Киро е на 26 години от София. Родом е от Нова Загора, но вече 4 години не живее там, откакто записа висшо. Киро е космополит човек и тамън се връща от бригада в САЩ с крупната сума от 1200 щатски долара и една мечта: да се разцепи т‘ва лято. Да го удари на живот. Направо да ги убие. Да пръска. Да умре и да възкръсне на кожено сепаре, за дето толко се мъчи на тоя гурбет. За Киро парите не са проблем.
Родителите на Киро го посрещат на летището с погача с мед, както се посреща войник от мисия, Месията или Царя. Майка му плаче с глас, баща му се държи мъжки и е заделил едни 500 лева да му удари едно рамо на момчето, задето издържа стоически далеч от майка и къща 3 месеца.
Ще му ги връчи на тържествена вечеря с реч утре вечер под асмата в двора с трепереща ръка и най-голяма обич. Важно е да се отбележи, че тия пари са отделно от парите за първите няколко наема на новата квартира, че старата нали я напусна преди бригадата, които Киро ще получи под формата на обичайна родителска подкрепа. Киро е така ученолюбив и сам се оправя в София, заслужава детето! Нека му се даде самочувствие, някое свестно момиче да си намери. Не става само с буркани. Нали затова са родителите. Киро е истинска гордост.
Прибавете само тези 500 лева към вече наличните 2000+ и разберете за какви суми говорим. Цел басейн салфетки! А и Киро не е глупав да ги похарчи ей така. Бизнес планът му да удвои половината на ротативките и у „Еврото".
Първите дни на Киро обратно в България минават като на сън. Срещите с приятели са леко напрегнати, защото не всеки може да приеме и понесе успеха му с лекота. Една част от тези хора в София не са стъпвали, какво остава за Америка. А и бачкат за 800 лева заплата. Киро никога не би работил за такива пари, той си знае цената. Ако трябва ще седи без работа още 5 години, но на врата няма да му стъпят. Човек трябва да има достойнство.
На третия ден след голямото ядене и пиене е време за шопинг. Киро и майка му отиват на мол. Ризка за 160 лв. К‘во му плащаш. Иска инициалите да са му изписани на яката обаче. Със златно. Майка му познава една рускиня Оля, дето за без пари ше го направи това, че дъщеря й е пациентка на леля му Динка в Болницата в Ямбол. Не че парите са проблем.
Вечерта Киро е на клубче. Завърта се шише Ахелой преди да се иде на Черно Джони у Студентски. С аверите са запазили сепаре. 200 лв с бутилката, без да броим салфетките.
Киро не слуша чалга и не мята салфетки, но като пийне малко си отпуска душицата. То си е човещинка. Всички сме хора, няма какво да се прави на интересен. Ясно е, че го вълнуват нормалните за възрастта му неща - телефони, коли, мадами, дискотеки, какво като беше по Америка? Той винаги ще бъде себе си и никога няма да се промени. Парите не могат да го превърнат в друг човек! Българите сме си такива - истински! Не като тия чужденци, дето му извадиха душицата...
Всичко върви супер, докато Киро не почва да загражда леко едно танцуващо момиче, дето нещо му се струва позната от кварталното кафе в Нова Загора, ама не е сигурен, защото е малко пиян и е тъмно.
Внезапно и за зла участ отнякъде се появява популярният в нощния живот на Студентски тъмен балкански субект Къно Чернио, който му вкарва една глава и докато се усети, Киро вече е на бордюра пред заведението. Аромат на дюнер се носи от Манджа стрийт, докато вижда последното, което помни, а именно как някой се навежда над него и взима портфейла му с целия кеш от бригадата. Киро обича парите да са в кеш.
На другия ден към 12:30 часа Киро отваря очи на дивана в хола на своя верен приятел Жоро, който го е прибрал успешно с първия градски в квартирата си и дори му е промил аркадата от удара с първак.
Телефонът на Киро звъни някак новозагорски. Мъро, синът на братовчедката на майка му. Кани го за кум на сватбата им с Ленчето. 400 гости. Лимузина. Спа хотел с ресторант. Сериозен ангажимент.
Да си кум на такава сватба... Едно 10 бона не ти мърдат. А и отказва ли се такова нещо? Не. Казват, че е лоша поличба да откажеш кумуване. После трябва ходене по врачки, занимавки... Не...
Киро няма една стотинка, но за него парите не са проблем. Баща му има две ниви за продаване и един етаж от къща в Хан Аспарухово. А един познат работи бързи кредити и знае най-изгодните оферти. Нещата ще се закрепят за известно време, пък после може пак някоя бригада, нещо... И без т‘ва в тая скапана държава няма работа.
- Киро?!? Стана ли бе? - провиква се Жоро от банята
- Да, баце, лошо ми е...
- Ходи до Еврото вземи две кафета, два билета със зодии и с пирамиди един.
- Нямам пари, баце. И лична карта нямам...
- Има пет лева на хладилника, отиди, че се бръсна...
Ето как Киро спечели големия джакпот от играта „Пирамиди, фараони" на стойност 200 000 лв, лека кола и две години ваучер за безплатен солариум и стана не само богат, но и известен. Сега той е в Дубай и за него парите не са проблем, както всъщност е било винаги в този живот... А баща му все още не е продал етажа от къщата и дори успя да спести едни 200 лева за лично ползване за първи път от 27 години, с които с майка му на Киро планират да отидат на Сандански.
Е, за такова дете не са и мечтали... Пу, пу!!!! Да не му е уроки.
