Сашка Васева и Богдана Карадочева са сред най-именитете изпълнителки от времето на българския преход. В своите песни те често засягат въпроси, които пряко кореспондират с живота на българина в тази сложна, наситена със събития и дълбоко кризисна социално-историческа ситуация.
За мнозина двете певици нямат нищо общо помежду си. Васева се изявява в сферата на поп-фолк музиката и неслучайно е възприемана за майката на чалгата.
Сред успешните й студийни албуми са "Инфлация и любов" (1996), "Мейк лов, нот вар" (1997), "Спартакус момче" (1998) и др.
Във видеоклиповете си тя често се появява в аграрна среда или сред природата като едно непринудено народно момиче от Дупница.
Карадочева пък е гласът на естрадната бохема. През деветдесетте тя има съвместни сценични изяви със световни изпълнители като Салваторе Адамо, Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур и Джозефин Бейкър.
Нейни са мегахитовете "Дано", "Нова Година" и разбира се "София, моя любов", посветена на родния град на изпълнителката.
В репертоара и на двете изпълнителки обаче има по една песен, посветена на мъжа с името Иван, а именно "Иване' при дупнишката мадона и "Иване, Иване" при нейната естрадна колега.
Но докато Васевият Иван е обект на жив интерес от страна на лирическата героиня, на пламенно плътско желание и горещи романтични чувства, то Карадочевия Иван е обречен до живот да слуша дудненето и негативните оценки на своята отегчена съпруга, заради пръстена, с който е прикован към нея.
Ето как в една противоречива България на отворени граници и затворени магазини се очертават и двете лица на най-популярния мъж в родината, това на обичания и това на обречения Иван.
В песента на Сашка Васева вълнението от срещата с Иван е естествено и някак очаквано. Героинята е тръгнала на море. В такива моменти човек се е настроил положително и авантюристично към живота. Той съзнателно или неосъзнато търси любовна тръпка, към каквато летният бриз и горещият пясък неминуемо предразполагат:
Реших да тръгна на море, но спрях в едно кафе
и срещнах хубаво момче с широки рамене.
Още първото двустишие от текста сугестира, че предстои нещо специално, че на хоризонта има нова любов.
Като контрапункт на зараждащите се платонически чувства в песента на Васева идва отегчението и подигравателното отношение на Карадочевата героиня към нейния Иван, за когото в последствие става ясно, че й е законен съпруг.
Този снизходителен подход е застъпен като мотив още в първата строфа:
Не разбирам отдавна за какво ли се мислиш,
за герой вероятно от любовен роман.
Донжуан да играеш, така ти се иска.
А пък всъщност си само Иван.
Това е и алюзия към факта, че в средностатистическото българското семейство, особено в условията на тежка икономическа криза, жената тайно или явно ненавижда своя съпруг и го намира за пълен мухльо и тъпанар, което индиректно говори и за оценката й към самата себе си.
За да не се докара до подобна житейска ситуация, Васевата героиня е подготвена. Тя харесва раменете на своя избраник, дори вижда в него мъж и му позволява да я хване, въпреки че едва са се запознали, но в припева задава смислоопределящия за текста въпрос:
Иване, Иване, имаш ли, кажи, пари
да сбъднеш, Иване, мойте розови мечти?
Тя явно знае, че любовта не се яде и очаква да даде своите прелести на някой, който ще може да ги обгрижва подобаващо.
Богдана продължава с обидите: "Защо се стараеш, не ти ли е ясно? Посивял си и скучен като празен екран", след което самодоволно и заплашително избухва с припева:
Иване, Иване, Иване, Иване,
спасение няма
щом си с пръстен към мен прикован.
Явно удоволствието от чуждото унижение е на лице. Ако съдим по видеоклипа, в който изпълнителката е заобиколена от мъже, които се радват и усмихват, отношенията в семейната двойка вероятно са садо-мазо.
Че причината за този тип общуване се корени във финансовото неблагополучие става окончателно ясно във втория куплет от песента, където се описва материалната действителност, в която лирическите герои съществуват, очертана от овехтелия сватбен диван, котлонът с един реотан и семейното панелно жилище като цяло.
Междувременно Сашка Васева обещава орална любов на своя Иван, с когото отиват заедно на море - нещо, за което са необходими финансови средства и явно той притежава такива. Факт, който съдържа и отговора на основния въпрос в текста.
Разликата между образа на обичания и този на обречения Иван в песните "Иване" и "Иване, Иване" на Сашка Васева и Богдана Карадочева всъщност е в относително материалното благополучие на единия за сметка на другия.
То обаче не определя екзистенциалното щастие на героите, тъй като не става ясно какво се случва на морето и дали меркантилната прясно влюбена девойка не злоупотребява с чувствата на своя избраник в парчето на Васева.
Нито пък садо-мазо съюзът в произведението, изпълнено от Карадочева, е нещо категорично лошо на фона на нежните ласки, за които Васева само намеква. Изобщо и двата текста предоставят един отворен финал, една неяснота и оставят множество въпроси подобно на историческата ситуация, в която героите им са ситуирани.
