Една спокойна вечер, ама не | webcafe.bg
Webcafe

Една спокойна вечер, ама не

Никола Крумов 03.09.2015, 18:42 (обновена 06.09.2015, 09:59)
парти

Снимка: © Getty Images

Направо ги попилях - дробовете им станаха за вторични суровини от смях, лиги текоха, очите се пукаха. Прибрахме се с дринк енд драйв.

Миналата седмица Нора ми вика, че щяла да излиза вечерта с две приятелки да празнуват рождения ден на едната. Рекох си, супер, ще направя пиянско парти сам със себе си - коктейли „Охлюв", Айрън Мейдън, ще играя две-три хора, а накрая (в мозъчен ступор) ще си изтанцувам нещо на оркестър „Супер Долен Чифлик".

Ще бъде велико - никой няма да ми казва: намали музиката; да пиеш мастика с водка е просташко; не бъркай с пръсти в салатата; не облизвай масата; не се оригвай; не се чеши с дистанционното; не пей на глас; не свири на въображаема китара - това е тъпо...

Да, ама не.

Любимата ме моли в полунощ да отида с колата да ги взема от заведението, а после да разнеса всички по домовете им. Искала другарките и да ме видят в друга светлина - отговорен, внимателен, грижовен и че нямам нищо общо с хората от пещерите.

Първоначално така силно се разсмях от офертата, че чак ми излезе пришка на белия дроб.

После се смях още, особено като каза: „Кольо, направи тази жертва за мен, не пий една вечер, ще запомня добрината ти. Ела да ни прибереш, покажи приятелките ми, че си нормален мъж."

Рекох ѝ изобщо да не ме занимава и приключих разговора. Уречената вечер се приготвя за излизане, аз настройвам с нетърпение тонколоните за предстоящия весел погром. Тя обикаля по едни едвам доловими прашки, но не съм толкова прост да се хвана на женските ѝ хитрости.

Реше си косата, лакира си ноктите на краката в недостойна поза, сменя летни рокли пред огледалото... Поглеждам я, а тя се усмихва - изобщо не ми се сърди. Пожелава „весел купон" и се навежда да си закопчее сандалите - от ноздрите ми сигурно излиза пушек от гледката, очите ми са се облещили, като на полярна мечка, родила жирафче. Не издържам.

С три скока я хващам в коридора... запрятам рокличката... Стоя сам и безалкохолен.

На един комшия му се е родило детенце - кани ме да се черпим. Отвръщам му, че не мога... той ме гледа съжалително и прошепва: „Така е, брат... един умира, друг се ражда." Дядо Гошо от седмия ме вика да пренесем със сина му един гардероб. Помагам и хората ме канят на софра: „Ела, моето момче в кухнята, да видиш каква ракия съм пекъл на село." Отклонявам предложението, а бабата настоява да ми извикат бърза помощ.

Вкъщи просто легнах на дивана - целият вход кънти от веселба, а аз гледам без звук монголски любовен филм от 54-та.

Чувствам се сам и отхвърлен, ненужен на тази затънтена малка планета... планета разположена в края на никому неизвестната ни скромна галактика. Към десет телефонът звъни. Нора. „К'во?" „Ела да ни вземеш." „Нали каза в дванайсет, ма?" „Ще дойдеш ли или да си викаме такси?" „Идвам."

Йес - взимам ги, разкарвам ги, а после ще остане време да гастролирам по комшиите.

Животът все пак има смисъл. Грабвам си ключовете, цигарите, хапя за чао котката Ивелина (тя пък глупава и ме прегръща) и търча радостно по коридора към старата седмица. Пристигам.

Обаждам се. „Отпред съм." „Влез вътре." „Пияна ли си, ма бухалче, по домашни дрехи съм."

„Моля те ела." Нещо е станало. Тръшвам вратата и тръгвам към ресторанта. Той е от тия най-снобските - изтънчена кухня, чистота, френскоговорещ персонал и ястия като салата с белен анус от прилеп и кафе от жабешка повърня.

Влизам както съм по потник, анцуг, джапанки и татуировки. Елегантната хостеса усмихнато ме посреща: „Заповядайте насам, сега ще ви покажа, къде е счупеният хладилник."

Внимателно я хванах за кръста, приближавайки я плътно до мен. Твърдо и казах почти в устата „Първо ще пийна нещо." Устните ни бяха на два милиметра, очите и искаха, но я пуснах. Заведе ме при момичетата, а гостите бяха възмутени от вида ми. Нора силно ме прегърна. Седнах.

Атмосферата е кофти - очевидно рожденичката е плакала.

Разказват ми на бързо - приятелят ѝ я оставил точно днес. Може и да изглеждам суров, но ми стана тъжно за момичето. Единият сервитьор се приближава надменно: „Здравейте, нямаме пържени картофи, нито друга затворническа храна, а бирата ни е скъпа за вас, ще желаете ли безплатна вода от чешмата?"

Усмихвам се, бутайки два лева в джоба му: „Момче (той е по-голям от мен), разчисти тая маса веднага, донеси 16 текили, четири бири, а ако не искаш аз да те почерпя с безплатно вино, а ти през пръстта да го пиеш, действай бързо. И плюеш ли ни в питиетата, ще усетя."

Погледите ни стоят... келнерът уплашено разбра, че с луд човек не е хубаво да си имаш работа.

Болният мозък е непобедим пред купчината от мускули, а аз ги имам и двете. Мексиканските ракии пристигат.

„Наздраве на екс." Втори път. Трети, четвърти.

„Още текила, момче. Галя, спри да подсмърчаш. Аз разправял ли съм ти, как като малък се изходих в ръкавичките на едно другарче? А чувала ли си историята за дъвката, учителките и циганката? А знаеш ли, дето правих баница, помниш ли как си заклещих краката в прахосмукачката, а как паднах с прасето Тодор от покрива... Слушай сега и Бог да ти е на помощ..."

Направо ги попилях - дробовете им станаха за вторични суровини от смях, лиги текоха, очите се пукаха. Прибрахме се с дринк енд драйв. Вкъщи Нора ме помоли да я сложа да си легне: „Кольо, благодаря ти за това което направи. Обичам те... ще ме прегърнеш ли, само докато заспя!?"

Наместих се до телцето ѝ... тя сладко мъркаше.

*Tекстът е публикуван в личната страница на Никола Крумов във Facebook

Oще: алхокол  връзки  любов  мъже и жени  никола крумов  хумор 


Още от Оня, дето не Го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.04.2013, 18:22

6 Диммитър Иванов | 09.11.201510:06

пацо или по скоро мацо,млък хахахахаха
статията е лудошантава радва много Много щастлив Много щастлив Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.03.2014, 11:14

5 prqkor | 06.09.201509:50

Много яка статия Кольо ,това е живота Смее се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 31.08.2014, 21:04

4 pazzo | 06.09.201500:04

Бахти тъпото писание....
Ако даваха Пулицър за простотии, отдавна българските драскачи да са се абонирали за нея.
Сори.
Пробвай пак!
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 02.06.2015, 19:21

3 Spider | 05.09.201514:00

ЯКО!
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 06.07.2015, 01:27

2 AllCatRaz | 05.09.201501:18

Пич разби ме Много щастлив
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 03.02.2011, 17:46

1 iii_krv | 04.09.201523:26

ХАХАХА
   

оценка

+1 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.