Зловещите селфи пръчки | webcafe.bg
Webcafe

Зловещите селфи пръчки

Цвети Иванова 06.09.2015, 16:32 (обновена 07.09.2015, 14:37)
селфи пръчка

Снимка: © Getty Images

Днешният свят зловещо наподобява кадър от холивудски екшън, в който две ръце се протягат една към друга и едната трябва да хване другата, за да я спаси, заедно с тялото и живота, прикачени към нея

1. - Извинете, колко Ви е часът?
- 5,10.

- Мерси, довиждане!

- Чао, лек ден!

2. - Извинете, дали е удобно да ни снимате?

- Да, разбира се. Кое копче да натисна?

- Ето това, голямото. Гледате тук и натискате това. Само ако може отзад да се хванат скалите?

- Хайде сега, усмихнете се....Готово!

- Благодаря ви!

3. - Извинете! Господине! Може ли да ми кажете как да стигна оттук до улица „Божур"?

- Да, да. Тръгвате оттук покрай хоремага, вляво покрай къщата на леля Лена, оттам нали се сещате големия двор с пуйките на дедо Станко? Покрай него свивате вдясно и е те там, на гърба на пощата почва Божура.

-Ъъъ...благодаря ви...ще го намеря!

Три кратки диалога, които потънаха в лепкавата тиня на времето. Извънземното развитие на технологиите ни спусна от небето GPS-ите, GSM-ите и селфи пръчките и си взе обратното общуването с непознати. Разрастването на технологичните удобства ни натъпка здраво в клетката на самодостатъчността и изхвърли ключа.

Хайде, признайте си, откога не сте молили непознат да ви снима, тъй като притежавате удобна и модерна селфи пръчка, към която отправяте изкуствените си усмивки, увековечавайки момента на SIM картата си?

Има нещо плашещо, самотно и ледено студено в това да бъдеш самодостатъчен. Както пише Атанас Далчев в стихотворението си „Камък", „неизменен в есента и летото, камък, ти стоиш все същ!". Същите, самодостатъчни, достатъчни, сами. Днес когато хората съпреживяват един, да кажем художествен факт, като ходенето на театър, или една тръпка, като съзерцаването на водопадите Игуасу, те са като аутисти на детска площадка. Заедно са, но всеки е погълнат от огледалото на собствения си обектив, качен върху собствения му селфи стик.

Скъсването с пъпната връв на човешкия контакт ни запрати в едно пространство, едновременно пренаселено с човеци и самотно като пътя от едноименния роман на Кормак Маккарти. Любителската фотография също тръгна по „пътя" и вече едва помня къде беше началото й - някъде между първото софийско фото „Луна" и черно-белите, накъдрени отстрани снимки на малки дечица в китни дворове.

Вече почти не правим снимки за спомен или за семейния албум, а за Facebook, социалната мрежа, в която да, споделяме с приятелите си, но през стъклото на компютъра. Правим все по-нарцистични снимки, все по-лъжовни, все по-позьорски. Фотографиите ни все повече си приличат: крака с перфектен педикюр на фона на море, усмихнати физиономии на фона на Рилските езера, отрупана маса на балкон, селфита на ключови туристически точки и прочие, и прочие, еднакви, еднакви, еднакви...

Но какво като са еднакви? В крайна сметка, нали ги правим за себе си? Да, само дето не ги правим за себе си. Пулим се срещу апарата на модерната си пръчка и демонстрираме щастие и безхаберие с цел да покажем на света колко сме щастливи по време на самотно пътуване? Колко е красиво нашето куче/коте/дете/краче/овчарска салата? Колко блажени сме, опнали тела на плажа и смучещи каруцарски зелени питиета? Честно, смърди ми на компенсаторен механизъм, с който се опитваме да скрием инвалидизираните си социални умения.

Днешният свят зловещо наподобява кадър от холивудски екшън, в който две ръце се протягат една към друга и едната трябва да хване другата, за да я спаси, заедно с тялото и живота, прикачени към нея. И се протягаме, и се напъваме, и се опитваме....да докоснем Другия.

Както всички знаем обаче, животът не завършва с happy end. Та ако искате да докоснете другата ръка - защо не натикате селфи пръчката в мазето и не помолите съседа ви по наблюдение на Айфеловата кула да ви снима? Ей така, без да е неловко.

*Текстът е публикуван в chronicle.bg.

Oще: selfie  оня  селфи  селфи стик  снимане  снимки  стик  фейсбук 


Още от Оня, дето не Го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2012, 17:17

8 Xaoc | 07.09.201514:03

Абе важното е да сме живи и здрави.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.11.2011, 16:48

7 Оби Уан | 07.09.201512:27

И аз и приятелите ми сме обикаляли доста по света, но до сега не съм чул на някой да му е "заминал" апарата... Да не говорим, че с хубав апарат (от по-големите) селфи се прави трудно!
Плюс е и да можеш да обясниш на човека, как искаш да те снима.
А относно това, на кой да дадеш да те снима - все пак е хубаво да можеш да го надбягаш УсмивкаУсмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.11.2011, 16:48

6 Оби Уан | 07.09.201512:21

Много точна статия!!! И в нея въобще не става въпрос само за селфи-тоягите... За мен основното е:

"Вече почти не правим снимки за спомен или за семейния албум, а за Facebook, .... Правим все по-нарцистични снимки, все по-лъжовни, все по-позьорски. ...еднакви, еднакви, еднакви... Пулим се срещу апарата и демонстрираме щастие и безхаберие с цел да покажем на света колко сме щастливи ... Колко е красиво нашето куче/коте/дете/краче/овчарска салата? Колко блажени сме, опнали тела на плажа и смучещи каруцарски зелени питиета? Честно, смърди ми на компенсаторен механизъм, с който се опитваме да скрием инвалидизираните си социални умения...."

Влезте във ФБ - там съ срещал постове от рода на: "Излизам от банята", "закусвам (еди какво си)" и т.н.
Сигурно има някой, който да е писал и "пръднах, извинете"...

А относно часа и посоката, едва ли има някой, на който да липсват горните въпроси...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

5 pixie | 07.09.201509:13

Драконе,
преди почти 10 години с приятелка словачка се разхождаме и тя се оглежда, за да помоли някого да ни снима с нейния фотоапарат. Беше доста добър, не сапунерка. Хора около нас, колкото искаш, но тя продължава да се оглежда. Питам я защо не помоли някого най-после, висим от сума време. А тя ми казва, чакам да се появи някоя бабичка. Аз: Защо пък бабичка? Тя: Или дядо, достатъчно стар, за да не може да избяга с фотоапарата ми.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.09.2014, 01:52

4 obi1 | 07.09.201503:57

Тия сопи са много смешни - факт!
Обаче кой луд ще тъжи по време, когато за да намериш улица "Божур" разпъваш карта по-голяма от вестник, после питаш поне 2 пъти?
Гугъл - намери ми улица Божур... след 200 метра на ляво... след 200 метра на дясно... Вие достигнахте вашата дестинация!
Преди около 6-7 месеца ми се наложи да общувам с цел намиране на посока!!!
2 пиянки на селска пейка по залез с половинка кехлибарова пред тях...
-Извинявайте за Враца как да изляза от селото и на къде да хвана?
-Абеее, ти защо си тука?
Изпадам в моментен потрес, но отговарям в техен стил - Защото пътувам за Враца! На къде да изляза от това село?
-Амиииии, значи ще се върнеш до центъра и там на ляво - казва единя
А другия го кастри: Не бе, там е лош пътя, карай на право... има едно изкачване и в дясно има крава, като я минеш в ляво завиваш...
Другия са обажда: Абе ше го объркаш момчето така...
-Няма да го объркам!
И в този момент се скараха!
После питах друг по-нормален човек, който ми даде посока към въпросната крава и те така излязох от тва село. Да знаете кравите пасат в началото или края на селото Усмивка)
Така че, каквото искате говорете и пишете, но за мен смартфона е едно мултифункционално устройство, което е много полезно!
Само си представете, ако разбиете смарфона на различни устройства, какво ще стане...
Първи телефона, втори телефон(аз съм с 2 карти), фото апарат, навигация, фенерче(ползвам го яко)... следват неща които се ползват рядко, но все пак... вестик или книга за четиво(докато се возите или чакате), химикал, тефтерче за бързи записки (ако се наложи) на нещо и какво ли още не?!?
Втора случка:
Здрасти, търся си масло за колата, искам еди си коя марка 10w40
Ама за каква кола е?
Е какво значение има?
Ами има значение колата!
Добре, ей за такава кола е ...
Отваря каталога и почва да разлиства... ... ... лоадинг лоадинг лоадинг... магазинера do not respond... do you want to close the deal?
междо другото аз съм заредил търсене за автомобила и имам резултата, който ми потвърждава 10w40 за моя автомобил и климатичен пояс.
Магазинера се сабужда и отсича: За тази кола 15w50
Викам малко гъсто май, аз няма да я карам в Африка... И си стиснахме ръцете на 10в40 и без това беше 20 лв по-евтино!
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

3 Дракон с кисело зеле | 07.09.201501:02

Добра дръжки.

Дошло ми е до гуша от квичене против съвременната технология, честно. Нямам селфи стик, нямам и смартфон, но пък и никога не съм молил някой да ме снима, когато съм бил на почивка. (Защото си пазя спомените в главата, а не в албум за снимки.) Миналата година на феста в Каварна ме помолиха няколко човека да ги щракна за спомен обаче. Само дето никой не ми даде телефон в ръцете - всички, които го направиха, бяха с относително евтини фотоапаратчета сапунерки. И за това си има очевидна причина - никой с акъла си не би дал парче наистина скъпа техника на непознат - особено пък смартфон, който, първо, обикновено е доста скъп, и, второ, обикновено е пълен с лична информация, намираща се на две движения с палеца разстояние.

После, това ли са ви човешките контакти, убити от технологиите? "Ще ме снимате ли с апаратчето?" "Как да стигна до Нейде Си?" "Колко ви е часът?"
Хайде без глупости. Ако на някого му липсва точно това, въпросният човек има дълбоки личностни проблеми, за чието разрешаване трябва да се замисли, вместо за тях да обвинява селфи стиковете.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.01.2015, 20:57

2 Bacillus Bulgaricus | 06.09.201522:26

Много е добра статията, нищо общо със словоблудствата, които качват обикновено в Уебкафето.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.09.2013, 08:13

1 vasendak | 06.09.201520:52

Моля ви се, малко прекалявате - "зловещи селфи пръчки". А ако телефонът или фотоапаратът, с който снимате, струва четирицифрена сума, бихте ли го поверили с лека ръка в ръцете на случаен човек? На авторът му текат лигите по времето, когато фотоапаратчетата бяха левчета, а вътре имаше лента за 30-ина снимки, за какво да ти го крадат. Днес се разкарваме с устройства, които са достатъчно мощни да управляват космическа станция, и съответно са скъпи.
А за GPS-а да не говорим - ако ти се налага да търсиш нещо, което се намира в някоя затънтена уличка, има да си разпитваш наляво-надясно.
А и между другото, малко трудно ще си запазиш снимките на SIM картата :/
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.