Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бионсе, но не Онази

„Понякога мразя името си, защото винаги привлича вниманието към мен, а не съм много социален човек. Семейството ми се премести тук от Пенсилвания преди година. Бях толкова изплашена, че ще ме забележат на първия учебен ден. Дори не се бях наместила на мястото си, за да не вдигам шум. Веднъж наистина трябваше да се изкашлям, но се сдържах. Когато учителят започна да проверява кой присъства, станах наистина нервна, защото всеки път, когато стане ясно, че се казвам Бионсе, някой започва да пее „Single Ladies“. И някой, разбира се, запя. Но вторият ден в училище не беше толкова лош. Всички вече знаеха името ми.“ Снимка: facebook/Humans of New York
„Понякога мразя името си, защото винаги привлича вниманието към мен, а не съм много социален човек. Семейството ми се премести тук от Пенсилвания преди година. Бях толкова изплашена, че ще ме забележат на първия учебен ден. Дори не се бях наместила на мястото си, за да не вдигам шум. Веднъж наистина трябваше да се изкашлям, но се сдържах. Когато учителят започна да проверява кой присъства, станах наистина нервна, защото всеки път, когато стане ясно, че се казвам Бионсе, някой започва да пее „Single Ladies“. И някой, разбира се, запя. Но вторият ден в училище не беше толкова лош. Всички вече знаеха името ми.“

Със сигурност 90-те в България са донесли десетки Росалинди, да не говорим за вероятните Изаури преди тях. Или всичките Дженифър, които вместо Лопес, са по-скоро Петрова.

Но нищо не може да се сравни с онова, което преживяват хората на Запад, които носят имената на известни личности, защото при тях съществува и опасността да споделят не само първото име, но и фамилията на някое световно величие.

Доказателство за това е и поредната снимка в страницата "Humans of New York" във Facebook, която предизвика буря от коментари.

Фотоблогът HONY е посветен на случайни образи от улиците на Ню Йорк, които разказват историите си на фотографа. В една скорошна снимка, момиче, наречено Бионсе, разказва за това какво е да носи това име, без да е онази Бионсе.

„Понякога мразя името си, защото винаги привлича вниманието към мен, а не съм много социален човек. Семейството ми се премести тук от Пенсилвания преди година. Бях толкова изплашена, че ще ме забележат на първия учебен ден. Дори не се бях наместила на мястото си, за да не вдигам шум. Веднъж наистина трябваше да се изкашлям, но се сдържах. Когато учителят започна да проверява кой присъства, станах наистина нервна, защото всеки път, когато стане ясно, че се казвам Бионсе, някой започва да пее „Single Ladies". И някой, разбира се, запя. Но вторият ден в училище не беше толкова лош. Всички вече знаеха името ми."

По-интересно е обаче онова, което се случва в коментарите под публикацията. В тях, се включват Кейти Пери (която не е певицата Кейти Пери и би намушкала с нож следващия, който я попита дали й е харесало да целуне момиче), Анакин, която сигурно се чувства много горда всеки път, когато служителят в Starbucks напише „Дарт Вейдър" на чашата й с кафе. И изведнъж снимката се превръща в групова терапия за хора с известни имена.

Ето няколко примера:

Karma Pridemore: Аз съм Карма и не съм кучка.

Holly Wood: Опитай с Холи Ууд.

Бриджит Джоунс: Ако получавах по долар всеки път, в който някой ме пита за дневника ми...

Serena Williams: Girl you don't know how many people ask me if I play tennis!! ((Момиче, не знаеш колко хора са ме питали дали играя тенис)

Kelly Rowland: I feel you honey!! (Съчувствам ти, скъпа)

Will Smith: Try being called will smith (Опитай да се казваш Уил Смит)

MaryKate Olsen: Believe me, I understand. My name really is Mary Kate Olsen. I get all of the Olsen twins jokes you can imagine. (Повярвай ми, разбирам те. Името ми наистина е Мери Кейт Олсън. Получавам всички шеги за близначките)

Rhianna Goble My name is Rhianna. Everyone asks me if I sing. I don't. (Казвам се Риана. Всички ме питат дали пея. Не пея).

“Sometimes I hate my name because it always draws attention to me, and I’m not a very social person. My family moved...

Posted by Humans of New York on Saturday, 4 April 2015
 

Най-четените