Историята на едно абсурдно утро | webcafe.bg
Webcafe

Историята на едно абсурдно утро

Калина Линкова* 12.10.2016, 15:01 (обновена 13.10.2016, 09:38)
Линейка, Спешна помощ

Линейка.... линейка. Линейка. 112. Линейка...

Ще ви разкажа история. Историята на едно абсурдно утро. Сухо и кухо, като смъртта, дошла в това утро.

11 октомври. Вървя към работното място. В квартал "Изток", на "Жолио Кюри" и "Чарлз Дарвин" (тази нелепа улица), около 10 часа. Целувам Иван за довиждане и завивам вдясно - на 150 метра от офиса съм.

Имам намерение да си купя кафе и току да вляза в Guide-а, подминавам човек, седнал на ръба на училищната ограда. Беше се привел, телефонът му паднал на земята, леко хриптящ. Подминах - сметнах го за поредното пиянде, готвещо се да повръща. След 2 крачки се обърнах - човекът падна по очи на асфалта и се нарани.

И утрото се преобърна с маршрута ми.

С момчето зад мен го повдигнахме, питахме как е, донесох му вода. Беше неконтактен, с пяна на устата. Събраха се още неколцина души, викнах линейка.... линейка. Линейка. 112. Линейка.

За първи път викам линейка. Обаждам се в 10:07. Първо централа, после препращане, груби лелки, нелепи въпроси.

Няколко пъти повторих с ясна артикулация: "Чарлз Дарвин" 14А, вх. Б. Отвратителен адрес, винаги го бъркат, затова повторих няколко пъти. Дадох и други индикатори - улици, посолство. Чакаме, питам колеги дали да не го закараме ние. Обясниха, че по-добре да чакаме линейка. Чакаме, чакаме.

Човекът се освести малко, болели го гърдите, едва дишаше, охкаше. Звъннахме на последния номер в телефона му - за щастие или не, дойде за отрицателно време жената, с която живеел на семейни начала и негова колега от училището - лобното му и... може би работно място. Добре, че беше тя.

Чакаме. Звъня още няколко пъти на грубите лелки, изнервям се, страх ме е за човека. Страх ме е за страха на жената до него. Чака я самота. Познавам чувството. И абсурда.

Чуваме линейката нейде из квартала - заблудената линейка, която не може да намери адреса вече половин час. Звъня пак, други хора звънят. Били чули "Дарвин" 17. Изнервих се на диспечерката, процедих през зъби: "Много са ви прости колегите".

Тя се обиди, захвана се за емоционалния ми изблик и дори сподели с тия в линейката какво мисля за тях. Явно беше по-важно от смъртта, от глупостта, от некадърността, от хуманността...

Насъбралите се хора и колеги завардихме съседните улици да чакаме линейката - ДА Я ПОСРЕЩНЕМ, видиш ли. Не беше ли работа на линейката да знае адреса? Човекът вече крещеше от болка. Буквално. Крещеше, че си отива, че умира, че е краят. Всъщност беше.

Линейката беше на "Жолио Кюри", упътихме я и когато акостира на правилното място - в 10:43 - човекът минута преди това се свлече за последно, спря да диша и пребледня зверски.

Линейката паркира спокойно, вяла сестра с кофти грим и адски млад и доста арогантен лекар се провлачиха от топлото купе и започнаха още по-вяло да правят сърдечен масаж.

Жената на припадналия попита дали няма да сложат нещо под него, все пак лежи на твърдия асфалт.

Лекарят изсумтя и с равен тон обясни, че на починал човек НЯМА КАКВО ДА МУ СЛАГАТ ИЗОБЩО...

Поисках да се легитимира, не пожела - не съм била от полицията, да съм си питала дежурния екип по телефона, разбираш ли. Окей. Снимах номера на линейката. После се качих да работя... Викнаха полиция (процедури).

Слязох да дам обяснения. Казах, че няма да оставя това така - ще пиша, ще моля познати в телевизии да правят репортажи, ще направя НЕЩО. Post mortem.

Лекарчето беше до мен, слушаше ме. Тръгнах си и ми подвикна: "Между другото, добре ли излязохме на снимката?". Следва многоточие в бездна от изумление. Наложи се да му кажа в прав текст: "Аз снимах номера на линейката, но ти си грозен ениуей".

Утро, дъжд, смърт, абсурд, гнусни хора. И хубави хора. Събраха се много, много хора, на които им пукаше и останаха до последно.

Изобщо не исках този разказ да звучи сантиментално и емоционално, но не мога да се абстрахирам. В главата ми има картини, труп, найлон, реплики, жестокост и влажните очи на жената, която остана там при трупа в найлони и при обръгналите полицаи.

Дадох показания. Отново, писмено, в полицейския ван.

Всичко това няма никакво значение за подредените ни делници, ние продължаваме напред. Но ако някой знае как и вярва, че има значение да не оставим нещата така, нека да ми пише, ще съдействам.

Познати и приятели журналисти, от телевизиите... дано виждате смисъл.

Ако не, ще си остане просто един ден със смърт и нелепост, за който сте прочели между два мейла. Но аз не мога да забравя сълзите в очите на жената, която остана сама до трупа и се гледахме и не знаех какво мога да направя повече.

*Текстът е от във Facebook-профила на Калина Линова

Oще: болници  бърза помощ  история  лекари  линейка  помощ  помощ на човек  смърт  смъртен случай  смърт на улицата  спешна медицинска помощ  спешна помощ  сърце 


Още от Оня, дето не Го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

19 Manuela Gerenova | 13.10.201613:49

Категорично не съм съгласна, че парите не са важни за един лекар.
Най-малкото, за да се развива един лекар, той трябва да е в час с новостите. По тази причина е задължително да посещава възможно най-съвременните професионални форуми, които, оЧудо!, никога не са в България. Това са огромна сума разноски, които той трябва да си поеме.
Второ, никой не работи за чест и слава, било то и лекар. Една от основните причини медицината ни да е на това ниво е пренебрежителното заплащане.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

18 dedo adji | 13.10.201612:26

Миме, некадърници и калпазани има навсякъде. Не може да прави изключение и бърза помощ, особено след като мизерните заплати и огромното претоварване отблъскват всеки нормален човек.
Аз пък, съм доволен. Наскоро викахме бърза помощ за тъща ми, с инсулт. Дойдоха бързо, отнесоха се внимателно и веднага я откараха в болницата, където я извадиха от гроба. Да ми е жива и здрава сто години.
Но преди много години за малко да изтърват сестра ми. Дежурният лекар искаше да я остави до сутрешната визитация, където да натрие носа на друг лекар. Когато разбра, че майка ми е мед. сестра каза: "С медицински персонал не искам да си имам работа. Веднага в операционната." До визитацията един елементарен спукан апандисит щеше да я довърши.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

17 dedo adji | 13.10.201610:09

Докс,
Забраната си беше ЗАБРАНА.Твърдя го със сигурност, понеже освен, че майка ми беше в бранша, имах много приятели от медицинския институт, които я коментираха надълго и нашироко. Някои от тях, ентусиазирани младежи, които още вярваха в човеколюбието на Партията я аплодираха. Няколко години практика им отвориха очите.
Посещенията при твоя професор, (да се слави името му) за които, предполагам, си си платил, макар че го пропускаш, нищо не доказват. Всички забрани се нарушават. Забранена беше и контрабандата, което не пречеше поне половината от излизащите редовно в чужбина (и аз) да я практикуват на дребно. Също и медиците, някои скрито, с риск от тежки наказания, а за някои властите благосклонно си затваряха очите. А часпромът се премести в лечебните заведения. Нищо чудно, заплатите на медицинския персонал бяха мизерни. Не с пари, с които нямаше какво да се купи, а с подаръци. Аз не съм ходил при лекар без бутилка уиски и картон цигари, селинджърс носеха дамаджани и агнета, всеки каквото може.
В никакъв случай не твърдя, че частната практика е панацея. Панацея няма. Има опити, у нас един от друг по-непохватни, (меко казано) да се съчетае частното с общественото здравеопазване с най-голяма полза. Но докато има бедни и богати ще бъде различно за едните и другите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

16 boris | 13.10.201609:36

Добре, отношението на хора дето се сблъскват със смъртта всеки ден е такова. Ясно е, но какво означава - не могат да намерят адреса? Аз намиран кой банкомат на еди коя си банка може да взима вноски и къде точно се намира с помощта ...на телефона ми. Не живеем в 20-ти век от много време вече.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.02.2012, 17:37

15 mima | 13.10.201609:18

В продължение на 2 дена 3 екипа на Бърза помощ не успяха да разпознаят, че дядо ми е получил инсулт. В края на втория ден четвъртият екип вече го откара в болница, защото заподозряха, че може да има нещо. Беше късно...

Овълчени, незаинтересовани и некадърни.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

14 Dox | 13.10.201609:01

Деде,
Нещата относно частно-практикуващите лекари по онова време май не стоят точно така. Доколкото знам, през 70-те е имало височайши разпореждания, но не за забрана, а подобна практика да се упражнява само след получаване на разрешение. Нещо като лиценз. С каква цел е направено това, не знам. Казвам го, защото и през 80-те и през 90-те ходех на прегледи и консултации в дома на наш известен гастро-ентеролог - професор /лека му пръст!/, с издадени няколко книги, но вече в пенсия.

Това, което наричаш ръсене на глупости вероятно е неуспешният ми опит да обясня, че частният бизнес не е панацея. Просто е невъзможно всички проблеми или неудачи да се решават с него. Да приватизираме и Спешната помощ тогава. А ако някой не може да си плати - о, имаме мъдро решение - "Който не работи, не трябва да яде", нали? Само че се пропуска нещо съществено - тази поговорка не е от вчера. Преди време ни я казваха и бабите и дядовците и в училище, но с морална цел - да не се учиш на мързел, да уважаваш труда като дейност, която създава блага и пр. Намериха се обаче примати, които решиха, че тя трябва да се разбира буквално. Някои от тези примати и днес са широкоизвестни, с постоянното си присъсвие в най-гледаните телевизии.

Замисли се, Деде, защо все пак се използва термина "медицинска СЕСТРА", а не нещо друго. И защо преди да се утвърди този термин, дълго време е бил популярен друг - "милосърдна сестра".

Днес лекарят гледа на теб не като пациент, а като клиент. И не преценява диагнозата, а това с колко може да те одруса. И ако му се види малко, се чуди има ли въобще смисъл да се занимава. Смяташ ли, че тази професия все още може да се нарича "хуманна"?

И .... Деде, в последно време забелязвам у теб трайна фиксация върху бабички. И те все са червени, нали? Вероятно много се претоварваш напоследък. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 18:49

13 conscience | 13.10.201608:53

Хомо сапиенс е обречен щом 20 човека стоят до умиращ човек и единственото което им идва на ум е да викат "линейка" и да дават зор на бърза помощ по телефона.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.01.2011, 02:29

12 straight | 13.10.201602:08

Медицината е високо специализирана и много скъпа дейност. Изисква подготвени кадри, логистика, умело ръководство и серозно финансиране. Къде са тези неща в БГ? Когато се чудите защо няма лекари, чакате по 2 часа БП и отношението е отвратително - помислете за минута. Кой разграбва страната вече 30 и повече год? Защо управляващите не правят нищо да запазят и усъвършенстват лекарите в БГ? Кой има полза от взаимната омраза м/у лекари и обществото? Защо частното здравеопазване е по-любезно, ако не друго? Още много въпроси мога да поставя. На някои от тях мога и подробно да отговоря, макар че за мене това вече не е от значение. Не е лошо обаче да се помисли комплексно, защото отговорите са по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

11 dedo adji | 12.10.201623:55

Докс,
Продължаваш да ръсиш глупости, разчитайки, че аудиторията е млада и по него време не е била даже блясък в очите на баща си. Вярно, имаше частни лекари. Някои добри специалисти и някои мошеници. Имашде даже частни рентгени и частни операционни за дребни операции. Сливиците ми ги изряза частен лекар. Майка ми беше медицинска сестра и попълваше бюджета с инжекции на частно по 40 ст. До 75г. Може и да бъркам точната година, но с не повече от 1-2г. Склероза, знаеш. Тогава забраниха всякакъв часпром на медицинския персонал. И не от грижа за човека, както би казал ти, а защото партията не допускаше някой да печели без нейно разрешение. Единственият лекар в затвора, за когото знам влезе не за медицински прегрешения (всички жени казваха, че има златни ръце) а за пари, които се зловидяха на колегите му и партията. Още нещо. Обиколил съм доста западни болници да превеждам на хора, които не можеха да кажат какво ги боли. Мога да те уверя, че нивото им беше съвсем малко по-високо от нашето. В Англия съм чакал 6 часа за една рентгенова снимка. По цял свят медицинското обслужване за бедния народ е калпаво и мудно. Като си плтиш получаваш по-добро. Затова, докато мога да си го позволя, когато имам проблем питам. Мои съученици са половината професори и доценти във варна. Питам кой е баш майсторът в съответната специалност и отивам при него платено. Като се пенсионирам ще чакам на здравната каса.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

10 dedo adji | 12.10.201623:23

Докс,
Имаш и разумни коментари, но тук си паднал до нивото на червените бабички. По татово време бърза помощ беше същата. Когато почина баща ми линейката дойде след 40 мин., колкото да установи смъртта. В 3 ч. през нощта във Варна няма никакъв трафик, който да я забави. Заспалата лекарка каза: "Длъжна съм да съобщя в милицията, сравнително млад човек (54г.)" Милицията пристигна след 20 мин., трима чакали да разследват дали не сме го отровили, да му вземем парите. разликата е, че сега и полицията е заспала.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.