Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За голите снимки на един учител

Когато се каниш да унищожиш репутацията на един учител без особен смисъл, освен да си вдигнеш тиража, е хубаво да се позамислиш над някои въпроси. Снимка: 51 СОУ
Когато се каниш да унищожиш репутацията на един учител без особен смисъл, освен да си вдигнеш тиража, е хубаво да се позамислиш над някои въпроси.

Публикуването на голи снимки на директора на 51 СОУ „Елисавета Багряна" Асен Александров в сайта на училището е едно изключително неприятно събитие, което за жалост е в центъра на публичния интерес през последните часове в страната.

Дали снимките са истински или не - още не е ясно. Никой не знае и кой ги е изтипосал в сайта на училището - защото едва ли директорът ще си е направил такава самоубийствена "мечка" по случай Нова година.

Кой е бъркал в телефона или компютъра на Александров, кой е хакнал сайта на 51-во и кой има интерес да омаскари "соросоида" - това тепърва ще се изяснява.

Единственото, което се знае със сигурност, е, че тези кадри са се задържали за доста кратко на сайта на училището в почивните дни, но времето е стигнало на някой "буден гражданин" да ги засили ексклузивно към редакцията на бившия "Всеки ден", сега "Таблоид".

Ясно е също така, че да се снимаш гол за собствено удоволствие, не е престъпление и не засяга обществения интерес. Почти всеки, който има смартфон с камера, се е снимал дибидюс я в спалнята, я в банята. Не се правете.

Проблем би имало, ако снимките са пращани на ученички или колежки - обаче дори Таблоидът не си позволява да твърди нещо подобно. Просто се наслаждава на сеирджийската суматоха. Пълна загуба на представа за добро и зло.

Асен Александров си подаде оставката от МОН, а и нищо чудно да откаже да се върне в училището, в което всеки би го гледал като жигосан. Обаче има нещо по-лошо.

Когато се каниш да унищожиш репутацията на един учител без особен смисъл, освен да си вдигнеш тиража, е хубаво да се позамислиш над някои въпроси.

Да си учител в България е изключително трудно. Парадоксално, изглежда учителите са едни от най-големите маргинали в българското общество. Оплюти, навряни в кучи гъз, подиграни и бедни. Такова е положението.

Не говорим за нищожния процент нахъсани млади преподаватели от София с авантюристичен поглед към образованието и тийнейджърски хъс за промяна. Знаем, че младите в системата са малко.

В общия случай, когато си учител, ти си изтормозен човек в предпенсионна възраст. Даваш си здравето и на практика живота за кауза, която често изглежда обречена. Вечно някой или те мрази, или не е доволен от теб, или е агресивен с теб.

Ученици ти говорят на „ти" и те обиждат. Някои те псуват. Нямаш право да кажеш „гък", защото всяко дете носи пари. Така е измислен бюджетът.

И все пак ако си изпуснеш нервите от отчаяние пред неуправляема група разглезени синчета на разни големци и/или дръзки автентични по дух ромчета, защото работиш в неадекватни условия, някой може да те заснеме на клипче и да те пусне в мрежата (ако не те напердаши).

Тогава елитарна група от родители милениали-вегани-хипстери-природозащитници-борци за равенство от София, които изобщо не знаят къде се намират и в каква държава живеят, ще те обвинят в нехуманно отношение към невинните деца и вече ще си тотален урод отвсякъде, за разлика от колегите ти в Хелзинки.

Едва връзваш двата края, храниш се с долнопробна храна, не си ходил на море от не знам колко години и се бориш със зъби и нокти все пак да запазиш някакво достойнство, защото в крайна сметка си интелигентен човек и притежаваш такова, макар отдавна то да е навряно дълбоко в тъмните анали на българската образователна система.

Единствената ти радост е, когато някой, когото лично си подготвял за изпити, се представи добре на олимпиада или го приемат на първо класиране в университета.

Рядко чуваш и едно „благодаря." Най-много сам да се похвалиш за успехите на учениците си пред децата си, които са емигрирали отдавна на майната си и да получиш едно „браво" по Skype. Толкова.
Има всякакви случаи, разбира се, но такъв е общият.

Не знаем дали Асен Александров, директор на реномирано столично училище, влиза под този знаменател. Но е показателно, че въпреки цялата помия, учители, ученици и родители се обединиха да подкрепят този публично унизен човек.

Трябва да си много гадно копеле, за да тормозиш хората, пускайки подобни компромати за тях - истински или фалшиви - в интернет. И навярно зла карма те дебне зад ъгъла.

А иначе, ако Асен Александров е прекрачил с нещо закона, то това ще се установи от МОН и следствието.

Междувременно можете да поговорите с детето си какво прави в училище днес. Току-виж разберете нещо полезно. Човек цял живот се учи, нали така беше...

 

Най-четените