Животът е твърде кратък, за да го живея тук | webcafe.bg
Webcafe

Животът е твърде кратък, за да го живея тук

Милена Трендафилова
15.11.2013, 12:39 (обновена 15.11.2013, 12:44)
сянка, силует

Гледах вчера едно summary по телевизията на случващото се напоследък в родината. Стана ми много тъжно, насълзиха ми се очите...

Съжалявам, но аз ще съм от тези, които НЯМА да останат тук. Аз съм от онези, които не вярват, че една оставка ще промени начина на живот в България. Защото манталитетът на 90% от живещите в тая страна си остава.

А малкото Ранобудни студенти и всички останали, които протестират, не са достатъчни да променят този закоравял манталитет. Нека всеки ме съди според неговия си аршин, но аз няма да допусна моето дете да расте в подобна обстановка.

Светът е глобален затова, защото мога да си позволя да отида на другия край и да живея по-пълноценно, по-нормално, по-адекватно. И ще го направя най-вече защото синът ми ще е станал пълнолетен, докато тук нещо се промени. Ако въобще нещо някога се промени...

Жал ми е единствено и само за родителите ми и за всички онези родители, на които децата отдавна са избягали в чужбина. Да, точно така - избягали! Бягаме! Не защото вие, които оставате тук, сте по-тъпи или по-умни, вие просто явно сте по-големи оптимисти. Завиждам ви за което.

Но аз залагам на това да бъда практична и да живея като човек другаде, а не като скот, заложник в собствената си държава на едни чужди морални принципи, които не уважавам. Повтарям - не уважавам! И, моля, без реплики, че така не трябва да се разсъждава.

Без пропаганди, че ако всички като мен всъщност си вдигнат задника и отидат на протеста днес или утре ще станем повече и имаме реално по-голям шанс за промяна. Промяната в акъла на онази сган няма да се случи нито днес, нито утре, а междувременно аз съм на 1-о място майка и нямам намерение да попадам умишлено в мелета, нали...

Животът е твърде кратък, за да си губим времето и да възпитаваме децата си в подобно общество. Защото възпитанието не идва само от семейството, а и от улицата, от приятелите, с които се обграждаш, от образованието.

Имам си принципи и вярвам, че имам и представа как трябва да функционира една добре смазана машина на правителството в дадена държава. Но моята настояща държава не ми покрива критериите, сори, машината отдавна скърца жестоко.

Твърде много хейт за моята емоционална душа. И затова ще съм от емигриралите и хич не ми пука дали някой ще ме обвини за жалък беглец. Аз данък обществено мнение не плащам. А цената, която се иска от мен да платя, за да остана тук, ми е твърде висока. Сега разбирам защо всъщност ми се насълзиха очите снощи- защото още съм тук...

Oще: българия  деца  държава  емигранти  майка  протести  студенти 


Още от Оня, дето не Го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.08.2013, 10:35

67 ElenaStoyanova | 20.11.201318:20

Зелен бетон

Мисля, че темата е най-кратката възможна.
Отговорът е: защото е по-лесно.
Спомням си Кастанеда от интервюто със Сам Кейн:" ...в Латинска Америка интелектуалците винаги са говорели за политически и социални реформи..Но революциите не промениха кой знае какво. Необходимо е малко решителност, за да взривиш здание, но за да се откажеш от цигарите, да престанеш да се безпокоиш, или да спреш вътрешното бърборене ще се наложи да прекроиш себе си. Ето къде започва истинската реформа..Всяка революция започва вътре в тялото.."
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

66 Зелен Бетон | 20.11.201310:25

@Крив Макарон:

(Оff-topic е, но все пак да ти отговоря... като няма „Лични“... ;))

Ще те разочаровам – не съм привърженик на конкретна философска школа, нито имам някакви „настолни“ източници. И не смятам, че съм чел кой знае колко (във всички случаи не колкото би ми се искало). В почти всяка философска теория има както приемливи, така и неприемливи тези. Просто се стремя да си обяснявам нещата, поддържайки в съзнанието си една достатъчно непротиворечива и последователна обща картина – която, разбира се, не е заключена и може да се променя, стига да има достатъчно валидни аргументи. Тоест – не правя нищо особено различно от всеки, който се опитва да мисли със собствената си глава.

Единственото, което бих могъл да посоча като основа (и не смятам, че някога бих го променил) е, че разумът е най-висшата ценност. Оттам относително лесно може да се екстраполира. Но отиваме много встрани от темата.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

65 Зелен Бетон | 20.11.201310:17

@ElenaStoyanova:

> За повечето ( говоря принципно),е по - лесно да се самоунищожат, пред алтернативата да се променят.

Така е. Дори да не е за повечето, все пак готовите да го направят са твърде много. А защо е така – това вече е отделна (и много дълга) тема.
___________

@deowin:

> А ти от кои си, след като сам наблюдаемо участваш усилено и доволно гласовито?

Не мисля, че участвам усилено (освен ако 5-10 коментара на месец в тоя сайт е „усилено“). Освен това предпочитам обмена на мнения пред този на емоции и страсти – и ако се обадя насред някакъв по-разгорещен дебат, обикновено е с идея за намаляване на емоционалния градус и повече безпристрастност (и се надявам да го правя достатъчно „гласовито“). Това имах предвид и сега. Ама май не става :[

Що се отнася до мнимите добродетели – те винаги дразнят. Не виждам обаче защо се впрягаш толкова. Доколкото мога да съдя по коментарите ти, които съм чел из Уебкафето (махайки заяжданията), имаш достатъчно ясна представа какво правиш и защо. Така че не би трябвало. Още повече, че в стремежа си да уязвиш опонентите си ти всъщност ги провокираш. И настъпва говорилнята – която почти винаги води само до по-нататъшно ожесточаване.

Най-простото е да се каже:
1) Заминаването или оставането е личен избор.
2) Както заминаването, така и оставането (при днешните условия в България) е риск.
3) Нито едно от двете не може по подразбиране да се смята за по-еди-какво си от другото – защото става дума за живи хора и всеки случай е различен.
4) Имайки предвид горното, всеки опит за доказване „кой е по-по-най“ по това дали някой заминава или остава (респ. е заминал или останал) е безсмислен.
5) Дали едно такова решение е било правилно или не, може да се прецени едва след време.

Това е. Ако някой има възражения, интересно какви ще са те.
____________

@Мина:

Нарочно използвах картинния израз „вакханалия от неприязън“, за да подчертая, че имам предвид точно препирните, а не смислените дебати по темата (доколкото ги има). В тази неприязън отчетливо се долавя как двете страни се обвиняват именно в недостойност: това е същината, дори когато не е използвана точно тази дума.

А веднага след тази констатация пояснявам защо подобни квалификации са, меко казано, неуместни. И споменавам изрично от какъв тип коментиращи идват те. Тоест, обективно съществуващ конфликт между оставащи и заминаващи НЯМА (няма причина да има); има само един повод за джафкане, който (за съжаление) има много фенове.

Не разбирам с кое не си съгласна. Ако не ти харесва думата „достоен“, можеш да я замениш с „отговорен“, „морален“ или нещо подобно – но според мен първата е най-точна, за да опише за какво се отнасят взаимните обвинения. „Категоризацията“ я правят джафкащите се, аз просто й дадох формулировка – за да стане ясно колко е безпочвена.
____________________

Накрая ето една илюстрация на това колко нееднозначни са нещата:

Щерката завърши в чужбина, започна свястна работа там, даже с командировки до България. Обаче напусна и се върна. Каза – аз съм си българка, там ми е чуждо, мястото ми е тук. Дори в някоя дупка на тротоара да се спъна, това си е наша, българска дупка... (цитирам дословно).

От една страна нямам притеснения – умна е, оправна, комуникативна, средата й са свестни момичета и момчета. От друга, бих предпочел да не е тук (и съм й го казал) – основно заради това, че излагането на многобройните ежедневни глупости и простотии неусетно и постепенно трови човека и го деформира. Тя се усмихва. Естествено – на тази възраст подобни тревоги изглеждат дребни и всичко, което хвърчи, се яде. Но е пълнолетна, животът си е неин. Остава ми да се надявам, че с майка й сме успяли да я заредим с достатъчно противоотрова (от същата, която ни е помогнала на нас да се опазим... поне донякъде). И че отровите в средата ще намаляват, а няма да се увеличават.

Щерката не следи специално новините за протестите и не ходи на тях. Аз ходя (когато мога), следя (винаги) и коментирам из нета (отвреме-навреме). За сметка на което пък тя отказва да приеме, че в България нещата стават „по български“. Иска да стават така, както е свикнала „оттатък“ – и не цепи басма никому. Та в крайна сметка не знам кой от двама ни е по-полезен за намаляването на отровите в родната среда.

Не мога да кажа и кое е по-достойното (или, ОК, по-правилното, по-отговорното, по-моралното) – дали моето предпочитание тя да живее в нормална среда, макар и далеч от мен, или нейното решение да направи обратното. Ще се разбере след време.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

64 Мина | 20.11.201300:24

Какво се отнася за мене!??? Аз нали КАЗАХ (вземи ме ПРОЧЕТИ!), че такъв избор няма НИЩО общо с достойнството и аз не правя такива безумни категоризации. За разлика от някои други.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.04.2012, 03:26

63 asdfsd | 20.11.201300:01

>е изцяло, напълно лъжа, измислена от останалите в България

Това като изключим спорадичните авторски пристъпи на емигранти в същия този форум, нали? Щото и аз извън него не общувам с такива екземпляри, но друго си е да се изтрескаш някъде тук, честната . Иначе още в невръстно комунистическо детство (родом '80те), харизматични батковци разказваха как обикаляли и обикалят врачки с въпроса "ще замина ли в чужбина", а какичките - "ще се омъжа ли за чужденец". В по-дълбоките провинции и до днес това е символ на просперитет и най-хубавият късмет в баницата. Ти от тези ли си?

И разбира се, че ничий избор не е по-достоен вече, мина цяла седмица от последното ти мнение. Мина и за теб се отнася.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

62 Мина | 19.11.201323:25

"Тук обаче става дума за друго. Цялата тая вакханалия от неприязън между заминаващи и оставащи произтича от едно елементарно нещо: и едните, и другите са категорични, че

ДОСТОЕН

е единствено техният избор. "

Е, тука вече си в грешка! Това, което аз недоумявам е защо ИЗОБЩО се категоризира този избор чрез категории като достойнство!?? И съответно недоумявам, защо някои хора имат моя за НЕДОСТОЕН например! Ясно ли стана- Не заради НЕ-то отпред, а заради самата идея изобщо да се КАТЕГОРИЗИРА според ТОВА!?? Шокиран Ама това си е моя ЛИЧНА работа и никой не го ЗАСЯГА, камо ли да го КАТЕГОРИЗИРА!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

61 deowin | 19.11.201323:16

>десетилетия изтъкване на вашето Заминаване

.. е изцяло, напълно лъжа, измислена от останалите в България, защото се чувстват несигурни в контраста на емигранти, част от които постигат немислими за тях върхове на лична реализация навън.
Аз лично не познавам нито един емигрант (а познавам над 100), който да намира факта, че е емигрирал, като нещо, което само по себе си показва каквито и да било негови качества.
Така че това "изтъкване" си го затъкни някъде, може би обратно в телесния отвор, откъдето се е пръкнало изначало.
Защото този образ на емигрантите като самодоволни, тупащи се в гърдите "успяли да напуснат" е смехотворно грешен, и е единствено плод на отчаяния опит на некадърни, злобни "останали" да се почувстват по-добре в собствената си мизерия.
Ти от тези ли си?

>Не ми пука чий избор е по-достоен

Ничий избор не е по-достоен. Именно това мелим вече в няколко страници коментари, наистина ли още не си го разбрал?
Изборът да останеш или да заминеш няма нищо общо с човешкото достойнство.
Само изконно недостойните търсят мнимо достойнство в нещо толкова банално, битово и очевидно несвързано с доблестта на един човек като избора на държава на пребиваване.
Ти от тези ли си?
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 02.04.2012, 03:26

60 asdfsd | 19.11.201322:20

Елена, любопитно ми е как си обясняваш връзката на mima, например, с хора и места, които съвсем не са чудна хармония, цветя и рози? Убедена ли си в клишето, което ти вменяват, че тази 'носталгия' е просто дефект, несъвършенство - нуждата да се придържаш към познатото, или иначе казано - страх. И ако да, как тогава ти се струва, по твои наблюдения, липсата на такава връзка (не избора, не решенията).
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.08.2013, 10:35

59 ElenaStoyanova | 19.11.201322:15

Mima
Една от лелите ми, имаше образование до трети клас. Един ден, като дете, я попитах какво да правя ( не помня проблема). Но помня отговора, защото е най- мъдрото нещо, което съм чула:
"Каквото и да направиш, леля, все е хубаво.."

Няма добри и лоши, правилни или неправилни решения, защото всяко решение отразява развитието ни в момента на вземане,и не може да бъде друго. Затова е добре да сме в мир с решенията си, разбирайки, че във всеки момент решаваме с това, което имаме.
Ново мислене води до нови решения, но и те отразяват потенциала в момента на вземане на решението.
Ако разберем и приемем това, няма да има нужда от моралистични оценки на собствените и чуждите решения, а само респект към вземащия ги.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.04.2012, 03:26

58 asdfsd | 19.11.201322:06

>изтъкват оставането в България като необходимо условие да си достоен човек. Най-дразнещото е, че самите те често са най-недостойните

За теб необяснима мистерия ли е, че след десетилетия изтъкване на вашето Заминаване, камъните обърнаха посоката на летене? И не беше ли точно ти сред тези, които повтарят, че именно гигантските ви ценностни системи налагат да заминете. За разлика от нашите.

Не ми пука чий избор е по-достоен. Не ние киснем неотлъчно във вашия живот, не ние преследваме вас по форуми с думите "гледайте си в собствената паница, завистливци". Или: "познаваме теб и битието ти по-добре от теб самия, сега ще те информирам за всички лайна, които главата ми може да роди", "признай сега обективната реалност".

И за капак уж неутрални философи в стил Зелен Бетон: "ако не друго, поне успях да изтикам децата си отвъд, че да ми завиждат колежките. Затова търпете още, милички, това което виждате да става е еднакво етично, достойно и морално".
Не, не е.
   

оценка

+0 -1

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.