След лавината, след жертвите | webcafe.bg
Webcafe

След лавината, след жертвите

Ив. Славчев 10.03.2015, 18:21 (обновена 11.03.2015, 20:25)
Лавина

Снимка: © Getty images

Разказ от първо лице за лавината, която отне живота на трима души на 8 март

Лавина в Пирин отне живота на трима души при спускане по необработени трасета на 8 март. Текстът по-долу е на Ив.Славчев, един от присъствалите на инцидента от 08.03.2015. Текстът е публикуван във форума на www.befsa.com.

Ще публикувам моята гледна точка за нещата, надявам се тези, които четат, да си извадят поука от нашите грешки, за да не се повтарят такива събития... Историята накратко:

С Виктор тръгнахме към Картала събота сутринта.

След като се оказа, че там лифтът не работи, както и почти никъде другаде, решихме да се качим на Яворов, още повече, че и двамата нямаше да сме на работа следващата седмица и възможности за каране - много.

Пристигнахме около 14 часа на хижата и се оказа, че там са още 16 човека - общи приятели и познати, с които често или по-рядко караме и катерим. Въодушевени от многото сняг и добрата компания, карахме до тъмно по гората и улеите в скиорско ляво.

На другата сутрин (неделя - 08.03) в 8:30 излязохме и направихме следа до горната част на билото, където свършва гората - точно над улеите.

След две спускания в левия улей (който падна с десния в последствие) преценихме, че имаме време за още едно спускане в гората. По случайност аз избрах линия, която към долната част на гората има видимост към улея.

Когато видях буците на лавината и едно от момчетата само по обувки, търсещ с лавинен уред (лавината му беше отнесла ските, но той беше успял да се измъкне, без да е затрупан) - не се наложи да се чудя какво се е случило.

Спуснах се до него, свалих ските, включих уреда и започнахме да търсим.

След около 7-8 минути локализирахме сигнал, след още 2-3 минути - сондата намери тяло. През това време се бях обадил на Виктор по станцията да лепи коланите и да се качва при нас да копаем (той беше излязал по-надолу от гората).

След 10 минути здраво копаене на около 2,30 метра под снега стигнахме до пострадалия. Беше с лице надолу и глава нагоре по склона. Заради многото сняг се наложи да копаем още почти 10 минути, за да успеем да извадим лицето.

Общо - 30 минути продължи цялата акция. За да има полза от нея, трябваше да сме го изкопали за 10 минути.

Някъде по това време хората, които бяха в хижата и бяха чули по радиостанциите за лавината, дойдоха.

Установихме, че липсват още 2-ма души и че още други двама са попаднали в периферията на лавината и са били изхвърлени от нея встрани без сериозни поражения (драскотини и натъртвания и едно ударено коляно в дърво).

Двама души останаха да помагат за доизравяне на вече намерения, останалите тръгнаха да търсят други сигнали (трябваше ни много време, докато успеем да извадим и да изключим уреда на намереното момче, за да не пречи).

Аз останах и продължих да правя сърдечен масаж на момчето, тъй като имаше много хора и не се налагаше да помагам за търсенето. Лавинното поле беше огромно, информация за това къде са затрупаните - никаква.

Въпреки това след около 15 минути грубо сканиране бяха открити и двата сигнала в най-долната част на лавината.

Оказа се, че единият е затрупан под 2,5 метра сняг, другият - под около 3,5 метра. Сондите не бяха достатъчно дълги, така че останалите бяха намерили най-малкото разстояние с лавинния уред и просто копаеха надолу, докато успеят да намалят растоянието и тогава да използват сонда.

Бяха намерени и извадени и двамата около 1 ч и 15-20 минути след падането на лавината.

Липса на пулс, дишане, зенична реакция. На всички им беше правен около 40 минути сърдечен масаж и изкуствено дишане, по-скоро за да сме сигурни, че всичко е опитано, отколкото от реална нужда.

А и така или иначе хеликоптер нямаше как да дойде в това време.

Маркирахме местата на инцидентите с GPS и сонди, заради валящият сняг, който можеше да затрупа всичко и се прибрахме в хижата около 18:30.

Планинската спасителна служба беше сигнализирана още в началото и чакахме да дойдат, за да приберат загиналите.

Поради обилния снеговалеж този и миналите дни, от ПСС успяха да се качат чак към 11:30 през нощта, след като с много усилия бяха намерили малък "ратрак" (широк 2 м, а нормалните са 4 м), който да мине по тесния път и да пробие, за да минат шейните след него.

На другия ден - транспорт на загиналите надолу, а хората без ски след лавината слязохме по утъпкания от ратрака и шейните път.

Изводи, които аз правя, и причините за инцидента:

- Пренадъхване заради многото сняг - последните години такъв валеж е голяма рядкост и всички се хвърлихме с еуфория и без правилна оценка.

Още повече, че улеите, за разлика от гората, бяха достатъчно стръмни, за да се кара на скорост и ските да изплуват от дълбокия сняг и отидохме натам.

- Липса на формален лидер - нямаше някой с голям авторитет пред останалите, който да каже, че на склона е прекалено лавиноопасно и не трябва да се кара.

Понеже всички имахме опит, всеки си казваше: "Абе не изглежда съвсем добре, но другите карат по него, а и кой съм аз да им забранявам".

И почти всичи карахме (някои от нас отказаха да поемат риск и караха само в гората).

- Разчитахме на минал опит - почти всички бяхме карали по тези улеи и гори многократно, включително и веднага след и по време на снеговалеж, дори и след предшестващи затопляния - никога досега не беше имало проблем.

Пропуснахме обаче да отбележим, че никой не е карал там след толкова обилен снеговалеж.

- Разчитахме на оценка на лавинната опастност от събота - на 07-ми, когато всички карахме улеите и бяха стабилни.

На 8-ми беше паднал около 40 см нов сняг и времето се беше затоплило с няколко градуса (никога не беше ставало по-топло от минус 3-4 градуса). Въпреки това имаше дъска от нов мек сняг, която се цепеше на места и хлъзгаше под ските при пантене.

Въпреки това аз го определих като "sluff" и продължихме да караме.

Още повече, че през нощта беше излязъл вятър, който явно е уплътнил горната част на склона - мястото, от където тръгна лавината - и новият сняг е бил нестабилна дъска в тази част (направи ми впечатление един участък с нещо като дъска, но тъй като беше малък и изолиран, го пренебрегнах като опасност).

Аз лично смятам, че това е една от основните причини за лавината - малка област с навят сняг, през която някой случайно се е спуснал, търсейки линия настрани, което е било достатъчно да бутне малко сняг и той да повлече целия не твърде стабилен склон след себе си.

- Прекалено доверие, че лавинните уреди, лопати и сонди гарантират ниво на безопасност - имайки предвид, че започнахме търсенето веднага, пак не успяхме да извадим нито един човек навреме.

Само откопаването на всеки един ни отне повече от 15 минути, а ние копаехме доста бързо.

В тази ситуация би помогнал само ABS, какъвто никой от пострадалите нямаше. Дори и да имаше - лавината беше изключително тиха - дори тези, които бяха в периферията, не я бяха чули да идва, преди да ги удари. Аз също не я чух, въпреки че съм бил на 10 - 20 метра.

Не знам дали щяха да дръпнат дръжката на ABS-a (ако имаха такъв) навреме.

- Липса на съгласуваност при радиокомуникациите - въпреки че доста хора имаха станции, не се бяхме уговорили всички за обща честота, а всяка караща група си беше определила своя. Само поради чист късмет това не оказа влияние на конкретната акция, но можеше да причини големи проблеми при викане на помощ.

Още повече, че някои бяха на модулирани честоти - т. нар. подканали, което не им позволяваше да чуват предавания от други станции дори на същата честота. Ако това е адекватно на ски писта, където много хора предават на свободни канали и има нужда от филтрация, то е абсолютна глупост при каране на такива места, където може да се наложи да викаш помощ.

- Лепяхме коланите на равната част на пътеката преди гората на Погледец. Лавината беше стигнала около 200 м по-надолу. Ако имаше някой на пътеката в този момент, щеше да се озове под 2 метра сняг. Като цяло, подходът към гората, където беше безопасно за каране не беше безопасен.

- Грешка, която само аз направих - не забих ските си прави, когато ги свалих в началото на лавинната акция и се втурнах да търся с уреда, като бързах да превключа веднага режима на приемане, за да не смущавам истинския сигнал. Резултат - при лавинната акция ските и щеките бяха затрупани и така и не ги намерих след това. Ако "ратракът" не беше минал да утъпче пътя, нямаше да има с какво да сляза. Ако пък ми трябваха ските, за да организирам спасяване на някой или да спасявам себе си...

Като заключение - в следствие на грешна преценка и лошо стечение на обстоятелствата загинаха трима наши приятели.

Те не бяха по-безрасъдни или лошо подготвени, бяха единствено с по-лош късмет. На тяхно място можеше да е всеки друг от групата.

Какво е усещането да изкопаваш човек, с когото си живял в една палатка къде ли не, след като е бил под снега повече от час - надявам се на никого да не му се налага да разбира.

Сега остава да се правят изводи, да подкрепим семействата им, доколкото можем, и да се сещаме за тях, когато сме по белите склонове...

ПП: Нарочно не съм писал имената на останалите участници. Според мен всички реагираха адекватно и бързо. Горното тълкувание на станалото е моя интерпретация и се извинявам, ако съм написал нещо невярно - това е, което си спомням.

Oще: време  жертви  зима  лавина  пирин  скиори  сноубордисти  сняг  хижа разлож  хижа яворов 


Още от Оня, дето не Го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.04.2014, 22:35

6 тъп | 11.03.201518:02

дълбоко скърбя за загиналите хора в разцвета на силите. виж на автора ще кажа друго - да преброи колко пъти е написал "аз". грешна ти е самооценката момче, и не бих се разхождал с теб даже в парка.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

5 Citizen X | 11.03.201514:48

Жалко за загиналите момчета! Фрийрайда в БГ едва се изправя на краката си, за мен това са грешки на растежа. Още вчера като четох във форума разказа на Ив. Славчев (когото не познавам) ми стана ясно, че има определен елемент на надценяване на собствените качества. Но колкото и да ни е тежко да го признаем, учим се и от чуждите, както от собствените си грешки. Надали някой от тях е карал "като за последно"!?!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.01.2014, 11:53

4 alem | 11.03.201512:59

О, Акбарчо, от скромния ти и изпълнен с мъдрост и уважение дведумен епитаф виждам, че или си приел доста насериозно никнейма си и изказването ти е като на Този който е създал скалите, дърветата, снега, хората и всичко останало и целия механизъм на взаимодействие между тях ти е пределно ясен, или че ставайки тази сутрин и явно ненамирайки материал за моделиране на фигурки от носа си, си попаднал на тази статия и си решил да се включиш. Браво, няма нужда да те обиждам, природата вече го е направила.
За тези, които сме прегърнали начина на живот подобен на техния, тези които знаем какви са усещанията от бурната вода, вятърът и гледката от отвесните скали, усещането за реене, безметежност и пълно щастие, карайки в пудрата и как тези усещания ни карат да се чувстваме на N-та степен живи, живи, живи...Нека си отворим широко очите и видим в тези момчета не просто наши загинали приятели, да ги видим и като наши учители, които ни показват как егото, нереалната оценка на условията под въздействие на общата еуфория и надценяването на собствените ни умения води до появата на мисълта: "Днес ще направя спускането на живота си" и то се превръща в точно такова. Нека видим това не само с очите си, ами и с всяка клетка на тялото си, да се смирим, да наведем глави и да проумеем, че в отношенията ни с Майката Природа състезателен характер не може да има. Така смъртта им няма да е безсмислена, особено и ако успеем да предадем този урок и на идващите след нас. Мир на праха и душите ви момчета, в следващият си живот ще си довършите спускането.
   

оценка

+2 -4

Регистриран на: 02.07.2011, 21:31

3 Zhenya Hristova | 11.03.201511:14

Съболезнования и на автора и на семействата!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.03.2015, 11:03

2 Viktoriya Yanakieva Yanakieva.1040705173 | 11.03.201511:04

С две думи, човек не бива да съди прибързано и да обижда.
   

оценка

+2 -6

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

1 AlahAkbar | 10.03.201521:31

С две думи келешлък, издънка и трима загинали...
   

оценка

+9 -7

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.