Из любовния живот на фейсбук ексхибициониста | webcafe.bg
Webcafe

Из любовния живот на фейсбук ексхибициониста

Антония Антонова
27.09.2016, 15:20 (обновена 02.10.2016, 20:21)
селфи

Те са Ромео и Жулиета, Адам и Ева, Бони и Клайд, Пижо и Пенда, Софи Маринова и Устата, Бионсе и Джей Зи преди изневярата...

Всеки път, когато някой сподели снимка със своето "мило", придружена от уточнението: "feeling аmazing/incredible/complete", в другия край на вселената стадо бодри розови еднорози заболява от луда крава и светът сe превръща в едно по-безнадеждно място.

Не е нужно да си британски учен или руска сексоложка, за да ти е пределно ясно, че непрекъснатият фейсбук ексхибиционизъм, посредством който ежедневно хора демонстрират връзките си, екскурзиите си, болежките си, бельото си и евтините си емоции, е признак за сериозни психически отклонения, с които е добре да се заеме специалист, а не широката общественост.

Най-забавното и едновременно с това - отчайващо нещо в тази повсеместна тенденция любовният живот да се излага публично е, че обикновено накрая се оказва, че всичко е било само на картинки и статуси.

Междувременно нормалните хора, които се гушкаме, без да го документираме, не само сме длъжни да съучастваме във всеки един етап от "връзката-мечта" на своите фейсбук "приятели", но трябва да сме навътре и в подробностите около драматичната, но трансформираща раздяла, която неминуемо ще последва.

Ето трите основни етапа, през които всеки фейсбук ексхибиционист преминава, излагайки на показ своите размисли и страсти по отношение на любовта:

Началото

Минали са две дълги и емоционално наситени седмици от последната тежка разлъка, за която дори баба ти знае, въпреки че няма фейсбук и е трудно подвижна.

Споделени са тонове картинки с мъдри мисли за новото начало, публикувани са десетки лирични песни за изневяра и/или любовно разочарование. Минал е и етапът на луди купони с приятели, в който видимо нищо не интересува лирическия герой, освен твърдият алкохол и загатнато леките наркотици.

Време е за ново гадже. Информацията, че такова се задава, първоначално не се споделя директно. Пуска се само лек намек, който цели да събуди жив интерес у всички, които само това чакат и за това живеят, разбираш ли...

"Съдбата е един наистина добър режисьор. Щастието идва, когато най-малко очакваш" - feeling blessed." Мухата е пусната. Всички тръпнат в очакване.

Любов ли бе...

В един момент се започва. Рязко. Тагове, снимки, любовни обяснения, секси селфита, пръстени, годежи, истерия...

Светът не е виждал такова нещо, те са Ромео и Жулиета, Адам и Ева, Бони и Клайд, Пижо и Пенда, Софи Маринова и Устата, Бионсе и Джей Зи преди изневярата...

Те са недостижими, единствени, толкова щастливи, че ти иде да си срежеш вените с флекса на съседа, който и без това трета поредна неделя решава да свърши малко полезна работа в 8 сутринта.

Дори най-големите циници и скептици си казват "Пууу, баси, тия верно се намериха". Докато не настъпи "неочакваният" обрат.

Финалът

Кръгът се затваря. Началото и краят се съединяват. Почва се. Отново.

"Когато печелиш, не знаеш какво губиш, но и обратното", "My way" на Франк Синатра, "Кукавица" на Цеца, пак малко снимки от тежки партита в другарска среда, нов татус, сниман от десет различни ъгъла, нова корица в социалната мрежа, изобразяваща паднал ангел, набит на колове с извадено сърце, ново куче, нов начин на живот - фитнес, чия, 5 минути планк, заснет на видео...

И така до новата най-голяма, единствена и истинска любов след началото на "От обич" през 97-ма година, полезната и подробна информацията за която ни хваща точно преди да се отчаяме тотално и ни кара да виждаме смисъл в отварянето на очи всяка сутрин.

Благодарим. Сега вече ни е далеч по-спокойно...

Oще: бионсе  взаимоотношения  връзки  джей зи  дъкфейс  ексхибиционизъм  луд купон  любовна връзка  раздяла  селфи  статус  фейсбук  франк синатра  цеца 


Още от Оня, дето не Го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.03.2012, 13:36

5 Latrell Spencer | 06.10.201617:59

От любезност съм приемал покани за приятелства на хора, с които наистина контактувам (колеги, нови познати и др.).
Мамка му, благодаря ти фейсбук- чрез теб разбрах, какви откачалки, ексхибиционисти и кукундели са тези хора, та да знам да страня от тях занапред Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.10.2016, 23:40

4 Tochen | 01.10.201623:57

Еми кой ви кара да ползвате тоя ужасен сайт Фейсбук? Изтрийте го и сумати главоболие по малко ще имате. Аз така направих и след това си припомних колко е хубав живота без да виждам клюки и кахъри на приятелите си и сплетни които, първо че не ме касаят и второ ме натоварват. Без да виждам някакви гротестки, за да им се подигравам, без да участвам в масови съдения за щяло и нещяло, без да участвам в безумни и губещи времето ми и енергията ми безумни протести, които просто хранят поредният интерес на някой и някой печели от това. А най вече печели бездушният Зукърбърг, който отдавна е забравил какво е съвест и благодарениение на който деца умират заради селфита, съществува тероризъм и разводите са в своя пик и всякакви други ужасии се вихрят
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

3 Dear Ivan | 28.09.201610:13

Драга Виктория Пенелопова, не пиша на теб, а на момичето, да не се занимава с глупости, и му давам пример с нормален живот. При алцхаймера и съдовата деменция се забравя и се бъркат факти, а не се помни. Ти не може да си лекарка. Покажи диплома. Търся специалистка, но по фелацио. Ако си, заповядай довечера, вземи и дипломата. Ако не, не идвай, да си пуша и да си пия на спокойствие Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.04.2015, 21:11

2 Виктория Пенелопова 07 | 27.09.201623:21

Скъпи Иване, потърси психоаналитик, специализиран в хипервербализма. Имаш необходимост някой да слуша/чете мегаизлиянията ти. Спомените ти датират от ученически години. Деменция? Алцхаймер? Помисли. Пиша ти със загриженост, защото, както сам признаваш, съм медицинска и санитарна героиня. Хипократовата клетва си е клетва, макар при комунизма, половината от курса мълчеше, защото не беше съгласен с редакцията. Много щастлив
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

1 Dear Ivan | 27.09.201619:43

История. В 9 клас в 1-ва имам съученик Дориан, който навсякъде обявява, че се чука с Виктория. Има корем съвсем леко напред и ходи важно, с риза с навити ръкави, като млад чичо. По това време аз си мисля, че за всеки ще се намери момиче накрая, само за мен няма да има. На бригадата след 9 клас става ясно, че Дориан се е качил на етажа на момичетата, при Виктория. Аз единствен не пуша, четирима играят карти и пушат, аз пети, влиза учител, четирите цигари в чекмеджето и кой знае защо аз трябва да кажа кой е пушил. Аз, разбира се, няма да кажа. В следствие на това ми намаляват поведението, аз казвам майната ви и отивам в 7-а. Там обаче естествено за възрастта ми нещата се обръщат, с моите съученици не винаги смогваме да си водим сметка на коя какво сме казали и по-често сме без панталони, отколкото със. Уча два пъти 10 клас, без да ме гони някой. Нямам пари и отивам да работя, после се връщам да си доуча. Но не се търпи тая дисциплина и пак напускам. Навън животът е много хубав и свободен и с мои приятели, всичките със свободно поведение, правим амбициозен опит да наебем всички мацки и се проваляме няколко бройки преди края, защото ни омръзва. През другото време обсъждаме литературата, езика и живота като такъв. Животът ни през деня е в "Шапките" и по парковете, а вечер в сладкарницата на "България". Един следобед сме седнали с приятел в сладкарницата на "България" и в хубаво настроение обсъждаме аз Камелия, а той, хубаво, мълчаливо момче, което го прави харесван и малко загадъчен - дали да се заеме с кариерата на крадец. Аз тъкмо го убеждавам, че не е хубаво това, когато съглеждам в дъното на салона Дориан. Махам му, той тъкмо се кани да си тръгва и спира на нашата маса. Питам го как е. Той ми казва, че е напуснал училище, оженил се е за Виктория и имат две деца. На около 20 сме. Потупва ме полупокровителствено-полубезнадеждно по рамото и казва: "Нищо не знаеш ти за живота... Хайде, да си жив и здрав." И си излиза. А аз си мисля: "А ти знаеш, така ли? Защото се нахака. Много бързо пък узна всичко за живота. Какъв глупак съм бил да те взимам на сериозно."

Сами си представете на какво ми прилича сега тоя инфантилен сбирток "Фейсбук".
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.