Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Шлагеристът

Бисер Киров искаше да обиди Плевнелиев, а обиди България Снимка: rusofili.bg
Бисер Киров искаше да обиди Плевнелиев, а обиди България

Бисер Киров, културен аташе на Р България в Русия (2008-2010), пред в. „Комсомолская Правда": "Нищо не сте изгубили от това, че моят президент няма да дойде в Москва. Има хора, които са достойни за този празник, а има и други. Мисля, че той попада във втората категория. Денят на победата ще бъде отбелязан от целия свят, защото това е празник на величието на духа. Това е началото на Европа. На днешната Европа. И цяла Европа трябва да се поклони на руския войник, защото нямаше да я има, ако го нямаше този ден".

Мултиезичният Бисер Киров е сред онези галеници на съдбата, които придобиха несъразмерна на творчеството им позиция - 73 годишният естраден изпълнител беше културен аташе в Москва, а защо - се разбира особено ясно сега, благодарение на нелепите му политически коментари по отношение на Българската държава.

Киров сам по себе си не е изненада - той е типичен представител на школата "след Москва, най-много обичам България". Нито това обаче, нито десетките му отличия в СССР могат да оправдаят безумния политически коментар, който направи по адрес на президента на държавата, чиято култура представлява като официално лице.

На заслужилите артисти от Народна република България по подразбиране се полагат достойни старини, затова някак е обидно да очакваме от тях недостойни действия.

Киров е бил е звезда и в ГДР - да очакваме ли сега и интервю за германски вестник, за да коментира плановете на Ангела Меркел, която също смята да пропусне Деня на победата в руската столица, когато Путин ще е амбициран да покаже цялата си военна мощ.

Да, Киров знае, че западните сили бойкотират Путин заради войната в Украйна, което изобщо не е конспирация за съюз с ясна външнополитическа позиция.

Киров си е Киров - няма какво да се правим на изненадани. Не е виновен този, който яде зелника, а който му го дава. А българската политика по отношение на задграничните мисии е плачевно-комедийна. Ако не вярвате, пуснете си пак Мисия Лондон - филмът е почти документален.

То не беше Шкумбата - консул в Чикаго, Бисер Киров - културно аташе в Москва. Я си погледнете календара, 2015-та сме и някои хора са за нафталина.

 

Най-четените