Кой? Тоя ли, бе?! | webcafe.bg
Webcafe

Кой? Тоя ли, бе?!

Мария КасимоваМария Касимова
14.10.2017, 09:18 (обновена 16.10.2017, 19:22)
клюки

Снимка: © Getty Images

Синдромът „Кой - тоя ли бе?!" е първичният, нерафиниран начин да изразим малката си завист, да се самопоставим над някого или да преглътнем факта, че на него нещо му се е получило

„Кой, бе?! Ма тоя ли?! Абе, нали го знам..."

На мястото на точките можете сложите каквото ви дойде на ум - „...от едно време", „...като ходеше под масата", „...като никой не го знаеше", „...като имаше два лева в джоба", „... като се молеше".

Това е обичайният начин, по-който радушно, незлобливо и от сърце приемаме успеха, издигането или популярността на ближния си.

За първи път си дадох сметка за този комплекс преди години, когато възторжено споделих пред група познати, че наш общ приятел заминава да учи политология в Америка със стипендия. След обичайното стъписване при такава информация, сподавящо тихата, натурална, човешка завист, приятната преди това компания се превърна в глутница, лаеща горе-долу едно и също: „Как този, бе?! Нали аз лично съм му връчил първия вестник да чете, бе?!; „Кой, бе?! Абе нали го знам как не знаеше кой ни е министър-председател, бе?!; „Тоя, дето не можеше да си изкара студентска книжка, че го беше срам да си каже името ли, бе?!"

Оказа се, че всеки знае по нещо много важно и излагащо от миналото на въпросния спечелил американска стипендия младеж и според консолидираното мнение на групата „приятели" той е последният човек, заслужаващ да замине където и да е и да бъде избиран за каквото и да е.

Впоследствие рефренът на спонтанното „аргументирано" отричане на нечии достойнства или постижения започна направо да ми се набива в очите.

За когото и да станеше дума в публичното или частното пространство, все наоколо се намираше някой, който да е наясно с това какъв нещастник, никаквец, бедняк, глупак, наивник, подмазвач или комплексар е бил той.

Друг общ познат си купил нов апартамент - веднага се обажда някой, който да каже „ма тоя ли, бе - дето ми у спал у нас на кушетката?!" - сякаш този факт напълно изключва перспективата въпросният човек някога да се сдобие със собствен дом.

Трети успява да стане голям шеф - хайде, на сцената излиза с „кой т'ва, бе"- репликата някой, който да свидетелства как го завел за ръчичка в компанията, купувал му банички за закуска или го научил да ползва метрото. Все едно тези, които изобщо могат да стават директори, трябва някак априори да не са преминавали през такива „унизителни" неща в живота си, а направо са се родили с табелки „началник" на челата.

Покрай ушите ми минаваха всякакви вариации на тази толкова спонтанна реакция, през които се оказваше, че у нас всеки е помагал, стимулирал, създавал или следял отблизо някакви други хора, успявали, забогатявали или издигнали се напълно незаслужено.

С времето установих, че това сърдечно неглижиране на другия не е просто специфична особеност на нечий конкретен характер, а национална черта.

Синдромът „Кой - тоя ли бе?!" е първичният, нерафиниран начин да изразим малката си завист, да се самопоставим над някого или да преглътнем факта, че на него нещо му се е получило.

„Кой - тоя ли, бе?!" е начинът, по който преглъщаме най-често нечие неочаквано материално благосъстояние. Тази реакция се е превърнала в нещо като „добър ден" на половината сравнително финансово добре хора, които познавам.

Не знам дали заради вкоренената в манталитета ни завист, нуждата „на Вуте да му е зле" или от онзи съвременен порив за непрекъснато съревноваване за щяло и не щяло, но ние ставаме особено жлъчни, когато става дума за пари. И особено, когато става дума за това, че нечии чужди пари са се оказали повече от нашите собствени.

„Тоя ли, бе" се оказват и онези, които по някакъв друг параграф се приемат за по-успели в живота.

Някой си се установил в чужбина (този изконен български блян), на всичкото отгоре взело, че му потръгнало, и има дом, работа, редовни почивки и нова кола на всеки три години? Ела да видиш колко негови лични познати ще наизскочат от нищото, за да припомнят „излагащи" подробности от недалечното му минало. Така според снесената информация човекът се оказва пълен некадърник, който на две магарета сено не можел да раздели, затова това там не е никакво постижение, ами направо си е пълен късмет, ирония на съдбата или тотална несправедливост.

Под ножа на българското „тоя ли, бе" влизат и онези със стабилните семейства. В тяхна антизащита излизат купища „добри познати", които услужливо си спомнят всичките им пикантни похождения и могат в детайли да ти разкажат кое, как, къде, защо, с кого и колко са правили годините, преди да станат известни като „съпрузи за пример". Нищо, че в повечето случаи - не са били преки свидетели на онези събития, нито им влиза в работата.

Най-сладки за всеобщо оплюване по системата „Тоя ли, бе, дето съм го/му/й..." обаче са публичните личности.

Влезеш ли в политиката, в екрана на телевизора, в ефира, във вестника или в журналистиката, масата от познавачи на живота и творчеството ти преди или извън това се превръща в буйна река. Оказваш се заобиколен от хора, които дори не си виждал или поне с нищо не помниш, които за сметка на това са напълно наясно с човешките ти слабости, елементи на растежа, грешките, пропаданията и съмнителните ти успехи.

И, разбира се, знаят за теб подробности, които да докажат, че това, дето си го постигнал, го дължиш на тях лично, на хлъзгавата си природа, на световната конспирация или на вездесъщата несправедливост.

Няма да съм честна, ако не си призная, че и на мен ми се изплъзва от устата това „Кой, бе?! Тоя ли?!". Казвала съм го толкова заслужено за някакви хора, колкото и незаслужено за други.

Наскоро с една от най-близките ми приятелки се посмяхме над тази толкова българска реакция. А после неосъзнателно пообсъдихме някои публични позиции точно в тази стилистика. И за това се посмяхме. Щото... кои сме па ние, бе?!

Oще: завист  клюки  комплекс за малоценност  мария касимова  приятелство  успех  успешни хора 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.02.2016, 03:24

11 Merio Fehi.1273062516039115 | 23.10.201707:18

Снежи куха си като междузвездно пространство - жените сте тези по черната завист ,и ако има някой който да ти завижда че си отишла да работиш в някакво глухо провинциално градче не са мъже със сигурност- явно сексизма който те тресе е вследствие на това,че никой мъж не те приема насериозно,ако се погледнеш в огледалце то и само си видиш прическата и сенките ще схванеш голата истина СнежиУсмивка))
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2012, 17:17

10 Xaoc | 17.10.201716:28

А Криско бил издал книга. Как ще коментирате това? Смее се Смее се Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

9 deaf | 17.10.201710:59

Снежи,

не може да има завист между мъжете и жените,(истинските!),защото са от различни планети! ангелче
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.05.2017, 09:58

8 Rainy | 17.10.201709:43

Аз се разпознах. За мое съжаление. "този станал директор": "да бе, ние започвахме заедно и тоя не знаеше къде е enter на клавиатурата"...

Иска ми се да коментирам като една извисена личност, която е над това, ама не.
Баси!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

7 паяка | 16.10.201715:09

" Сега вече да намериш работа се коментира в светлината на това, че нямаш пари, и си принуден да работиш. Накратко, че си неудачник. "

Къде в пространството и във времето сте, бе хора!? Що за становище!?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 16.10.2017, 14:09

6 Sneji Mladenova.1499455623443418 | 16.10.201714:25

А за завистта на мъжете към успелите, умните и силните жени, какво ще кажете? Идва им да ни смачкат, нали! Ха- ха!
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

5 Крив Макарон | 16.10.201710:03

Спомням си преди години, когато за пръв път започнах работа по своята специалност и споделих пред колеги в университета за един гаф, който допуснах, и веднага се чу коментар по мой адрес: "И такива хора ли взимат на работа?".
Беше доста ехиден коментар на фона на тежката работа, която бях приел да върша, и на фона на това, че я съвместявах със следването си.
Сега вече има известна промяна в нагласите, но е спорно дали е в положителна посока. Сега вече да намериш работа се коментира в светлината на това, че нямаш пари, и си принуден да работиш. Накратко, че си неудачник. Зависта е подменена от усещане за превъзходство. Може и да не съм напълно прав, ама май... Не съм далеч от истината...
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 18.08.2017, 13:51

4 follow_the_cash_flow | 15.10.201712:09

Статия, която ни разкрива манталитета и взаимоотношенията на клюларите, които имат прекалено много свободно време и малко/ никакви задачи и собствен живот.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 20.07.2012, 04:21

3 Мария Мая Славкова-Алдин | 15.10.201709:01

Отново един прекрасен анализ на Мария. Аз ще го перифразирам така:
Срещнали се двама българи, акрани.
- Ти чу ли бре, Иван станал космонавт ?
- Иван, че аз съм е**** сестра му?!?!?!?
Край на българската приказка.

" ... С времето установих, че това сърдечно неглижиране на другия не е просто специфична особеност на нечий конкретен характер, а национална черта."

So true ...
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 05.06.2017, 21:26

2 Писна ми от псевдоинтелектуалци | 14.10.201717:13

Андрешковщината,неуважението на авторитета и успеха са ни генетично втъкани.
Време е да се освободим от клишето на прехода,че някой е откраднал нещо или че някой е подбутнал някого и тн.
Има реализирани успели хора,които трябва да бъдат уважавани и следвани!!!
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.