София расте, не старее и „турист-еее". Градът изживява епичен туристически разцвет. Броят на чуждестранните граждани, които решават да подишат спорния откъм качество въздух на българската столица нараства драматично в последната година. Комбинация от фактори, сред които атрактивни low cost самолетни оферти, ниски за европейските стандарти цени и разгръщаща се международна репутация на „скрито съкровище", мотивират изливането на пъстра палитра от посетители в центъра на София.
Хотели, хостели, барове, ресторанти, кафета, градини, паркове, булеварди и улички поглъщат вавилонския поток. Преди години беше немислимо да видиш повече чужденци отколкото българи по някои от по-представителните софийски улици, днес това вече е градска реалност.
Чуждите гости на столицата са разнообразни и могат да бъдат класифицирани в отделни културни категории. Предлагаме ви пет вида туристи, които може да разпознаете в столицата - този едновременно прекрасно противоречив и скоростно еволюиращ град.
Испански хипстъри
Нискотарифните самолетни уикенд оферти за трип до София са особено апетитни за испанците. Високата младежка безработица в страната на Сервантес и Веласкес все още не е толкова драматична, че да попречи на млади мадритчани и други поданици на кралството да се чувстват прекрасно с малко пари в София.
Това важи двойно за хипстърите, които идват за уикенда, отсядат в хостел или при местни домакини през airbnb и се насочват към нетрадиционните кулинарни и бар маршрути, стараят се да не изглеждат като типичните туристи, желаят да се смесят с градския кипеж на софийската младеж. И до известна степен успяват. Небрежната и лежерна природа на иберийския хипстърлък се разтапя във все по-неформалната атмосфера на София.
Британски пъб отряди
Веселите, червендалести островитяни намират в София прекрасен пейзаж - повече от достъпен алкохол, добре изглеждащи местни хора, компактен и комфортен градски център, преливащ от възможности за запознанства. Най-ясно и ярко разпознаваемата фракция от уикенд туристите от Великобритания са пъб отрядите - групички от млади британски мъже, страстно ангажирани с каузата на добрите бири и барове, примесени с разговори за политика и футбол. В един момент от пъб одисеите, започнали още под високото слънце, техният „пиянски английски" бързо слиза до нивото на разваления английски и комуникацията става особено хумористична.
Британските пъб отряди имат различен характер - някои са съставени от по-корави представители на работническата класа и включва ноторните футболни фенове. Други са структурирани от колежани или млади професионалисти. Всички са обединени от своето езическо преклонение към нейно величество Халбата. Старите парти животни сред местните обаче често ги надпиват благодарение на техния, маринован в ракия и смесване на алкохол, дългогодишен опит.
Екстремно дисциплинирани азиатски групи
Туристите от Източна Азия оправдават повечето клишета за своето стриктно структурирано и стадно поведение зад граница и по време на зачестилите посещения в София. Те почти винаги се движат на групи, следват плътно своя гид, трупат се около атракциите и слушат внимателно описанията.
Разбира се, те снимат всичко и по много, повечето си носят поне по един качествен професионален или полу-професионален фотоапарат, без той да бъде окончателен заместител на задължителните смартфони, таблети и селфи-пръчки. Може би това е проява на расизъм, но китайците, корейците и японците изглеждат страшно симпатично в своята подчертана групова принадлежност, спретнати, усмихнати и любопитни към всичко наоколо.
Немският номад, който обикаля Европа на стоп
Той се движи сам или в малки групи. Произлиза от семейство от средната градска класа в Германия. Може също да е от Белгия, Холандия, Франция или друга богата западно или северноевропейска държава. Отегчен от бюргерския комфорт на Стара Европа, той е решил да обиколи континента на стоп, а ако му стигнат парите от техните ще опита да се добере и до Азия. Заминал е преди две години и дори не е завършил следването си, въпреки, че специалността „Етнически малцинства, феминизъм и колониализъм" го е вдъхновила да пътува на стоп, да спи по улиците на други държави, или да отсяда в случайно срещнати самаряни.
Този „бекпекър на стероиди" се придвижва прегърбен с „портативна къща" на рехавите рамене - огромна и обемна туристическа раница - мутант, в която има палатка, спални чували, одеала, шалтета, преносим газов котлон и книги на Карлос Кастанеда. Пуши само собственоръчно свити цигарки, проси коз, никога не се храни по ресторанти и ако имате „късмет", след няколко разменени изречения на улицата ще се опита да се нанесе при вас за през нощта. Ако му откажете, ще си разположи лагера някъде на открито. Дори сумрачните хипстърски хостели са прекалено буржоазни за този тип палео-туристи.
Свръхлюбезни американци „по работа"
Гражданите на единствената световна суперсила са почти дразнещо учтиви по време на кратки гостувания в сравнително малки източноевропейски страни като България. Те идват тук по бизнес, за конференция, за снимки на филм, реклама, или са решили този път да включат София в своя ваканционен европейски трип. Винаги са пределно прилежни и толкова ангажирани с идеята да не изглеждат високомерни и снизходителни, че често изглеждат високомерни и снизходителни.
Стараят да не демонстрират, че живеят комфортно в най-богатата и могъща страна на света и твърде често започват да се извиняват за външната политика, за влиянието, за Конфедерацията, за ККК, а вече и за Тръмп. „Америка никога не е била велика", може да чуете тази анти-мантра от устата на иначе възпитаните и усмихнати Джо или Джоан, които са в България за първи път и наистина държат да знаете, че се чувстват неудобно от случващото се в САЩ. А на вас ви идва да им отвърнете - „Оh, come on, cut the crap!"
Бонус група:
Мигрантите в „Малкия Багдад"
Добре де, те не са традиционни туристи или гости на София. Богатият коктейл от бежанци и мигранти от Африка и Близкия изток е отговорен за продължаващото изменяне на облика на района около джамията, Мария Луиза, Лъвов мост и Женския пазар, наричан още и „Малкия Багдад". Мястото от години е предпочитана територия за хора от проблемните ислямски региони на планетата, но мигрантската криза ускори драматично процесите.
Иракчани, афганистанци, пакистанци, сирийци и др. пренасят културните особености и специфичните междуплеменни динамики на своите разкъсвани от проблеми общества в една от най-мултикултурните зони на София. Те са кошмарът на твърдите националисти и мокрия сън на либералините активисти. Или беше обратното.
