Много шум за нищо | webcafe.bg
Webcafe

Когато децата са по-голям проблем от чалгата на съседите

Виктория Майер
01.08.2016, 08:55 (обновена 03.08.2016, 12:11)
Деца

Снимка: © Getty Images

Ритат футбол, карат колело, играят на „ръбче", „народна топка", гоненица и карти, пръскат се с водни пистолети и шишета с пробити капачки, строят къща на ореха, отглеждат малки котета в кашони, понякога влизат тайно и въпреки всички родителски забрани в дворовете на изоставените къщи, раждат се първите им трепети към отсрещния пол, озвучени с Ела Хендерсън или Джъстин Бийбър от мобилния телефон...

Да живееш близо, но извън столицата е уникална привилегия. Двата километра след Околовръстното шосе, които пориш с 80 км/ч всяка вечер на фона на ширнали се поляни и полегатите върхове на Стара планина в далечината, ти създават усещането, че яздиш към залеза и оставяш зад гърба си всички сивотии, бездария и нервности на делника.

Отмиваш сякаш от себе си прахоляците, кресливостите и миризмите на големия град. Попадаш на място, където те посреща веселото чуруликане на врабчетата; където чуваш всяка капка в капчука, когато вали и всяко потрепване на листата на дърветата, когато подухва; където песента на щурчетата вечер е единственият съпровод на ясното звездно небе.

Разбира се, това е в идеалния случай.

В не толкова идеалния, на подобно място всяка заря за рожден ден, озвучена с най-новия хит на „Пайнер", всеки тийнейджърски купон, съпроводен с бурни плясъци в басейна или всеки ремонт в двора, гарниран cъс стържещото рязане на флекса и пикантните псувни на майсторите се съпреживяват от цялата околия. Чувстваш се като на първия ред в досаден спектакъл, от който обаче няма къде да избягаш. Та затова всички съседи стоически изтърпяваме врявата, докато тя приключи, и живеем в негласно примирие.

До вчера.

Когато се появи подписка срещу шума - забележете - който вдигат децата, докато играят.

И преди да ме репликирате, че децата наистина умеят да бъдат доста шумни, а родителите са длъжни да ги възпитават да се съобразяват с околните и преди аз да ви отвърна с някоя модерна психологическа теория, според която щастливите деца са шумни, нека разясня конкретната ситуация. Става въпрос за улица без постоянно движение, с поле в края й, с орех в необитаемо място по средата и с няколко запуснати къщи измежду обитаемите. Този почти приказен свят е населяван от десетина деца - момичета и момчета на възраст от 4 до 14 години. Ритат футбол, карат колело, играят на „ръбче", „народна топка", гоненица и карти, пръскат се с водни пистолети и шишета с пробити капачки, строят къща на ореха, отглеждат малки котета в кашони, понякога влизат тайно и въпреки всички родителски забрани в дворовете на изоставените къщи, раждат се първите им трепети към отсрещния пол, озвучени с Ела Хендерсън или Джъстин Бийбър от мобилния телефон...

Изобщо правят всичко онова, което ги държи далеч от скуката и компютрите през лятото и им осигурява така важните за порастването свобода и въображение. Разбира се, да, всичко това често е шумно (макар и никога между 14.00 и 16.00 ч. и след 22.00 ч., когато родителският контрол заработва безотказно). Често има силен смях, детска глъчка, чува се под нечий прозорец „Юлииии, Васкооооо", „Идааа, след 10 минути, само да изям филията" сутрин или „Не си честеееен! Спукано гърнеее!" вечер.

Но чак пък подписка срещу детския шум?!

Неотдавна в метрото бях свидетел на следната случка: на една от спирките влетяха три смеещи се момчета - не агресивни, не нахални, просто смеещи се на нещо тяхно си. Смехът им заля целия вагон, плисна вътре като летен дъжд върху всички възрастни, вперили поглед в мобилните си телефони така настървено, сякаш през тях управляват Токийската фондова борса.

Моментално се намери един възрастен мъж, който нахока момчетата: „Я, по-тихо!" Едно от тях - очевидно добре възпитано - каза „Извинете, господине!" и децата виновно се смълчаха, а възрастните доволно потънаха в угрижените си мисли и прегрели мобилни телефони. Ако не трябваше да сляза, навярно щях да изкрещя: „Не, момчета, не дължите извинение никому!

Да се смееш и да бъдеш весел не е престъпление!

Сега е времето, в което трябва да живеете на макс, да се смеете, да плачете, да искате светът да ви забелязва, да изразявате емоциите си, а не да ги таите в себе си, за да се превърнете после в комплексирани мъже, които един ден може и да взривят същото това метро".

Толкова ли изнервено стана ежедневието ни, толкова ли са ни изпити сетивата, толкова ли сме смачкани от безизходици и липса на бъдеще, че загубихме всякакво чувство за нормалност и елементарна търпимост дори към детския смях? Наистина ли смятаме, че шумната детска игра заслужава санкция, а собствената ни свадливост и индиферентност към живота - не?!

Oще: lifecafe  врява  град  детство  деца  живот в града  знаменитости  кино  модни тенденции  околовръстно шосе  прах  пътувания  родители  село  съседи  съседство  фотогалерии  шум 


Още от Оня, дето не Го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.03.2012, 22:53

64 Galina Aleksandrova | 07.08.201615:07

Едно време нямаше приказки 'деца са, какво да ги правиш'. Както някой назад каза, щом някое надуеше твърде гайдата, баща му идваше, шибваше шамар и шумът се връщаше в нормалните граници.
'Деца са, какво да ги правиш' е реплика на модерния тип хора, ужасно уморен да възпитава и наглежда собствените си деца.
'Деца са, какво да ги правиш' е реплика на две колежки, които прибират децата си от градина и ги слагат с куп маркери на бюро с подредени върху него фактури-оригинал.
'Деса са, какво да ги правиш', беше репликата на бивша колежка, докато синковецът й се беше залетял с маркер и викове срещу личния ми лаптоп или подхванал (докато съм до тоалетна) личния ми телефон.
Сравнението с австрийските деца и порядки ме смая. В съседни статии се говори, че немските дечурлига са едни от най-тихите и възпитани. Откога се дават за пример за шумни, крещящи хлапета?
Какво да ги правиш - възпитавай ги. Твои са, не мои. Нали все се фукаш колко е трудно да се гледат деца и било ангажимент 24/7 - поеми си ангажимента, де!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

63 Дракон с кисело зеле | 05.08.201613:44

Но съм сигурен, че пак няма да разберете.....
---
Единственото, което аз не разбирам, е защо повтаряш нашите думи, но, въпреки това, се опитваш да се заяждаш с нас, честно казано.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

62 Manuela Gerenova | 05.08.201611:27

За нищо не съм се хванала. В последния коментар казваш това, което и аз мисля и се опитвам да обясня. Не успях да разбера останалата част със заяждането защо беше...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.12.2011, 11:33

61 gothic | 05.08.201610:39

Както и подозирах, Дракона и Мануелка се хванаха за липсата на деца. Не, сладури, не. Все ми е тая, имате ли или не, това вече го обясних на Геренова. И да, темата е за децата. Да, тези на които им се обръще внимание са по-възпитани. И да, случва се да попаднат по едно и също време с невъзпитани. И да направят някоя простотия. И да си понесат последствията. А ако са възпитани правилно, никога няма да повторят грешката си. За такива неща мога да говоря до утре сутрин, и то базирани на личен опит. Но съм сигурен, че пак няма да разберете.....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

60 паяка | 04.08.201621:47

Ману, вариантът е Це.
Прочетох втори път писанието и натам клоня вече. Случката в метрото с веселите момичета и възмутената от строгия сърдитко списвачка, която щяла да им поговори, ако не слизала. Как обаче чу и видя всичко, като първо са слизащите, после са качващите се. Ако пък е била свидетел, тогава е имала време между поне две спирки да окуражи и успокои децата.
И ...все пак невероятно звучи "подписка" срещу деца.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.09.2014, 09:49

59 RooseBolton | 04.08.201621:07

Децата са като пръднята - единствената причина да ги търпиш, е ако са твои. Това е положението.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

58 Manuela Gerenova | 04.08.201620:10

Значи, ако правилно разбирам, Дракона няма право да коментира, защото детето не е лично негово (нищо, че му е роднина "първо коляно", или както там ти се водят братята и сестрите), едва ли не почти нищо общо няма, а и сравнява с има-няма един клас деца.
От друга страна родителните имат право на меродавно мнение, защото имат биологично дете, значи имат нещо общо с него, освен това сравняват... Ами, сори, ама пак сравняваш с група други деца, които не са нито 100, още по-малко 1000.
И в двата случая говорим за съпоставка между не чак такъв колосален брой хлапета, независимо дали си роднина или родител на детето. Ти няма как да го сравняваш с целия свят, с хиляди или дори стотици, а в най-честия случай обикновено сравненията стават между съученици, приятелски семейства и роднини.
И хайде стига с това мислене - "Ти като нямаш дете, нямаш право да се обаждаш". Ами, не, не е така. Когато брат ми се тръшнеше като обезумял насред магазина, защото иска поредния (сигурно десети или петнадесети) Спайдърмен, не ми беше нужно да съм му майка, за да заключа, че той просто се лигави и че постъпва невъзпитано. Когато видиш чуждо дете да изтезава намерено на улицата котенце, примерно, какво си казваш - "Ооо, не съм родител, не мога да дам мнение..." или "Това е зверство и трябва да бъде спряно веднага, това дете не е възпитано как да се отнася с животните!"? Мога да продължавам с примерите, няма смисъл.
И пак да попитам - колко точно трябва да вдигат шум група деца, за да предизвикат отклик и то, явно, не от един човек? Едно е да чуваш характерната детска глъчка, друго е положението да е вече нетърпимо. Вариант Бе - на въпросната улица във въпросното село живеят само, единствено и изключително невротици с крайна шумова чувствителност. Вариант Це - статията е пълна измишльотина с цел кликове и коментари.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

57 Дракон с кисело зеле | 04.08.201617:37

Да съдиш по принцип за децата по принцип и за тези, които ги възпитават, основавайки се на тези "наблюдения", е най-малко казано нелогично.
---
Прочете ли какви са наблюденията ми?
Не само мои, между другото. Мануела написа почти същото, примерно - деца, които получават нужното им внимание, квичат по-малко.
Иначе, време - достатъчно. Културни бекграунди - известно количество време в малък град и после в София. Т.е., имам поглед върху различни неща.

Приеми, че знам за какво говоря, вместо да ми излизаш с "Ама ти нямаш свои деца". Нямам, да - защото знам, че за момента не мога да им осигуря това, което едно дете, според мен, трябва да има.

И хайде, аз не съм важен. Наблюденията ми - и те. Важни са децата. И родителите им.
И идва тогава питанката - ако едно дете е достатъчно голямо, за да бъде пуснато да играе навън без надзор от възрастен, то има ли право да не осъзнава кога пречи? Има ли право да не му пука за околните? И щом се стига до подписка, колко ли точно е зле системният тормоз, който децата упражняват върху достатъчно голяма група хора? С колко точно са прекрачили допустимата граница, според теб?
Ти би ли позволил на своето дете да постъпи така?

(То пък каква подписка, за която Гугъл нищо не открива?)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.12.2011, 11:33

56 gothic | 04.08.201616:49

"Споменах прибирането на деца от училище, защото ми даде шанс да наблюдавам една и съща немалка група хлапета извън приятелския кръг на сестра ми и родителите им за достатъчно дълго време, че да си направя някакви изводи." Колко немалка? 100? 1 000? 10 000? И колко време? Съжалявам, Драконе, обаче изводите, които си направил важат само за времето и мястото, когато си наблюдавал. Със съответния му културен бекграунд. Да съдиш по принцип за децата по принцип и за тези, които ги възпитават, основавайки се на тези "наблюдения", е най-малко казано нелогично. Там трябват други неща. Да си възпитавал /не помагал в отглеждането/ на свои деца, да си наблюдавал поведението им у дома, на училище и в приятелска компания, да си съпоставял и да си внасял корекции спрямо това, което не е правилно. Също така да си съпоставял твоите начини на възпитание с тези на родителите на децата от приятелския кръг на отрочето ти, вземайки пред вид разликите в манталитета и нивото на самите родители. Има и трето, и четвърто, и пето и т. н., но не искам писанието ми да става по-дълго от самата статия. Без всичко това ситуацията се получава точно като в стария виц за полицаите и логиката, завършващ така: "- Имаш ли аквариум? - Не. - Значи си пе....ст!" Такива ми ти работи....
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

55 Дракон с кисело зеле | 04.08.201613:37

А, както ще да ме нарича, няма проблем.

Абигейл, както казах, екстраполираш от недостатъчна информация. Ако споделя повече, ще стане прекалено лично, а не искам това. Споменах прибирането на деца от училище, защото ми даде шанс да наблюдавам една и съща немалка група хлапета извън приятелския кръг на сестра ми и родителите им за достатъчно дълго време, че да си направя някакви изводи. Мислех, че е ясно. Иначе, коментирай конкретната част от личния ми живот както поискаш - само не си прави генерални изводи върху нейната основа, че може да се окажат твърде далеч от истината.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.