Среща с една малка Хърмаяни в тролея | webcafe.bg
Webcafe

Среща с една малка Хърмаяни в тролея

Деница Илчева , potoka.bg
11.12.2016, 10:32 (обновена 12.12.2016, 21:18)
, potoka.bg
Хари Потър, Хърмаяни, Хърмаяни Грийн, Ема Уотсън

Хърмаяни Грейнджър в първия филм за "Хари Потър"

Пиша си в тефтера, докато се подрусвам в тролея. И съчинявам рими, както става ясно. Срещу мен сядат момиченце на около 4-5 годинки и вероятно неговата баба. Момиченцето е екипирано, както само една баба може да екипира (имам сериозно подозрение, че голяма част от българските баби, преди да облекат милите си внучета, гледат прогнозата за времето, ама не за България, а за Сибир, иначе нямам обяснение защо непрекъснато виждам деца в риск от топлинен удар).

Момиченцето още със сядането си започва съсредоточено да ме разглежда. Усещам как този уж невинно любопитен поглед внимателно инспектира обувките ми, панталона, дрехите, косата, докато не се се заковава в тефтера и движенията на ръката ми.

- Бабо, тази какичка какво пише?

Yes! Аз съм "какичката"! Алооооу, чухте ли всички? КАКИЧКА! Какво прекрасно дете! Налегна ме умиление...

- Това не е какичка, а леличка!

Зло, завистливо бабе! "Не е какичка, а леличка"... дрън, дрън. Ти пък си бабичка! - мисля си аз, докато вече по-скоро симулирам, че нещо пиша и по-скоро подслушвам как се развива разговора.

- На мен ми изглежда какичка!

2 на 1 за мен срещу бабето! Това е най-сладкото дете на света!

- Бабо, тя защо пише?

- Не знам. Сигурно, за да не забравя.

- Както ти си записваш какво трябва да пазаруваш ли?

- Да, да, така. Стига вече, не е възпитано да шушукаш така.

Детето веднага си взема бележка и започва да говори на висок глас:

- Значи какичката (!) пише някакъв много дълъг списък за пазар. Което ме кара да предположа (!), че има 10 кучета и 6 котки. И най-вероятно всяко едно от тях обича различен вид супа. И тя сега си записва продуктите за тези много различни супи, които трябва да купи. Ами да! Как иначе ще запомни да вземе картофи, цвекло, моркови, звездички, от онези дългите червейчета (фиде?)...

- Стига вика - скара се бабето - целия тролей теб те слуша!

- И каката ли?

Долавям една палава нотка в гласа и вече не се сдържам. Вдигам глава и се усмихвам на момиченцето.

- Здравей!

- Здравей - отвръща ми тя, преструвайки се на засрамена.

- Искаш ли нещо да ме питаш?

- Да. Цял живот чакам да те попитам (!)  - как се казват 10те ти кучета и 6те котки? И за тях ли пишеш списък за пазар? Защото обичат различни супи ли? Ти как успяваш да сготвиш толкова много супи?

Преди да успея да се облегна на въображението си и да кажа нещо, малката продължи:

- Знаааааааам! Имаш вълшебна пръчка и като я завъртиш всички зеленчуци се нарязват сами, след това омагьосваш огън и много тенджери и продуктите политат към тях, а вълшебни лъжици сами ги бъркат.

Сещам се за дома на Рон от Хари Потър и се замислям дали това не е следващата Джоан Роулинг. Твърде е малка да са й чели Хари и подозирам, че тази картина току що бе създадена от нейното въображение.

- Ти си прекрасна разказвачка на истории, знаеш ли? - питам детето с истинско възхищение.

Бабата прекъсва творческата идилия със строг глас:

- Моля ви, госпожо, не я насърчавайте в тези нейни постоянни фантасмагории. Кажете й, че нямате куп кучета и котки. Иначе ще слушаме тази история вкъщи поне седмица.

Още съм й обидена за "леличката" и не мога да се сдържа:

Напротив, госпожо. Всъщност имам много кучета и котки! Почти 10!- лъжа безсрамно.

Лицето на малката грейва. Обръщам се към нея.

- Но знаеш ли какво? Не пиша списъка за пазар, защото още не съм почнала да забравям (3 на 1 за мен!). Пиша си дневник. Ти знаеш ли какво е дневник?

- Не.

- Ами това е мястото, където си записвам всякакви интересни истории, които ми се случват или които си измислям, че се случват.

Момиченцето сяда до мен и започва да изучава тефтера ми. Подавам й го, а тя го поема много внимателно, сякаш е нещо вълшебно. След малко ми го връща и поглежда баба си:

- Бабо, искам да ме научиш да пиша!

Бабата въздъхва отегчено:

- Малка си още, ще се научиш в училище!

- Но аз искам да си имам дневник и да си пиша истории в него! Сега!

- Стига глупости.

Е тук вече ме настъпва по творческия мазол.

- Госпожо, внучка ви иска да научи буквите, иска да пише в свой дневник, да измисля истории, а вие й казвате, че това да "глупости"?! - изпитвам неприкрита неприязън към това копие на Долорес Ъмбридж (Ако не знаете коя е, моля прочетете най-после Хари Потър!).

- Ами глупости са, я! Фантасмагории! Да вземе да стане някоя писателка, та после да се чуди как ще се оправя в живота!

Иска ми се да запуша ушите на детето, за да не чува тези думи. От опит знам как се запечатват дълбоко. Как се превръщат в един вътрешен глас, който ще преследва това дете, когато порасне и ще се опитва да прекършва всеки порив на творческата й душа. Фантазиите си ще нарича фантасмагории, вълшебството на въображението си ще приема за несериозен каприз, а ако някога се престраши да се отдаде на творчески занимания, този глас ще й повтаря безспирно, че не е достатъчно добра, че никога няма да успее, че това е несериозна работа. Питам се, защо ли ми се случва тази среща точно днес?

Поглеждам бабата и събирам цялата си добра, приемаща и спокойна част от себе си, за да й кажа меко и с усмивка:

- Моля ви, отидете сега до една книжарница и й купете един красив тефтер...

- С розови цветя! - обажда се момиченцето

- Тефтер с розови цветя. И ако поиска от вас да й покажете буквите, моля ви, направете го. Слушайте историите й. Измисляйте с нея. Насърчавайте я да фантазира. А когато един ден издаде първата си книга, ще ви изкаже там своята благодарност - "На баба, която ми купи първия тефтер и ме научи да пиша."  Няма да е лошо, нали?

Бабата ме гледа изумено. Хората на съседните седалки се подсмихват. Момиченцето бръква в чантичката си и ми подава един розов ластик.

- Този е за твоето кученце - онова оранжевото, малкото, дето е рошаво и все подскача и има опашка на главата. Можеш да му я връзваш с него. Дано не се сърди, че е розово.

Разсмивам се. Това дете изгражда образи с такава лекота, че сигурно влизайки вкъщи щях да се огледам за оранжевото кученце с бретона.

- Благодаря ти. Рошко няма да се сърди, сигурна съм!

Слизам от тролея и отивам да си купя тефтер. С розови цветя!

*Текстът е публикуван в Potoka.bg, заглавието е на Webcafe.bg

Oще: баба  деница илчева  дете  долорес ъмбридж  дочуто в софия  какичка  леличка  малко момиче  писател  писателка  пише  тефтер  тролей  хари потър  хърмаяни 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 22.01.2017, 16:16

30 Simona Kovacheva.10212065662502503 | 22.01.201716:23

И сравнение с Матилда би било много по-на място. С нейните родители, които са едно към едно с описаната баба, но не си говорим за филма, разбира се а за Роалд Дал ;) Хармаяни е дете на фактите и изпълнението, а не на въображението и създаването. Ако държите на Хари Потър може би Луна би било вашето момиче, Ъмбридж бих я приела до някъде като сравнение, но мисля, че Дърсли биха били много по-подходящи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.01.2017, 16:16

29 Simona Kovacheva.10212065662502503 | 22.01.201716:18

Много сладко текстче. Но образът на бабата не е много пълнокръвен.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.12.2010, 19:25

28 Palma Kaktusova | 16.12.201620:15

Сладурка! Лошото е , ако под натиска на баби , тетки , лоботомирани даскали и пр. се превърне в " just another brick in the wall"
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

27 Nikkor | 15.12.201612:59

Боже, тази история ми оправи настроението днеска. Поздравления за Деница.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

26 deowin | 13.12.201619:55

Dear Ivan, звучиш ядосан. Защо си ядосан, ако си сигурен в себе и мислиш, че говоря глупости? Сигурните хора са спокойни. Ти съвсем не изглеждаш спокоен. Изглеждаш сякаш всеки момент ще спукаш вена от напрежение.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.03.2011, 09:26

25 explorer | 13.12.201613:46

Сори, че ще ви спойлна бг-мама клонинга, но статията налива вода в мелницата на една тревожна тенденция - ако така я караме, след управлението на черни, националисти и бизнесмени (олигарси), се задава управление на жени и...деца Биберон
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

24 Dear Ivan | 13.12.201610:22

Свиньо, ти си една голяма срамота за истинските прасета, които, доказано, са от най-интелигентните животни на света. Каквото съм написал, не е предназначено изобщо за изпосняци като тебе, че да ти обяснявам кой съм и какъв съм, и кое е истина, и кое не е. Стой си там в кочината и не се обаждай с несмаслени опити за разсъждение.
   

оценка

+2 -3

Регистриран на: 13.12.2016, 09:30

23 Kostantin Adirkov.1166045986775761 | 13.12.201609:34

Прекрасна история, изпълнена с такава вълшебна чувственост, че ни кара да вярваме, че приказките съществуват, че се разказват, случват, създават дори в тролея, стига да им дадем крила да ни понесат във вихъра на своята фантазия!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

22 deowin | 13.12.201603:25

Dear Ivan, не ми се рови в историята, макар че Гуугъл я пази кеширана, но си споменавал минимум 3 пъти, че си разведен и нямаш деца. Не че има каквото и да било значение дали си се размножили или не, просто все пак реши коя точно версия за чудния си, прекрасен и изпъстрен с невероятни приключения живот ще разказваш. Освен това си казвал, че се си се препитаваш като професионален шофьор, сега си писател, утре, предполагам, ще си генерал.
Не че на някой му дреме за твоите тъй обилни, обстойни и детайлни разкази за личния ти живот (всекиму е ясно що за човек си за да изпитваш такава нужда да споделяш интимни подробности от живота си, включително какво ядеш и пиеш), ама ако ще лъжеш лапнишараните в нета за да се почувстваш велик, предполагам ще пожънеш повече успех ако историите ти са поне кохерентни, вместо противоречиви.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

21 Dear Ivan | 13.12.201602:03

Какво бе, свиньо блатска карнобатска? Никога не е ставало дума дали имам деца, или не. Имам един син.

Историята горе ми хареса. Но проявих интерес коя е авторката и видях:

1. Че на сайта й има и други литературни опити, не толкова добри, и също насилена любителска псевдопоезия, на която съм преситен. Интересувам се професионално, защото от това ям. И пия. И не намирам хубави неща, или много рядко. Не ми е в маниера да казвам на лошото хубаво. Нито на хубавото лошо.

2. Че предлага услуги като индивидуални и групови сеанси по някаква неорайхианска терапия, която не знам какво е, но аз дори на обикновената не вярвам, защото ако човек сам не може да си даде сметка какво му е, е загубена работа само да се излага по хората да лежи по кушетки, а онзи да му вика хм и да му разправя, че му има нещо от детството. И освен това още някакви празни думи като психотелесно психонезнам какво си под суперфиция ли, под супервайзорство ли, не запомних, че и танци, и креативности, и какво ли не.

Щом има кой да й плаща, нека й дават и по 100 лева на минута. Какво прави някаква си жена някъде си, ми е последната грижа. Имам по-важни.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.