Кофата - истинският български символ | webcafe.bg
Webcafe

Кофата - истинският български символ

Мария КасимоваМария Касимова
07.02.2017, 10:01 (обновена 08.02.2017, 19:18)
659905

Всъщност, уважаеми сънародници, смятам, че е време да отстраним лъва от националния герб и на негово място да сложим услужливата, скромна, мултифункционална, пластмасова кофа.

Кофа. Това е първото нещо, което кацащите в България хора виждат. Цяла колекция от пластмасови кофи във всякакви цветове, с метални или скършени пластмасови дръжки, овални или кръгли, с приспособление за изстискване на парцал и без, хаотично завладели пространството.

„Я каква инсталация! - започват да си мислят чужбинските им, свикнали на световен арт умове. Какво социално изкуство, какви граждански послания!".

„Извинете - обръща се един усмихнат мъж със западноевропейски вид към стюардесата на един от гейтовете - тези кофи за изкуство ли са?"

„Ноу, ноу, рейн фром дъ.... дис - притеснено сочи тавана тя - енд уи пут...ъъъ..." и съкрушено присвива рамене. Любезната усмивка на чужденеца угасва, а очите му автоматично се извиват отново към нестройната редица от кофи, която да преосмисли наново като решение срещу течове от покриви.

Откъде да знае, че оттук нататък образът на кофата ще го съпътства почти навсякъде в страната ни.? Тази същата членка на Европейския съюз, дето е дала на света компютъра, киселото мляко, розата, „Излел е Дельо хайдутин", Стоичков, Гришо (та покрай него и Никол), има си Левски и най-красивите жени на света, а държавността й е на тринайсет века, че и отгоре!

Всъщност, уважаеми сънародници, смятам, че е време да отстраним лъва от националния герб и на негово място да сложим услужливата, скромна, мултифункционална, пластмасова кофа. Защо ли?

Ами, първо да изясним с какво този лъв е заслужил да ни е национален символ! Къде и кога в България е имало лъвове изобщо? Никога и никъде! Достатъчно е само да поогледате как изглеждат тези, избродирани по възрожденските ни знамена, за да си дадете сметка, че за модел на бродиращата е служила най-вероятно някоя махленска котка.

А помислете си само къде в живота и ежедневието ни не е имало кофи? Та нали точно PVC кофата е тази, която участва във всяка семейна зимнина - от забъркването на каймата за домашни суджуци, през подготвянето на сладката и компотите, та до съхраняването на киселото зеле.

Кофата е помощник и на българския мъж във всичките му занимания. Тя присъства в гаража му, където в нея може да се точи масло, да се мие гюдерията или пък да се присяда върху обърнатото й нагоре дъно, когато се китосва автомобила, сменя се гума или се почиства.

Заслужено отмарящите пред входовете на блоковете си български труженици от мъжки пол също често присядат върху обърнати кофи, за да разтоварят напрежението от тежките си работни задължения с по един белот и няколко литра домашна парцуца. До тях пък в летните жеги се студят бири, уютно потопени именно в кофа със студена вода.

Полезността на пластмасовата кофа отдавна надхвърли семейната среда. От около две десетилетия тя е чудесен помощник например на служба „Паркинги и гаражи", защото категорично изземва функциите на пътен знак или ограждения и само с присъствието си върху някое паркомясто може да сигнализира, че то е резервирано.

Самостоятелно, но и в сътрудничество с диагонално издигаща се от сърцевината й пръчка на парцал пък, кофата недвусмислено може да даде указание на гражданите, че магазин, административна служба или ресторант са затворени за посещение. Достатъчно е просто пластмасовото дуо да се локализира в средата на вхоните и врати. За ползите на кофата в строителството даже няма да отварям дума - строител без кофа е като задник без дупка!

Кофата и нейният образ са дълбоко залегнали в народопсихологията ни. Достатъчно е само да се сетите за няколко устойчиви изрази, в които кофата участва, за да си дадете сметка за метафоричната й натовареност - казваме за някой без късмет, че е „изял кофа с л..на", за изненадания - че е „кофа вода му се изляла на главата", а за щастливеца - че „черпи щастие и късмет с кофи".

В последната седмица обаче кофата най-после официално влезе в държавните институции и заслужено стана известен телевизионен образ. Освен на летището, тя изпълнява спасителните си функции и в Етнографския музей, където пази паркета на сградата от течащата от тавана вода.

Серия от кофи се грижи за добрите работни условия и в Народната библиотека, където скоро заедно с читателската си карта всеки ползвател на библиотеката ще получава и по една безплатна кофа, с която да обезводнява мястото си за четене.

Масовото навлизане на кофата във всички административни и културни обекти на България неминуемо ще доведе и до икономически растеж - първо, ще се спести от пари за ремонти на покриви, второ, ще се стимулират родните производители на кофи и трето, ще се засилят икономическите ни връзки с Китай.

Това от своя страна ще резонира в редица социални придобивки за гражданите, като безплатна втора кофа за младите майки и пенсионерите, две малогабаритни кофи на половин цена за начинаещите в бизнеса, стартов пакет от десет кофи за младите животновъди, от пет до двадесет кофи на декар за земеделците по европрограми и комплект детски кофички за всяко трето дете в семейството (това от БСП много ще го харесат, защото естествено веднага ще повиши раждаемостта).

Пластмасовата кофа, този изконен, национален български знак, освен, че ще направи знамето ни и държавните ни символи по-реалистични, ще засили и интереса на Тръмп и Путин към малка България. Че как ще се строи Тръмповата стена с Мексико без кофи, а?! Лец мейк кофата грейт агейн! И къде ще пазим свежи китките, с които пак ще посрещаме братушките, ако не в кофи, а?!

В този смисъл смятам за съвсем логично, нужно и даже задължително да се смени и това прекалено отнесено и неясно послание, изписано на входа на Народното събрание. Време е там да пише „Кофите правят силата"! Поне, докато падне тавана и самия парламент...

Oще: българи в чужбина  българия  българщина  европейски съюз  емиграция  кисело зеле  кисело мляко  кофа  летище  мългарски мъж  народна библиотека  национален герб  пластмасова кофа  символ на българия  софия  стоичков  теч  чужденци в българия 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.01.2012, 23:19

50 grozen | 14.02.201721:11

Кофата и найлоненото пличке , изпрано и простнато да се суши са символите ни!
Иначе герба ни трябва да има талонче със детелинки и монета от 5ст.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

49 Крив Макарон | 11.02.201709:53

Всъщност, уважаеми сънародници, смятам, че е време да отстраним лъва от националния герб и на негово място да сложим услужливата, скромна, мултифункционална, пластмасова кофа"."
Абе ти луда ли си, ма? Кой нормален българин ще се съгласи да смениш лъва с пластмасова кофа? С поцинкована трябва!
В кое село хората са опазили традициите благодарение на пластмасови кофи? Като дете съм си прекарвал летата на Карлуково, и добре помня добрите стари поцинковани кофи. Техния блясък, и начина по който дрънчаха с техните металически звуци. И как хората ходеха с кобилици на рамо до "старата чешма", която спасяваше селото по време когато водозахранването спираше, и жежкото лятото ставаше непоносимо.
Поцинкованите кофи бяха освен това и символ на прогрес, понеже емайлираните железни кофи бяха по-скъпи и по-тежки.
Така, че нека запазим достойство, и не се поддваме на евтината ЛГБТ-пропаганда, водена от прогнилите западни страни срещу нас. Нека сложим поцинкована кофа на нашия герб!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 30.09.2014, 14:15

48 Туурчинов не Турчииноф | 09.02.201714:57

Тая кофа на госпожицата не е ли вече напълнена с плювки?
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

47 Mako | 08.02.201720:19

Dear Ivan | 08.02.201720:08
Не мога да участвам повече в този скеч.
----------------------------------------------------

Ти вече участва. И няма как да промениш факта, че покрай този си ангажимент за пореден път стана за смях , дядка Смее се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

46 Dear Ivan | 08.02.201720:08

Като подобно на него съчетание на долни слабости, не мога да не отбележа, че събратът ми по тях и освен това голям поет се е казвал Джордж. Джон са били дядо му и баща му. Вероятно за тях е долната некадърна песничка. Няма да вярваме и на Мери Шели, а на Клеър, някаква, която май е била изоставена от Байрон, забравил съм вече. Те всички изоставени така говорят, и мъже, и жени. Може би трябва да преосмисля отношението си към бившата ми жена. Тя никога не би казала такова нещо публично, освен на мен лично и без други присъстващи Много щастлив

Въобще тук по-долу имаме един селяндоар (un seliandoir), който мъчи своята клавиатоар (une claviatoire) да разсъждава за Байрон. Не мога да участвам повече в този скеч.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

45 Mako | 08.02.201719:28

Dear Ivan | 08.02.201717:59
Тия работи ги обясни на Андре Мороа
--------------------------------------------------------------
Ако бе чел Мороа в оригинал, щеше да знаеш, че заглавието на книгата му за Байрон не е просто "Байрон", както го е превел соцпреводачът, а Don Juan ou la vie de Byron. И дори в тази почти стерилизирана история на поета могат да се прочетат някои закачливи неща, обикновено дадени под линия и като цитат от някой доверен на поета човек:

Вече мислеше единствено за лицето и за роклите на братовчедка си, не можеше да спи и говореше непрекъснато за Мери Дъф. Когато не беше с нея, измъчваше майка си да й пише и тъй като любовта даваше такава сила и бодрост на детето, ще не ще, Катърин Байрон вдигаше рамене и ставаше секретарка на сина си.*
[* Бележка на Хобхаус: „По повод ранното развитие на подобни наклонности у Байрон знам една малко неудобна за разказване и далеч не така романтична, но по-интересна история от любовта с Мери Дъф“. ]

Или песнички от сорта на :

Едно момче развратно от Англия дойде;
шотландците не знаят дори рода му кой е.
Поддържа той жени, без наем да си плаща.
Имението в Гикт бързо ще да разруши.



Омъжи се ти, омъжи се за Джони Байрон,
имота ти в Гикт бързо да разори.

Или признания, като това:

Клеър никога не можа да прости на Байрон и когато Мери Шели помести в „Лодоре“ една възхвала за поета, тя й писа: „Боже мой! Как е възможно човек с Вашия талант да сметне за свое задължение да разкрасява онова, което беше само смесица от суета, лудост и всякакви долни слабости, които някога могат да бъдат съчетани в едно човешко същество?“

Или признанието:

Почти веднага Каролайн Лам поиска писмата си, но Хобхаус имаше други грижи. Още когато посети Огъста, за да й съобщи за смъртта на брат й, той й бе казал: „Сега първото нещо, за което трябва да мислим, е да запазим доброто име на Байрон; има един Дневник…“ Издателят Мъри го бе купил от Муър за две хиляди гвинеи и Хобхаус се страхуваше, че публикуването му може да бъде опасно поради прекалената искреност на Байрон. Киниър предложи да го откупи за семейството. Мъри отиде при Хобхаус и му заяви най-безкористно, че би приел решението на приятелите на Байрон дори ако те не могат да му върнат парите. Огъста, винаги предпазлива, желаеше не само да не бъде публикуван този дневник, но и да бъде унищожен. Хобхаус се съгласи с нея. Муър дълго време се противопоставя, като казваше, че унищожаването на дневника би противоречало на желанията на Байрон. Той искаше да го запазят, ако трябва, да го запечатат и да го оставят на съхранение при адвоката на мисис Ли; после, повлиян от несъгласието на всички останали, той отстъпи. Мъри поиска преди унищожаването на ръкописа да го прочетат, но Огъста буйно протестира и дневникът бе изгорен.
---------------------------------------------

А иначе, да те светкам, че авторитетите, писали върху Байрон, са други - няма никакъв смисъл. За съжаление и Луис Кромптън, и Стивън Маркъс са недосегаеми за полиглоти от твоя тип, така че / като компенсация за полиглотщината ти/ те поздравявам с нещо специално, посветено на Байрон / в лицето на първия му интимен приятел/:
Among the choir a youth my notice won,
Of pleasing lineaments named Eddleston.
With gifts well suited to a stripling's mood,
His friendship and his tenderness I wooed.
Oh! how I loved to press his cheek to mine;
How fondly would my arms his waist entwine!
Another feeling borrowed friendship's name,
And took its mantle to conceal my shame.
Another feelingl Oh! 'tis hard to trace
The line where love usurps tame friendship's place.
Friendship's the chrysalis, which seems to die,
But throws its coil to give love wing to fly.
Both are the same, but in another state;
This formed to soar, and that to vegetate.

Айде, ръпай , Панелчо!



Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

44 Dear Ivan | 08.02.201719:03

Господин Вълков, не видях, че сте писали, това отдолу беше за маймуняка Усмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

43 Mako | 08.02.201718:59

Dear Ivan | 08.02.201718:48
Ти си благопристоен, по принуда, понеже никоя не те иска. Само приказките ти са разпасани, пак защото нямаш къде другаде да ги приказваш. Не знам къде ми е акълът, да те търпя да ми даваш литературни и езикови оценки. На тебе требва да ти се тегли един як шибидах - шибане плюс пердах - и да бъдеш върнат обртно на мама и тате. Селяндоар
--------------------------------------------------

Хахахахахахахххххх, дедо Панелчо - пак изкърти мивките с истерията си Смее се Смее се Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

42 Dear Ivan | 08.02.201718:48

И благопристоен не съм казал. Нито той е благопристоен, нито аз, затова е мой човек. Ти си благопристоен, по принуда, понеже никоя не те иска. Само приказките ти са разпасани, пак защото нямаш къде другаде да ги приказваш. Не знам къде ми е акълът, да те търпя да ми даваш литературни и езикови оценки. На тебе требва да ти се тегли един як шибидах - шибане плюс пердах - и да бъдеш върнат обртно на мама и тате. Селяндоар Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 20.02.2015, 19:36

41 Вълков | 08.02.201718:05

А бе мимито ви говори за кофата с лайната, а вие спорите за Байрон??????
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.