Майната му, защото така е най-лесно | webcafe.bg
Webcafe

Майната му, защото така е най-лесно

Юлия Домина Кралева
16.09.2015, 16:46 (обновена 17.09.2015, 16:51)
софия

Снимка: © Getty Images

Никога не съм срещала фраза в литературата, която с години да ме преследва, да ме вцепенява от страх, ужас и безсилие като безсмъртната “Ах, бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин?”. И до днес изтръпвам само при мисълта и спомена за нея. И за това как наистина е преживял Македонски “победата”... какво ли си е мислил накрая? Вие не сте ли се чудили?

Прибирам се в България след над година в Дания. На стаж за 4 месеца. Защо? Финанси, разбира се. Знаете - в България животът е евтин. В Скандинавия животът е скъп, а и аз нямам друг източник на финанси, освен себе си, за безплатен стаж в скъпа западноевропейска държава като Дания.

Е, да. Ама в България животът не е просто евтин. Тук животът не струва нищо. След два месеца вече се чувствам уморена, изтощена и депресирана.

Защо ли?

Защото работя на пъпа на София, на 50 метра от президентството. Там всеки ден, излизайки от метрото на Сердика, виждам един и същ слепец, добре облечен и добре изглеждащ като цяло, който пее, просейки милостиня.

На единия изход има баби с цветя от едната страна и китарист или акордеонист от другата. На другия изход - баба продава гевреци. Малко по-нататък, пред Министерството на каквото-и-по-дяволите-да-е (защото всичките са в района), на кръстовището на църквата „Света Неделя", има поне петима просяци.

Веднъж полицай изгони един от тях. Голяма работа. Минал случайно, видя го, понавика го, докато се надигне човекът, и си замина.  Добре, че беше оживено, та не нарани стареца! А и старецът май е на отчет пред един циганин (сори, хора, ама такъв си беше. Иначе нищо против мургавите хора нямам)...

В офиса всички "главни" крещят на някого под тях.

Шест етажа над просяците долу. Други височайши на улицата доказват "Притчата за бедния българин", като подминават просещия студент по химия с прескъпите си возила от "водещи немски компании".

А на мен ми казват: "Е, ти що се върна тука?!". Ми... нямам пари, бате, в тая Дания всичко е скъпо...броя си и аз стотинките, докато се чудя как колежките-стажантки имат пари за обяд навън всеки ден... Разбрах как. Като се откажат след няма и месец. Не знам за тях, ама след близо три години мятане на кашони и работа във фризери, в офиса ми е добре.

Скучно е, ама ми е добре.

И то работата е леко скучна, щото е времеемка. И съм седнала удобно с чаша кафе пред бюро. Иначе хич не е скучно с тия крясъци нон-стоп!

После се прибирам у дома, минавайки отново покрай всички просяци, за да ми клекнат на главата лелките от пазара, докато плащам с карта в кварталния магазин (да, там може с карта, сигурно защото пак е в центъра).

Буквално ме допират и двете, докато си крещят една на друга по мегдански. Моля учтиво да се отдалечат, докато въвеждам поверителния пин-код. Те ме даряват с ужасяващ поглед и преминават в крещене през магазина, тъй като едната е достигнала касата, а другата сега влиза. Колко ми дреме ли? Никак. А защо знам тази информация за разговора им?

Е... сами се досещате, че това "знание" беше натрапено през слушалките ми.

Влизам у дома и мечтая за едно от три неща - нелегална и нетолерирана трева, огнестрелно оръжие или оригинален 80-процентов абсент. Тъкмо навреме за вечерните новини. Честити септемврийски празници. И оставете го това пазене - Бог тука няма. Чудо само ще спаси България!

ПП: Обичам родината си, която познавам. Липсват ми Вихрен, Тодорка, Каменица, Тевно езеро, Несебър, Ахтопол, Калиакра, Търново... Нищо няма като тая земя. Кара ме да се усмихвам като идиот във влака и не ми дреме, защото ми липсва. Ама хората... Хората, сами погубени, ще погубят и всичко около себе си... След нас и потоп, така го виждат. А потопът иде.

И те наистина ще погубят всичко ценно. И не аз, а ние, ние ще им позволим да го направят. Безропотно. Защото нищо не е било, дори Слънцето го е нямало преди 9-ти Септември 1944 г. В България е започнало ново летоброене оттогава. Моля се да можем да го спрем.

Oще: бедност  бездомник  безработица  българия  емиграция  клошар  крещене  култура на обществото  манталитет  обичам родината и мразя държавата  общество  офис  просяк  работа  слепец 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

4 boris | 21.09.201515:37

Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле,
еби им майката на другите
и гледай ти да си добре.

Еби им майката на другите
и в себе си утеха намери.
И ако в себе си утеха не намериш,
еби си майката и ти!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

3 Bichkiiata | 18.09.201505:15

кака,

прочети Парграф 22 и муйбимайката....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.02.2015, 20:26

2 скочубър | 16.09.201523:01

аман от кахърни констатации...аре, за промяна, да пробваме нещо различно...нещо...какво да е
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

1 Dox | 16.09.201522:00

С молитви нищо няма да стане.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.