Майната му, защото така е най-лесно | webcafe.bg
Webcafe

Майната му, защото така е най-лесно

Юлия Домина Кралева 16.09.2015, 16:46 (обновена 17.09.2015, 16:51)
софия

Снимка: © Getty Images

Никога не съм срещала фраза в литературата, която с години да ме преследва, да ме вцепенява от страх, ужас и безсилие като безсмъртната “Ах, бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин?”. И до днес изтръпвам само при мисълта и спомена за нея. И за това как наистина е преживял Македонски “победата”... какво ли си е мислил накрая? Вие не сте ли се чудили?

Прибирам се в България след над година в Дания. На стаж за 4 месеца. Защо? Финанси, разбира се. Знаете - в България животът е евтин. В Скандинавия животът е скъп, а и аз нямам друг източник на финанси, освен себе си, за безплатен стаж в скъпа западноевропейска държава като Дания.

Е, да. Ама в България животът не е просто евтин. Тук животът не струва нищо. След два месеца вече се чувствам уморена, изтощена и депресирана.

Защо ли?

Защото работя на пъпа на София, на 50 метра от президентството. Там всеки ден, излизайки от метрото на Сердика, виждам един и същ слепец, добре облечен и добре изглеждащ като цяло, който пее, просейки милостиня.

На единия изход има баби с цветя от едната страна и китарист или акордеонист от другата. На другия изход - баба продава гевреци. Малко по-нататък, пред Министерството на каквото-и-по-дяволите-да-е (защото всичките са в района), на кръстовището на църквата „Света Неделя", има поне петима просяци.

Веднъж полицай изгони един от тях. Голяма работа. Минал случайно, видя го, понавика го, докато се надигне човекът, и си замина.  Добре, че беше оживено, та не нарани стареца! А и старецът май е на отчет пред един циганин (сори, хора, ама такъв си беше. Иначе нищо против мургавите хора нямам)...

В офиса всички "главни" крещят на някого под тях.

Шест етажа над просяците долу. Други височайши на улицата доказват "Притчата за бедния българин", като подминават просещия студент по химия с прескъпите си возила от "водещи немски компании".

А на мен ми казват: "Е, ти що се върна тука?!". Ми... нямам пари, бате, в тая Дания всичко е скъпо...броя си и аз стотинките, докато се чудя как колежките-стажантки имат пари за обяд навън всеки ден... Разбрах как. Като се откажат след няма и месец. Не знам за тях, ама след близо три години мятане на кашони и работа във фризери, в офиса ми е добре.

Скучно е, ама ми е добре.

И то работата е леко скучна, щото е времеемка. И съм седнала удобно с чаша кафе пред бюро. Иначе хич не е скучно с тия крясъци нон-стоп!

После се прибирам у дома, минавайки отново покрай всички просяци, за да ми клекнат на главата лелките от пазара, докато плащам с карта в кварталния магазин (да, там може с карта, сигурно защото пак е в центъра).

Буквално ме допират и двете, докато си крещят една на друга по мегдански. Моля учтиво да се отдалечат, докато въвеждам поверителния пин-код. Те ме даряват с ужасяващ поглед и преминават в крещене през магазина, тъй като едната е достигнала касата, а другата сега влиза. Колко ми дреме ли? Никак. А защо знам тази информация за разговора им?

Е... сами се досещате, че това "знание" беше натрапено през слушалките ми.

Влизам у дома и мечтая за едно от три неща - нелегална и нетолерирана трева, огнестрелно оръжие или оригинален 80-процентов абсент. Тъкмо навреме за вечерните новини. Честити септемврийски празници. И оставете го това пазене - Бог тука няма. Чудо само ще спаси България!

ПП: Обичам родината си, която познавам. Липсват ми Вихрен, Тодорка, Каменица, Тевно езеро, Несебър, Ахтопол, Калиакра, Търново... Нищо няма като тая земя. Кара ме да се усмихвам като идиот във влака и не ми дреме, защото ми липсва. Ама хората... Хората, сами погубени, ще погубят и всичко около себе си... След нас и потоп, така го виждат. А потопът иде.

И те наистина ще погубят всичко ценно. И не аз, а ние, ние ще им позволим да го направят. Безропотно. Защото нищо не е било, дори Слънцето го е нямало преди 9-ти Септември 1944 г. В България е започнало ново летоброене оттогава. Моля се да можем да го спрем.

Oще: бедност  бездомник  безработица  българия  емиграция  клошар  крещене  култура на обществото  манталитет  обичам родината и мразя държавата  общество  офис  просяк  работа  слепец 


Още от Оня, дето не Го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

4 boris | 21.09.201515:37

Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле,
еби им майката на другите
и гледай ти да си добре.

Еби им майката на другите
и в себе си утеха намери.
И ако в себе си утеха не намериш,
еби си майката и ти!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

3 Bichkiiata | 18.09.201505:15

кака,

прочети Парграф 22 и муйбимайката....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.02.2015, 20:26

2 скочубър | 16.09.201523:01

аман от кахърни констатации...аре, за промяна, да пробваме нещо различно...нещо...какво да е
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

1 Dox | 16.09.201522:00

С молитви нищо няма да стане.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.