Наскоро се случи така, че имах малко по-близки отношения с органите на властта. Знаете, човек и добре да живее, попада в някое районно. Фокусът тук не е колко е хубаво да прекараш няколко часа на пейка до травестит. Нито колко е приятно вдигнеш скандал, че няма да те закарат до дома, след като са те прибрали. Става дума, че разбрах, че полицаите не са точно полицаите от вицовете – четирима въртят масата, за да завинти петият крушката.
Истинските никак не са смешни. Но не защото са страшни, а защото са тъжни.
Откакто влязохме в Европейския съюз, безобразията по районните намаляха правопропорицонално на делата в Страсбург. Онези истории за бонбона в бузата и влаченето на хора по пода, всевъзможните гаври с арестантите т.н. може и да са не изчезнали съвсем, но честотата им със сигурност в намаляла.
В РПУ-тата вече няма "трамвайче". Възможно е дори проститутки да си тръгват от районното, без да са поработили на негова територия. Това обаче никак не промени презрителното отношение на хората към полицаите.
Онова, за което масово ги мразим, е ясно. Гнилоч от корупция на дребно и на едро, полицейско насилие, простотия пр. Но зад тези видим неща стои един гротескно обезсърчаващ фон: нашите полицаи са смазани, тъжни, грозновати, кривоврати, с вехти униформи, носове на капиляри, отпуснати кореми, мръсни нокти…
Имат ограничение от 8 литра на горивото, което прави автомобилното преследване абсурдна идея. Районните са мизерни, студени, в РПУ-то в Студентски град държат веществените доказателства в кенефа, а това на Асен Златаров миреше на градска тоалетна.
Нашите полицаи са засрамени, наведени, жадни за по 10 кинта, с овчи погледи и изнурени тела.
И не всички от тях са виновни за това. Държавата не обича своите органи на реда. Средата, която им е създадена, не ги провокира да са добри в работата си, те се носят по една инерция и масово спират да си вършат работата. Онези с по-висок интелектуален капацитет бягат от тази професия, а „да ни пазят“ остават едни примирени, нещастни хора с ниски заплати и униформи с дъх на мухъл.
Те се червят от неудобство пред нормалните хора за това, че нямат достатъчно дрегери за алкохол и наркотици. Не се гордеят с професията си, а скромната им власт им дава криле, които обаче се топят под условията, в които могат да я упражняват.
Ако сте ходили из Европа, може би сте виждали патрулиращите полицаи в повечето големи градове там.
Испанските ченгета приличат на извадени от кориците на календар на женския Playboy, а италианските с техните Lamborghini-та карат жените да искат да бъдат арестувани. В Щатите тамошните „катаджии“ прекарват по пет минути в гласене на шапките на главите си, за да може като отидат при спрения шофьор, да внушават уважение и страхопочитание дори само с вида си.
Българските са притеснителни не защото имат пищови в кобурите, а защото не се знае дали от униформите им човек не може да хване краста. И това е сериозен проблем. Защото ниското самочувствие в професия, която предполага сблъсъци с престъпници е пагубно.
И ако държавата не подпомогне тези вяли отегчени служители на реда, не се чудете следващия път, когато някой ви открадне лаптопа от колата и никой не си направи труда да го намери.
