15 неща, които да откраднеш от 15-годишното си аз | webcafe.bg
Webcafe

15 неща, които да откраднеш от 15-годишното си аз

5347688Антония Антонова
29.06.2017, 14:01 (обновена 30.06.2017, 15:44)
двойка

Мечти на едро, жажда за път и смях до сълзи

Пубертетът със сигурност не е най-прекрасният период в човешкия живот, най-малкото защото изобщо не знаеш какво се случва с теб през тези няколко години и поради какви причини си се пръкнал на тази Земя. Не че после разбираш, де...

Освен това хормонът те тресе мощно и зловещо, заради което се държиш и изглеждаш като тежко надрусан през 90% от времето и е трудно да обясниш на по-възрастните от теб, че не си, без нужните за целта тестове.

Въпреки това има какво полезно да прихванеш от онези времена, ако си спомниш само що за същество беше тогава. И как на фона на цялата простотия, която неминуемо си изживял под една или друга форма, често си правил правилните неща. Можеш да си ги откраднеш за сегашното си аз, стига да ги разпознаеш. Ето 15 жокера:

Лесният смях

Колко пъти за изминалите 24 часа написа "хахахах" в чата или изпрати емотикон с широка усмивка, без да ти се промени изражението на лицето дори за секунда? Кога за последно се смя до мускулна треска на корема и до сълзи?

Казват, че смехът е здраве. Супер за групичката дразнещи пубертети в трамвая, които от 10 минути се хилят на висок глас без причина. Но не и за теб. Не можеш да ги понасяш. Никой от нас не може. Малки напасти... Кога ли ще се смеем пак така?

Любопитството

Житейската философия, наречена "аз това си го знам, бе" процъфтява с годините, докато не се стигне до момента, в който почти нищо извън цикъла работа-сън-работа-сън-чат-пат спорт-работа не може да ти привлече вниманието и не те интересува.

А там, зад ъгъла, нещо те чака. Да, точно това, ярко червеното, огромното шумно нещо, върху което пише името ти с големи букви и което вади очите на 15-годишното ти аз, а ти дори не забелязваш.

Смелостта

Смелостта да скочиш със засилка от скалата в морето (деца, не правете това), да паднеш в храста с копривата с колелото на брат ти и да сготвиш розов сладкиш, без да искаш. Смелостта да кажеш "обичам те" на синеоката прелест отсреща, който от няколко месеца те гледа, сякаш не е виждал друг човек досега. Смелостта да грешиш, за да учиш, а не за да ближеш рани виновно и дълго. Смелостта да си живееш просто хей така.

Доверието в хората

"Този е твърде мил, сигурно ще иска нещо", "Готина е, но ми се струва малко....", "Ами ако ми разбие сърцето? Не ми се занимава", "Тя каза това, защото еди какво си..." може много лесно да бъдат заменени с "Този е твърде мил, супер!", "Готина е", без "но". И "Май се влюбвам, велико!" Наистина може. И е прекрасно, когато се случи.

Подкосяването на краката

От музиката, от залеза, от само няколко глътки вино в приятна компания. От взетия изпит, от красивото неизвестно. Или когато видиш морето пред теб след часове път и година чакане. От спането на открито и целувка по бузата. От разговорите посред нощ на покрива на блока, на върха на света. От тази усмивка.

Простотата на нещата

Или когато оставиш всичко просто да се случва. Без непременно да има "Ако", "Защо" и "Ама как така?". Без твърде тежки предварителни нагласи и очаквания, без кофти спомени в неподходящи моменти, без пресмятане на всяко действие с потенциалните последици. Та те са безброй. С лекота, с танцова стъпка, с отворени обятия, с леко ускорен пулс и с "хайде!"

Желанието за протест

Да останеш с час по-късно навън, нищо, че друго говорихте. После да обясниш защо си го направил и защо другия път ще закъснееш с два, а накрая просто ще спиш у приятел. Аргументирано. Както мама те учила. Да прибереш мръсно коте вкъщи напук на забраната и да не си съгласен с тази двойка, ама хич.

Щипка здравословен егоизъм

Понякога да ти пука само за теб самия е най-здравословното решение за всички. Да вършиш неща, които те правят щастлив, да се глезиш, да се чувстваш добре, да си доставяш удоволствие, да летиш, да си угаждаш и да не се съобразяваш с хора, които не се съобразяват с теб. Да събереш всичката хубавиня в сърцето си и без да искаш да я пръскаш наоколо. Да има за всички, да е добре, да е лесно.

Мечтаенето на едро

Да визуализираш красоти не като упражнение, препоръчано на семинар за личностно развитие, а като съвсем обикновен навик, като обичайна настройка на мисълта. Веднага след като отвориш очи, на богато, с вълнение.

Мисли за далечни земи и пътешествия, за срещи и преживявания, за концерти, морета, любови и успехи. За "какъв ще стана като порасна." И така докато имаш билетите в ръцете си и ключа към всичко на верижка на врата. И след това.

Жаждата за път

Да тръгваш с "ДА, ДА, ДА!", а не със: "Ох, забравих ли ютията". Да ти се вдига апетита от желание и широки хоризонти, вместо да ти се свива стомаха от притеснение и мисли за недовършени задачи. Да пътуваш с влака 10 часа до морето, да слушаш непознати истории и да разказваш своите на непознати хора. Да стоите прави в коридора и да надничате любопитно през прозореца. Да не знаеш къде ще спиш, но да си убеден, че ще е на сигурно и ще е уютно. И да не забравяш да звъннеш на близките, за да са спокойни.

Усещането за дом

Да принадлежиш. Твоят град, твоята стая, твоите книги, кучето и червените рози. Емоции и малки скандали, пижами и свежи ремонти. Первази и гледки. Твоят дом. Любимата манджа, вечеря на балкона, парти на двора, роклите на баба от стария скрин, целият този уют, цялото това "мое".

Вниманието към малките неща

Когато ходиш и виждаш света. Взираш се в него, далеч от екрани, със знаци навсякъде, песни на птици, лунички по гърба, малки жестове, широки усмивки, вкусни вечери. Четирилистна детелина, ожулено коляно, лепенка на лакътя, цял един дълъг свободен следобед. Просто това. Първите стъпки на някого в парка. Пясък по ноти.

Умението да се забавляваш без пари

5 лева в джоба на старото яке и си цар. Без пари за цигари и ол инклузив. С пари за семки и федербал. Без пари за мол. С пари за бира/лимонада в парка. Без пари за самите пари. Без пари на море, но пък какво море... Без пари за бензин, без кола, с гориво в кръвта и филии с лютеница.

Удоволствието от момента

"Какво ще правим днес?" и толкова. Разбираме се за довечера, натам нещата ще се подредят. Нови места, нови хора, нов ден, ново слънце, добри приятели, обичайните ритуали, създаване на спомени, не плуване в тях, интересни неща сега и днес. Без страх. С план, но плаващ, с очакване за нещо хубаво, но не конретно. Без предразсъдъци, с внимание.

Танците до сутринта

Накъде без тях? На бара, на капака на колата, на плажа, в хола, на кея, по залез слънце, до рано сутрин. Танцуваш, заради музиката, заради движението и ритъма, заради неговия поглед, с любов и когато поискаш.

Без тежък грим и неудобни тесни дрехи, без скъпи куверти и запазени сепарета. Без уискита, салфетки и схеми. На босо, на път, напук...

Oще: 15-годишни  адреналин  вяра  дом  егоизъм  живот  истини  любов  малките неща  мечти  мъдрост  надежда  пубертет  пътувания  радост  сили  смелост  смях  тийнейджъри 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.01.2015, 20:48

2 MarkModel13 | 30.06.201713:16

Касимова пак се е напушила...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.09.2012, 17:17

1 Xaoc | 30.06.201711:05

Тези неща още си ги имаме, но едно нещо сте излуснали - здравето! Да не се замисляш какво и колко ядеш, да не те боли ту главата, ту колената, ту гърба... И да не ходиш да пикаеш през 20 минути и да се чудиш дали ще го вдигнеш, ако забиеш някоя мадама. Да четеш без очила и да не питаш на всяко изречение "Моля?", защото вече недочуваш.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.