С тати купонът е до зори | webcafe.bg
Webcafe

С тати купонът е до зори

Александър Петров
29.08.2017, 18:31 (обновена 30.08.2017, 16:13)
Насилието над деца

Снимка: © pixabay.com

Въпросът е какъв точно характер изгражда боят

Що за човек трябва да си, че да си водиш детето си в нощен бар, да шмъркаш пред него наркотици и ще го заплашваш, че ще му счупиш ръцете, ако не престане да мрънка, защото иска да се прибира и да спи. Ситуацията от нощта на неделя срещу понеделник в бар в столичния квартал "Надежда" меко казано възмущава.

От една страна, ти става жал за 10-годишното момче, което трябва да плаче и да моли баща си да си тръгват, докато въпросния баща реди поредна линия. От друга, се чудиш що за създание ще е това, което ще обясни на собственото си малко дете, че ако иска да е истински мъж трябва да пие наравно с него, да шмърка наравно с него и да седи наравно с него до 7 сутринта.

Реакцията към такива случаи е първосигнална. Кой му позволява на тоя да се държи така? Няма ли полиция?

Така са разсъждавали вероятно и тези, които са подали двата сигнала до 112. Полицията обаче няма какво да направи в случая. Патрулните са пристигнали, говорили са с мъжа и са си тръгнали, тъй като по закон нямат право да го задължат да прибере сина си вкъщи. В конкретния случай държавата може да се намеси чрез социалните служби, които да напишат N доклада, да говорят, да съветват, да заплашват с отнемане на детето и евентуално чак след това да се намесят с действия.

Дотогава обаче момчето ще е попило достатъчно личен опит, който да го ползва като порасне.

Това обаче далеч не единственият безотговорен родител, който действа разрушително върху психиката на детето си. Този баща е просто един случай, придобил публичност по случайност.

В началото на годината при обявяването на Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017-2020), стана ясно, че 65% от насилието върху деца се случва вкъщи, като на година се регистрират близо 2000 отделни случая. Това са, разбира се, тези, при които е потърсена помощ. Колко са премълчаните изблици на насилие в семейството, едва ли може да се разбере с точност.

Държавата и обществото най-често престават да се интересуват от теб, в момента, в който входната врата на жилището се затвори. Оттам нататък правилата са други. И няма кой да ти каже как да си гледаш детето.

И никой не може да те отдели от вярата ти, че боят изгражда характера. Физическото и психическото насилие деца години наред се възприемаше (и най-вероятно все още се възприема) като метод за налагане на добри маниери у децата (а и у половинката). Възпитателната сила на няколкото шамара е част от традициите при отглеждане на деца от поколения наред. Колко пъти обаче тази граница е била волно или неволно преминавана е друг въпрос. Колко пъти шамарите се превръщат в здрав побой заради едната детска беля. Питайте някой лекар от Спешното и може и да получите отговор.

А ако не са шамарите, идва ред на крясъците. "Ще ти счупя главата!", "Идиот!", "Може ли да си толкова тъп/глупав/сакат/смотан и т.н.", "Ох, от теб нищо няма да излезе..." Това са все възгласи, които някои родители все още използват спрямо децата си, когато с нещо те са се провинили.

Защото добрият тупаник и обидите, разбира се, имат далеч по-голяма тежест от това да проведеш смислен разговор с детето, в който му какво точно е сбъркало, какви са последствията от тази грешка и едва след това да се определи наказание. Защото да разбереш причината, която го е подтикнала да направи тази беля, вероятно няма кой знае какъв смисъл. Защото нали дума дупка не прави. И да говориш с детето си, да го разбереш и то да разбере теб, е празна работа.

А децата са впечатлителни създания и умеят да възприемат чуждите модели на поведение изключително лесно. Когато от ранна детска възраст си видял, че боят е универсално решение за всякакви проблеми, включително за налагане на ред вкъщи, то ти изниква на подсъзнателно ниво. Докато в един момент "Бий хлапето" на Контрол не се превърне в нещо повече от просто сатирична песничка, за да се затвори целият този кръг.

Oще: бой  боят изгражда  възпитание  домашен тормоз  какаду  насилие  насилие върху деца  побой 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.