Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Казвам ти го за добро"

Непоисканите финансови съвети, които могат да ви вкарат в парична катастрофа Снимка: Getty Images
Непоисканите финансови съвети, които могат да ви вкарат в парична катастрофа

"Слушай ме, най-добре да се преместиш в къща, няма какво да се тъпчеш по апартаменти".

Учтиво се опитвам да обясня, че къщата има доста скъпа поддръжка, а в София не изобилства от къщи покрай удобен градски транспорт.

Смятате, че водя диалог със специалист по имоти или последовател на някое анти-урбанистично движение?

Не, разговорът се води с мил шофьор на платформа за пътна помощ, докато отиваме към сервиз. Човекът има много добри намерения и твърдото убеждение, че е прекрасно да живееш в къща, за разлика от тесния апартамент, където цялото му семейство се прескача от десетилетия в кухня и две стаи.

За жалост поне в последните 20 години не е имал къща и в представата му това е тихо, зелено и чудесно място, без грижа за паркоместа и кофти съседи.

Е, имаш самостоятелна грижа за отопление (ток, дърва, ако имаш късмет - газ), много повече площ за поддръжка и всичко, ама наистина всичко, в границите на къщата и околното пространство - е твоя грижа. Оправяй се и се радвай, че поне няма да се караш със съседите кой ще плаща за течащия покрив.

Единствено ти, между другото.

Периодично всички се сблъскваме с непоискани съвети, защото българинът разбира най-много от политика, футбол, а с идването на демократичния капитализъм - от финанси и икономика. И не е никак егоист - държи да споделя това знание с всички наоколо.

Събрах съветите, които най-често съм чувала в последните години и прагматично разсъждение по тях.

Някои от препоръките са идвали от хора, които нямат никаква представа от финанси и очевидно те самите имат парични проблеми - а други са от дипломирани икономисти. За жалост управлението на фирмени финанси и анализът на капиталови пазари не гарантира, че могат да съветват и за личния бюджет.

1. "Не ти трябва кола, ужасно много разходи, само ядове, а и нали си свикнал така?"

Не мога да преброя колко пъти съм го чувала - почти всеки съветващ беше шофьор с кола, някои с по две в семейството. Обаче не се отказват от тях.

Удобното придвижване с каквото си искаш и можеш, е нормално право на хората, предполага се, че сам си направил сметката.

Върхът беше, когато колега извади телефона си и докато пътуваме в метрото, започна да ми смята колко пари харча за придвижване с обществен транспорт и колко ми струва да имам кола. Той самият има кола от години, между другото.

Колкото и да не им се вярва на съветващите, наличието на автомобил може да ти спестява пари, време и да дава нови възможности. Представи си, че можеш да започнеш кариера, свързана с пътувания, вместо да киснеш от 9 до 18 пред компютъра. Ще откажеш, защото си икономичен ли?

2. "Сигурен съм, че заплатата ти е ниска, защо не се преместиш или не поискаш да ти я вдигнат?"

Уви, има хора, живеещи със заблудата, че работата е само за висока и по-висока заплата, а всяко искане ще бъде изпълнено.

Горчиво ще ги разочароваме - хората имат различни съображения да стоят на дадено място, например наистина нямат по-добра възможност или просто изчакват тя да се появи.

Понякога предпочитат ниската заплата и повече свободно време, или трупат опит за кариера, или са влюбени тайно в шефа си... Съдби всякакви.

3. "За да теглиш кредит, трябва да имаш спестявания, които ти покриват вноските за поне една година, ако останеш без работа".

На теория звучи чудесно, ако искате да го послушате - давайте, поне няма да поемате рискове.

На практика - пестиш, пестиш, накрая вземаш заем и плащаш лихви по него, докато спестяванията ти отлежават с много по-ниска доходност. Математически се прецакваш, а житейски - отлагаш някаква нужда заради спестяването и е твърде вероятно да изпуснеш добрия шанс за реализирането й.

Банковият кредит може да се получи със застраховка, която покрива вноските при безработица, обичайно за шест месеца. Вярно е, че условията не изглеждат изключително изгодни - покриват се плащания, ако си уволнен, не и ако си напуснал по взаимно съгласие; плаща се застрахователна премия.

Дори и така, пак е по-добре, отколкото да скътвате пари с очакване как може да останете без работа и една година ще си плащате кредита с тях. Ако седиш една година без работа и се чудиш откъде да вземаш пари за заема си - имаш голям проблем и той не е само с банката. Освен вноските, трябва през това време да се плащат сметки - и да се яде. Яденето трябва, за да имаш сили, в случай, че намериш нова работа.

4. "Не се занимавай с банки, вземи си го на изплащане".

Това е типичен съвет, който често ще получиш, ако трябва да купиш по-голяма техника или мебели.

Освен ако не си попаднал на супер промоция с много нисък годишен процент на разходите, то покупка със стоков кредит ще излезе по-скъпа, отколкото потребителски заем. Малко по-бавно ще бъде, но икономията има смисъл за големи суми. Съгласни сме, че за такива от порядъка на 500 лв. често не си заслужава да се занимаваш с повече документи и време, но за 5000 лв. определено си струва.

5. "О, ама недей да ходиш в тази банка/застраховател/инвестиционна компания, аз съм в Х, сега ще ти кажа кого да търсиш там".

Да, сигурно защото приличам на идиот и преди да взема кредит, да инвестирам или да си поверя спестяванията, няма да проуча чии условия ми допадат. Ти си имаш едни интереси, приеми, че хората имат други и за всеки влак си има пътници.

Иначе щяхме да останем с по един доставчик и производител на всеки продукт - този на съветващия, разбира се!

6. "Е, как може да си държиш парите на депозит, я ги завърти да спечелиш".

Обратният съвет на това да спестиш пари, за да има да си плащаш кредита после. Като за начало гарантирани са единствено влоговете и депозитите, за други гаранции няма. Второ - "да спечелиш" е свързано с повече риск и може да съм решила, че не искам да го поемам.

Просто си кътам спестявания като катерица, за да си ги похарча за каквото си реша.

7. "А защо не спестяваш повече? Не може ли да се ограничаваш?"

Преди около 60 години, когато са се строили основите на социализма, почти всичко материално се е получавало по два начина - с връзки и спестяване, или с комбинация от двете. На харченето не се е гледало с добро око, ако въобще успееш да намериш стока.

Покойната ми баба разказваше за колежка-шегобийка, която показвала прането си на приятелки с думите:

"Гащите ми като със сачми са надупчени, от тая нова къща не ми остават никакви пари".

В днешно време мнозина изпадат в друга крайност с излишни покупки, но за тях друг път.

Добрият финансов консултант ще ви кажа, че в повечето случаи ограничаването на разходите не е решение на проблемите, напротив. По-добре да помислите как да увеличите приходите си и как да намалите наистина излишните разходи, без да изпадате в нищета.

И, моля, научете се, че финансовото състояние е като личния живот - повечето от нас предпочитат да го пазят от широката общественост.

 

Най-четените