Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Интернет, обяснен като за Ангел Джамбазки

В интернет нищо не се губи. Т.е. ако си позволим да спорим с реплики тип улични подвиквания, това остава. И особено ако сме публични личности, го виждат много хора.
В интернет нищо не се губи. Т.е. ако си позволим да спорим с реплики тип улични подвиквания, това остава. И особено ако сме публични личности, го виждат много хора.

Интернет не е точно „място", но вече на практика всички са „в" него. Всеки със своето мнение (информирано или по-често неинформирано), със своите идеи, виждания, странности, изкривявания, комплекси. Комуникацията в интернет обаче е по-специфична - тя е писмена, често с непознати и не е в напълно реално време.

Поводът да пиша по темата е „комуникацията" на евродепутата Ангел Джамбазки в Twitter, в която той обижда други хора и се държи надменно, но не мисля да се фокусирам върху това. То е само един пример за неумение за онлайн комуникация. Един от многото примери. И последващото въведение в интернет е за такива, които още не са разбрали, че комуникацията там не е точно като другата.

Основен компонент на интернет комуникацията е спорът (заедно със споделянето на снимки на котки и тъпи непроверени статии). И тъй като не виждаме човека отсреща, споровете протичат по начин, по който рядко биха протекли на живо, или поне не в трезвена компания.

И разбира се, в интернет има много хора, които не са прави за нещо. Статистически погледнато е невъзможно да е иначе. Може би не е интуитивно, защото във физическия свят имаме достъп до доста по-малко хора по едно и също време.

"-Няма ли да си лягаш?
- Не мога. Това е важно.
- Кое?
- Един човек ГРЕШИ в интернет"

Също така, в интернет нищо не се губи. Т.е. ако си позволим да спорим с реплики тип улични подвиквания, това остава. И особено ако сме публични личности, го виждат много хора.

А в социалните мрежи те определено не идват от анонимни хора. Дори в Twitter повечето хора са с имената и снимките си. Публичните личности не могат просто да кажат „тука някакви анонимници ми губят времето", защото фактът, че човек не е известен, не значи, че е анонимен.

Дали интернет споровете разкриват реалните същности на спорещите, реалните им комплекси и предразсъдъци, или просто много малко хора изобщо имат умения да спорят, не знам. Но определено спорът се разглежда като „война", а не като начин да научиш нещо, както предлага Даниел Коен.

С всички спорове и мнения, интернет определено не е място, където можем да се скрием от критика или несъгласие. Колкото и да искаме да ни е „тихо". Mоже критиката и несъгласието да са напълно необосновани, може да са обосновани, но да не ни харесват - няма значение, те са там. И дори да ги блокираме, се затваряме в балон, който допълнително ни пречи да научим нещо от споровете и критиките.

С това предвид, ето някои препоръки за когнитивно оцеляване в интернет:

  • Не влизайте в спор за да „спечелите". Двете смислени цели на спора са: да предадете информация, която другите участници нямат, и да получите такава.
  • Не приемайте, че сте прави или че другите са по-тъпи или некомпетентни от вас. Ефектът на Дънинг и Крюгер рядко работи във ваша полза. Този и предният съвет важат с пълна сила и в „реалния" свят, но там сме по-малко склонни да спорим толкова разпалено, колкото онлайн.
  • Когато смислените цели на спора са изчерпани, просто го напуснете. Няма нужда да пишете „тръгвам си", няма смисъл да блокирате никого. В интернет никой не вижда как „си тръгвате", а дори „тръгването" да се възприема като загуба на спора, какво от това?
  • Не го приемайте лично. Това, че че някой ви е критикувал, или че обижда някого, когото вие харесвате, или че не разбира аргументите, които привеждате...е най-нормалното нещо на света. То не е насочено към вас лично и е контрапродуктивно да го приемате навътре.
  • Дори да бъде лично, го игнорирайте. В един момент си имах личен „трол", който често коментираше под статии, свързани с мен. Любопитно е, че някой би се занимавал активно с мен или с когото и да било друг, но има такива хора. Това не е ваш проблем, а техен.
  • Не използвайте обиди. Не само защото майка ви би трябвало така да ви е възпитала, а защото бързо довежда спора до размяна на обиди - кой е по-тъп и е по-грозен. Даже някой да е по-тъп, определено няма да го приеме вследствие на интернет спор. (Добре де, ако някой е очевидно с умствени способности на градински охлюв, но със самочувствие на нобелов лауреат, може да му бъде намекнато)
  • Не използвайте логически заблуди. Това е може би „висш пилотаж", но е полезен и в спорове на живо. Съществуват стандартни „инструменти" за спор, които изглеждат логично, но всъщност са начин да изглежда, че „печелите" спора, без по същество да сте непременно прав (макар че използването на логически заблуди само по себе си не значи, че не сте прав - това също е логическа заблуда). Някои примери - атакуване на личността на спорещия, а не на тезата му (ad hominem); използване на масовостта на дадено явление в негова защита; използване на изолирани примери, които уж да оборят статистически данни, и др.
  • Идентифицирайте логически заблуди, когато те са основен инструмент на другата страна. Това все още е в частта, в която предавате полезна информация, която другите участници нямат - нерядко използващите логически заблуди не го правят нарочно - просто не знаят.
  • Не се депресирайте от коментарите под статиите. За щастие не са представителна извадка. Рядко там пишат интелигентните хора с аргументирано мнение - защо човек би искал да си каже мнението в анонимен форум, който след това да затвори?

Та, добре дошли в интернет. Тук е малко по-различно от реалния свят, но с практика човек се научава. А може и да провокира преосмисляне на някои „офлайн" навици.

 

* Текстът е публикуван в блога на Божидар Божанов.

 

Най-четените