В България позитивното мислене е като едновремешната перестройка - всички само се перестройваха и тичаха във всички посоки като "мУи без глАви", както викаше старшината в казармата, и никой нямаше представа какво се перестройва. Важното беше да се отчита действие.
С позитивното мислене е същото - всички лицемерничат ужасяващо колко са позитивни, добри, състрадателни, милозливи, а с излизането на улицата те залива цунами от омраза, присвити свински очички и шофьори, които, ако не им направиш път, могат и да те пребият, 'щот' са си пичове...
У нас позитивното е абстракция. И се смята, че да си позитивен е куул, че да си позитивен е да се налендзиш изкуствено и да се правиш, че си много весел и си взел живота "непричом".
Позитивното мислене е начин на живот, на усещане на света и хората около теб, на обкръжаващата те среда. Позитивизмът е начин на мислене. Позитивизмът всъщност е резултат от един много сложен процес в организма, базиран предимно на щастието и на спокойствие. Който се интересува, може да попрочете малко в нета, за сложните химични реакции в човешкия организъм, при които се отделят хормони на щастието, на насладата и т.н.
Позитивното мислене е философия, позната и разработвана десетки столетия от източните народи. За европейците това е "новост", но много психолози работят върху тази теория и я прилагат успешно.
В България позитивното мислене е свързано най-вече с фразата: Иииии, б.х ма'аму - признах те, бате, голЕм си! Много позитивно и освежаващо, и запълващо нЕкак си...
