Когато високата култура издребнее | webcafe.bg
Webcafe

Когато високата култура издребнее

Златина ДимитроваЗлатина Димитрова
08.03.2017, 18:04 (обновена 10.03.2017, 07:34)
Deja Book, Братя Грим

Снимка: © Deja Book

Ако издателството, което стои зад „Детски и домашни приказки", пожелае, може да разгледа поставените от критиците проблеми по същество и да подобри следващото й издание. А може и да не го направи - това е частен бизнес, а пазарът работи на следния принцип: който иска, купува. Ако не иска - не купува.

Успехът в България винаги се измерва в критика - колкото по-голям е той, толкова повече кусури му намират. Вероятно това е нормална закономерност. Понякога обаче тя се проявява във високата култура така, че да я прави да изглежда дребнава.

Последната седмица социалните мрежи кипят от възмущение заради книга - „Детски и домашни приказки" на Братя Грим на изд. „Deja Book" с преводач Слави Ганев.

Тя има невероятна корица, илюстрации, които тук-таме са се разпънали при печата малко повече, отколкото оригиналното им качество позволява, превод - за първи път на български, може би спорен на места. И все пак книгата съдържа над 800 страници чисто удоволствие за хората, очаквали с нетърпение да прочетат малко повече от „истинските" приказки на Братя Грим - онези, от които е извадена всичката захар, с която сме израснали, за да останат отрязаните пръсти, мъртвите бебета и онези тежки редове, които съвременното общество не възприема точно като "приказни".

Нека дадем пример с „Инатливото дете". „Няма такива отвратителни приказки в българския фолклор", както остроумно отбелязва читател в социалната мрежа.

Именно заради текстове като този мнозина си купуват книгата. „Оригиналните" приказки.

Но като заваляха критики към нея, та цяла неделя.

Зад тях стоят имената на известни германисти, които със сигурност знаят какво говорят. Всеки от критическите текстове в "Култура" и "Литературен вестник" е изпипан до съвършенство и се чете с удоволствие - добрата критика сама по себе си е качествена литература. Е, неприятен вкус оставя фактът, че и двете са поднесени от преводачи, т.е. колеги на Слави Ганев, но в крайна сметка малкият пазар води до такива изкривявания.

Последва и дискусия по темата в Софийския университет - дискусия за едно неакадемично издание на книга от частно издателство. И така, изтъкнати професори, и специалисти преводачи и германисти се изредиха, за да обяснят всички недостатъци на книгата. Появи се и заглавие, което я нарича "фалшив книжен продукт".

Остава мистерия дали това щеше да се случи, ако изданието не се продаваше толкова добре. Слабият превод е сред „достойнствата" на стотици други книги на пазара, за които никой не отделя толкова внимание.

Казусът с приказките на Братя Грим напомня един друг от преди две години - с първото издание на български на „Популярна книга за котките от Стария опосум" от Т. С. Елиът в превод на Стефан Радев, издадена от „Радев и Брегов". Тогава също се появиха негативни критики за качеството на превода, за които - както и сега - имаше основание. Кофти чувството дойде от това, че автор на най-острата от тях беше преводач, който междувременно работи по същите текстове.

Преводачът на приказките на Братя Грим Слави Ганев предпочете да не дава обяснения извън написаните в предговора на книгата. Вероятно и не е очаквал толкова голям критически интерес към изданието - все пак истинска литературна критика в България се появява рядко. Сякаш се намира само когато изданието засяга нечий интерес или е свързано с големи продажби.

Ако издателството, което стои зад „Детски и домашни приказки", пожелае, може да разгледа поставените от критиците проблеми по същество и да подобри следващото й издание. А може и да не го направи - това е частен бизнес, а пазарът работи на следния принцип: който иска, купува. Ако не иска - не купува.

Извън академичните спорове, изданието изглежда добре и предлага на невладеещия немски език читател възможността да се докосне до литература, която досега е била недостъпна. Това само по себе си е позитивно, независимо от недостатъците на превода. Оттам нататък всички интелектуални спорове звучат като историята за лисицата и киселото грозде. Все пак единствената оценка, която има значение за литературата, е тази на читателя. Ако той отказва да разгърне някоя книга, оценката е дадена. Същото важи и в обратния случай.

Oще: deja book  братя грим  детски и домашни приказки  издания  издателство  книги  критика  критици  литература  литературна критика  сиела  слави ганев 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

13 peta_wawa | 10.03.201717:00

Нани, какво значи недобре изпълнено книжно издание, Добре изпълненото трябва да включва обяснен целия германски паганизъм! Както българските поверия ще се сторят неразбираеми и ужасни преведени на немски, предполагам.
Простотия е да си купиш това издание и да се метнеш в леглото да го четеп веднага на децата. Може да пуснеш и Йоан Кукузел за фон, нали е култура Чуди се ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

12 peta_wawa | 10.03.201716:53

Извинявай, но кразавицата баща и я дава на ЗВЯР, само защото има дългове към него. Аз бях много травмирана от тази приказка навремето, нямах никакво доверие на баща ми muhihihihi ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.11.2011, 16:10

11 NannyOgg | 10.03.201716:48

Не мога да се съглася с написаното, вероятно не съм разбрала тезата. Но ако тя е да бъда клакьор на посредствеността, която и без това в България вече е норма, то статията е безкрайно вредна.

В България оригиналните приказки на Грим излизат за първи път в този вариант - това са първите приказки, тези от 1812 и 1815 г. Начинанието на издател, преводач и т.н. в този смисъл е повече от похвално, достойно е за уважение. Но и много отговорно. Защото, макар това да е популярно издание, то носи всеки белег на академичността - към всяка приказка има бележки и пояснения, така е в оригиналната си версия. Изданието е преди всичко ценност за историята, литературната традиция и етнологията. И именно германистите са тези, които първи е трябвало да го погледнат - за да се редактира текста, където е нужно, както и за да се посъветва издателството как да предложи една книга, която по влияние се нарежда до Шекспир и Библията. Всичко това е нужно, за да се предложи качествен продукт и за да се подготви онази част от българското население, която вече издирва Братя Грим, за да ги изобличи в неморалност пред "Господари на ефира" /"болни мозъци и психопати", така са ги нарекли/. Или онази, която иска забрана на изданието. Или онази, която твърди, че в българския фолклор няма такива сцени, западният е по-страшен - собствените си митове, изобилни на сенки, караконджули, инатливи моми, които намират края си в реката, вграждане на девици в чешми, изкормване на бременни жени, избождане на очи /"Даваш ли, даваш, балканджи Йово" директно го зачеркнахме от песенния фолклор, малко чудно, при броженията от преди няколко години/ и т.н. не познаваме.

Нивото на обща култура в момента е такова, че да апелирате за толерантност към недобре изпълнено книжно издание, което в оригиналната си версия е световно културно наследство, е простотия. Съжалявам, че така трябва да завърша.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

10 peta_wawa | 10.03.201716:46

Николов, защо да не наречем нещата с истинските им имена? Ти защо мислиш царя винаги е на зор да омъжи някоя от щерките, за каквото и да е - змей, човек, шрек, стига да има пари? Германците просто не обичат да увъртат Усмивка ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.03.2017, 15:47

9 Nikolay Nikolov.10210370054185172 | 10.03.201715:49

Ъм... Издребняване ли е, че не искам да виждам ипотекиран замък в детска приказка?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

8 паяка | 10.03.201711:30

През 1978 г. Астрид Линдгрен държи във Франкфурт на Майн известното си слово "Никога повече насилие", което обикаля света и година по-късно в Швеция е приет закон за забрана на физически наказания върху децата. С простички думи в благодарственото си слово по повод наградата за мир на германските книгоразпространители Линдгрен разказва как агресията се корени в началото на нашия живот - в детството...

"Мисля, че трябва да започнем от самото начало - от децата! Те скоро ще управляват тази планета и ще решават дали да продължат с насилието или да живеят в мир и радост.

Помня какъв шок изживях, когато осъзнах: нас ни управляват обикновени хора, които не разполагат с дара на божествена предвидливост или нереална мъдрост. Те са точно като нас, с техните слабости и страсти, но те имат власт. Защо тези хора вземат толкова лоши решения? Дали, защото са зли по природа?

Не мисля така. Децата не се раждат нито лоши, нито добри. Кой решава дали ще бъдат открити и добри, или закоравели и ожесточени вълци единаци? Това сме ние, техните родители - хората, които са длъжни да покажат на детето какво е любов.

Веднъж срещнах жената на пастора. Тя ми разказа, че когато е била млада и родила първото си дете, не вярвала във възпитателната роля на побоите, макар тогава биенето на деца да е било доста разпространен педагогически метод. Но веднъж, когато синът ѝ бил на 4 или 5 години, направил някаква пакост и жената решила да пристъпи принципите си и да го напляска. Казала му да иде на двора и сам да намери пръчка, с която да изпълни наказанието.

Момченцето дълго не се връщало, а когато дошло, лицето му било мокро от сълзи. То казало: „Мамо, не намерих пръчка, но намерих камък, който можеш да хвърлиш по мен.“

В този момент майката разбрала как изглежда тази ситуация през очите на малкото дете: ако моята майка иска да ми причини болка, няма никакво значение как ще го направи, със същия успех може да го направи и с камък.

Майката гушнала детето и заедно си поплакали. Тя оставила камъка на кухненската етажерка като спомен за това, че насилието не е изход.

Ще попитате: Е, какво ни казвате, че ако спрем да наказваме децата си, ще създадем нов вид Хомо Сапиенс и всички в един миг ще станат добри, а войните ще изчезнат? Не, разбира се, че не. Само детските писатели могат да вярват в подобна утопия. Този беден, нещастен свят се нуждае от купища реформи и промени.
Но децата ни виждат в колко много агресия тъне светът и е възможно да си мислят, че това е единственият начин за решаване на всички проблеми. И точно в този момент, ние, у дома, можем да им покажем, че има и друг път. Това е, което ние можем да направим за мира.

Камъкът върху кухненската етажерка ще ни помогне да запомним: „Не на насилието!“
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

7 паяка | 10.03.201710:41

Вероятно понеже в ежедневието си са въздЪржани, потискащи емоциите си, не псуват, отдушникът им е в уикендните вечери да се изпонапият и да почетат неприемливи от нас страхотии. Попадала съм на резултати от изследване, което съобщава, че източно от линията, прекарана от Латвийско-Литовските държави до към Босна на юг, хората разтоварват напрежението в общуването помежду си, ако го има, с вербални сочни ругатни и псувни, което помага донякъде да не стигат до крайности, докато "толерантните" в изговора западняци , по-често вадят направо ножовете. Възможно е за германците тези четива да не са чак толкова потресаващи. Както и Андерсеновите приказки - за скандинавците.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

6 Harry | 10.03.201709:13

Страшни приказки са си разказвали нашите предци, вероятно ги има навсякъде по света, те служат чрез елементите на сюжета: Въведение Завръзка, Кулминация, Развръзка и понякога Епилог, да успокоят тревожността на човека от древността.

Приказките на Запада обаче наистина са по-зловещи от нашите, очевидно западният човек е по-различен.

Има хора обаче, които харесват страхотиите - предимно западни, изглежда са със садо-мазохистична нагласа, на мене са ми скучни и глупави.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

5 Дракон с кисело зеле | 10.03.201700:39

Я да питам, ако не от германисти, от кого да идва критиката? Че нали първата реакция на доста хора, когато някой разкритикува нещо, което не влиза в професионалната му квалификация, е: "Ти по-добре ли можеш бе?"
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 29.04.2015, 21:11

4 Виктория Пенелопова 07 | 09.03.201719:03

Разбира се, че не всички приказки стават за деца и още по-малко за "лека нощ". Не мога да си представя как една любяща майка приспива детето си с Малечко-Палечко и му изчита буквално текста, където Човекоядецът "без да се колебае ги заклал /собствените си деца/ и отишъл да си доспи". И това се случило защото, "добрият" разменил коронките на момичетата с шапките на братята си.
Братя Грим са доста по-ведри в сравнение с Андерсен, но въпреки това трябва да се внимава. И това е работа на родителите, а не на издателите.
   

оценка

+0 -1

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.