Малка история с жълто такси | webcafe.bg
Webcafe

Малка история с жълто такси

Theresa Voskanyan, Chronicle.bg 19.08.2015, 19:07 (обновена 20.08.2015, 16:40)
шофьор на такси

Снимка: © Getty Images

Но, нека да ви разкажа „Историята ми с таксито" и как лесно може някой да се оправдае чрез тези същите стереотипи

Двадесет и първи век. Средата на второто десетилетие. Бетонени джунгли, отровен въздух, замърсени води, а все още нямаме въздушни коли. От онези, които Джордж Джетсън караше по Cartoon Network, едно време, когато имаше „свестни" анимации по телевизията. Ама то човечеството не може да се справи с каращите в нетрезво състояние по улиците, камо ли да им се предостави възможността да се приземяват върху покривите ни. Явно е на добро, че нямаме тази възможност за придвижване, все още.

Иначе сме много напреднали.

Имаме си телефони, които мислят вместо нас, безкраен информационен достъп и макар че не можем да летим самостоятелно, световните граници са отворен пред нас. С други думи - глобализираме се стремглаво.

Въпреки това има едно нещо, което ме притеснява - стереотипизацията. Големи сме европейци и демократи, но попаднем ли на някоя красива, руса и синеока веднага я обявяваме за меркантилна. Видим ли някой нисък, болнав, разхождащ се с пълна чанта с вестници - значи е самотник и няма нужда от социализация. Да стереотипизираш е чиста форма на дискриминация, антипод на демокрацията, която при нас по-скоро се базира на коренa „демо", отколкото на „демос".

Известно е, че човекът е подвластен на навиците си. Непознатото и новото винаги е стряскащо и предизвикащо хаос и паника. Може би за това всички бяхме със смесени чувства към Кончита Вруст - красив глас, но пък външността е извън всякакви етикети.

Но, нека да ви разкажа „Историята ми с таксито" и как лесно може някой да се оправдае чрез тези същите стереотипи.

Слънчев, пролетен ден и както обикновено закъснявам. Обаждам се на регулярната таксиметрова фирма. Слизам след 10 минути, забила носа си в Twitter и с крайчеца на окото си забелязвам жълтата кола, която чака пред входа ни. Без дори да се замислям отварям задната врата и се шмугвам вътре, все така вглъбена в това какво се случа във виртуалния свят и изцяло игнорирайки заобикалящия ме реален.

Нали знаете онези моменти, в които около вас усещате един натрапчив наелектризиран въздух. Вдигнах очи от дисплея на телефона, за да кажа адреса, където да бъда закарана и все пак да видя откъде идва този странен „вайб". В същия момент, на предната седалка, шофьорът с изумен поглед гледаше към моята още по-изненаданата от неговата реакция физиономия, която след секунди премина към стресната, защото видях как МОЕТО такси спира точно пред жълтата кола, в която се бях натрапила.

Тук дойде паниката. Опа! Ама че работа! И сега какво? И с най-сериозния си глас зададох най-логичния за случая въпрос на собственика на колата:

- Вярвате ли в Бог?

Преди още да ми е отговорил, излязох притичвайки и се наместих в истинското такси, което ме чакаше.
Така де ... стресирана ми логика заработи по този начин - и без това вече ме мисли за откачалка, поне сега няма да се сеща за мен като „онази залюхана червенокоса, която ми се изтупа във возилото", а „(цензура) и тези сектанти, навсякъде са".

Така работят стереотипите. Виждаш жълта кола и си викаш - такси. Някой те пита дали вярваш в Бог - сектант. Колегата ти е азиатец и носи очила, значи е гений. Някой в метрото има тюрбан на главата - терорист. Може би е време да спрем да си играем на асоциации и да дадем възможност на хората да се доказват преди да им лепваме етикети.

Е, в моя случай, трябва да внимавам да не обявя някоя червена кола за Ферари.

П.С.
Ако шофьорът на колата чете това - не съм сектантка!

Текстът е публикуван в сайта Chronicle.bg

Oще: дискриминация  жълта кола  общество  стереотип  стереотипи  такси  таксиджии  транспорт  хора 


Още от Оня, дето не Го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.12.2014, 11:03

1 Vladin Mitov.1782990886 | 20.08.201501:24

Какъв е този кокоши дрисък?
   

оценка

+3 -1

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.