Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дали той закъсня, или времето бързаше?

А ако вместо за агентурни сведения и разходни ордери беше канализирал мастило за историческо фентъзи, Ланистърите и Таргариените от Game of Thrones щяха да дишат прахта на багатурите, багатурките и извънбрачните им багатурчета Снимка: Явор Николов
А ако вместо за агентурни сведения и разходни ордери беше канализирал мастило за историческо фентъзи, Ланистърите и Таргариените от Game of Thrones щяха да дишат прахта на багатурите, багатурките и извънбрачните им багатурчета

"Аз съм на 72 години и съм като боксьорите, които предпочитат да се откажат от ринга, когато са най-добри. Не мога да чакам да дойде някой младок, който да ме напердаши. Излизам в заслужен отпуск"

 

Така преминава световната слава: Божидар Димитров се видя в зенита на полета си и реши да "пусне микрофона", за да се влее в редовете на българското пенсионерство.

Дали той закъсня, или времето бързаше? Дали някой най-после не го побутна с решителен тласък към изхода на НИМ - историята засега мълчи.

Факт е обаче, че до преди седмици Димитров нямаше никакви планове да си тръгва - напук на дискретните намеци и директните натъртвания, че вечно царство без конкурс не съществува в уважаваща себе си демократична държава.

Да теглиш чертата след подобна властова хореография, продължила 17 години и увенчала се с професура в УниБИТ, е амбиция, за която малцина биха се наели.

Дори да не сте разлиствали 70-те му книги на няколко езика (от пътеводител в Созопол, до 10-те лъжи на македонизма), няма начин да не сте чували поне една от безбройните му легенди - от шпионските игри на агент Кардам / Тервел / Телериг в архивата на Ватикана, та до подвизите му като гларус по Южното Черноморие през 70-те.

С твърде любезното съдействие (граничещо с нездрав воайоризъм) на медиите, той беше готов да да обезвреди вампир с голи ръце, да пренесе църква на гръб, да пердаши исляма по динковски, да накара бежанците да целуват кръста на границата, а накрая да им продаде по един мускал с "чудотворна вода" от Плиска на цената на вестник от "Лафка".

На принципа "Всеки римски зъбер - плексигласов Дисниленд, всеки скелет - атракцион", успя да омагьоса дори National Geographic, за да платят изследването в Оксфорд на "мощите" на Св. Йоан Кръстител, изкопани на остров край родния му град.

Естествено, изследването нито потвърди, нито отрече, че костите са част от 7-те глави, 15-те десници и 93-те зъба, за които всевъзможни музеи и храмове по света претендират да принадлежат на светеца.

Обаче вдигна ли се шум? Излезе ли ни име? Кихна ли Дянков пари за археология? Изпълни ли Ангелкова петилетката? Дадоха ли ни по телевизора?

Ах, Саломе, Саломе, ти, соросоидна блуднице...

Откакто професорът поля Борисов със светена нитратна вода "за здраве", пиесата тръгна към завеса.

Както казва самият лирически герой: "Гледам се в огледалото и нищо, че искам да съм млад, красив и умен, вече съм само красив и умен".

В едно сме сигурни: ако трескавата самодейност и палавият интерес на професора да чука пари от камъни можеха да се впрегнат в гигантски турбогенератор, щяхме да решим проблема с енергийната зависимост завинаги.

А ако вместо за агентурни сведения и разходни ордери беше канализирал мастило за историческо фентъзи, Ланистърите и Таргариените от Game of Thrones щяха да дишат прахта на багатурите, багатурките и извънбрачните им багатурчета.

 

Най-четените