Двата портрета на Яворов | webcafe.bg
Webcafe

Двата портрета на Яворов

Webcafe
13.01.2018, 12:14 (обновена 14.01.2018, 16:19)
портретите на пейо яворов

Двата портрета, които Цено Тодоров прави на Яворов - първият от 1909 г., вторият от 1914 г., месеци преди поетът да се самоубие

Животът на Пейо Яворов изглежда като постоянен сблъсък на крайности: лиричен талант, скрит зад маската на мрачен революционер; символист, който прекарва години за каузата "свободна Македония", а всяка негова голяма любов завършва с трагедия.

Днес България отбелязва с висока почит 140-та годишнина от рождението на поета.

Неговият съвременник и близък приятел Михаил Кремен обаче описва съвсем различен дух на времето в последната година от живота на Яворов - годината между самоубийството на съпругата му Лора Каравелова и втория му опит да сложи край на живота си.

Бурната любов, конфликтът и ревността в семейството им не е тайна за никого. Затова когато през есента на 1913 г. Каравелова е намерена мъртва до тялото на ослепения Яворов, трагедията се превръща в сензация.

"Отначало спор по въпроса "убийство или самоубийство" почти не съществуваше. Общественото мнение бе изцяло на Лорина страна", - пише Кремен в "Романът на Яворов". - "Че е убита от Яворов, бе за всички очевидно: той - грозен и ревнив чирпанец и комита, тя - недоволна и от втория си съпруг красавица, приготвила се да го напуща. Така мислеха не само нейните, но и неговите приятели; когато полуслепият нещастник вървеше из улиците, те го отбягваха, сякаш се страхуваха да не падне и върху тях петното на позора...

...Почитта към Яворов започна по-късно, след като се напечата следственото дело и се публикуваха писма, документи и спомени, доказващи неговата невинност... Тази почит постепенно се превърна в благоговение... Всички знаят наизуст по нещо от творенията на своя любимец: сякаш тия хора са частица от него - носят в сърцето си трагедията му, възтозите и разочарованията му, мраковете и светлините в душата му, мелодията на неговите песни".

Един от най-показателните епизоди от спомените на съвременниците му е този на художника Цено Тодоров, автор на двата портрета на големия поет, рисувани с разлика от 5 години.

Първият - създаден през 1909 г., в самото начало на любовта на Лора и Яворов, а вторият - през 1914 г., малко преди поетът да се самоубие, съсипан от смъртта на съпругата си и обвиненията срещу него като "виновник".

През 1934 г. - 20 години след Яворовата смърт - Цено Тодоров пише своя спомен за срещите си с поета.

"Познанството ми с Пею датира от 1909 г. На мен се падна голямата чест да нарисувам два портрета, единствените изображения в живопис, които се съхраняват от неговия образ. Единият е в естествена величина и се пази у мен; другият - умален формат - е притежание на музея в Народната просвета.

Тия два образа са живописвани на две различни дати при съвършено различни настроения у поета, толкова противоположни, както са и животът и смъртта.

Единият носи дата 1909, а другият - 1914.

Бях се приютил в тавана на старото Рисувално училище. Малката ми схлупена стаичка се осветяваше през едно прозорче и едва можеше да озари двама ни. При тая обстановка поканих Яворов да позира. Той се съгласи и идваше оходно. Покъщнината ми се състоеше от два стола и статив - и много младост у художника и модела.

Сеансите бяха радостни и непринудени. Един бозаджия се беше научил да ни носи боза всеки ден и Пею се забавляваше доста много с него: той имаше разположение на влюбен младеж. През време на позирането често ставаше мрачен и забравяше, че позира.

Това беше през пролетта. В началото на май завърших портрета благополучно и през лятото бе изложен на общата художествена изложба.

Всяка сутрин върху портрета намирах букет от бели рози. Лесно беше да се отгатне от кого идат тия цветя: любова на Пею с Лора вече беше людско достояние.

Инициаторът на втория портрет беше покойния д-р К. Кръстев. След нещастието, което сполетя Яворов, Кръстев прояви голяма човещина. Той направи всичко да облекчи, доколкото е възможно, участта на поета. Един ден го доведе у дома и поиска да му направя скица като сляп, за да остане за поколенията.

Пею не се съгласяваше изпърво, после размисли и седна на стола. С дълбока въздишка ми каза: "Виждаш, Цено, на какво дередже съм сега - не приличам на онзи Яворов, който ти позира по-рано за първия портрет".

През време на сеанса и двамата мълчахме. Сегиз тогиз той проговаряше: "Доволен ли си от модела? Слушай, не се сакълдисвай: ще ти позирам, колкото искаш. Нели е за изкуството?"

Яворов разбираше повече от всеки дург, че за да има творба, моделът трябва да се подчинява на волята на художника, та ако ще, и цар да е той. Затова пък за отплата моделът е тачен не по-малко от любимата жена. Между художника и модела почти всякога се получава духовно родство, което не изчезва никога. Споменът ми за Яворов е заседнал дълбоко у мен - той е истински мъченик".

Oще: лора каравелова  мина тодорова  михаил кремен  пейо яворов  романът на яворов  цено тодоров 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.