Пфу! | webcafe.bg
Webcafe
lele male 12.12.2012, 14:22 (обновена 12.12.2012, 14:26)
сянка, силует

От десетина дена насам ме е завъртял Големият шлем и, изключая махмурлука, се чувствам отново нормален човек! Защо се чувствам нормална ли? Ами намаля гледането на новини и четенето на такива...

Журналистите/медиите са се превърнали в хищници! Най-яркият пример за това са двамата австралийски журналисти! В общественото пространство все повече се акцентира върху личните съдби и проблеми на хората, били те видни (Мидълтън) или "невидни" личности, какъвто е настоящият случай... Зад всяко едно официално съобщение и/или статистики се крият съдбите на реални хора, които имат да разкажат сърцераздирателни истории за страдание и загуба, за надежда и амбиция, падение и възход...

Сигналът за действията на учителката е подала директорката на училището... и журналята тъгъдък, тъгъдък да не пропущят "новината"... А това не е новина! Това е клюка!
Клюкарстването се е превърнало в поминък!

И как ще се развият събитията по-нататък, и как целият този шум ще се отрази върху бъдещето на учителката и върху още 3 съдби - тези на децата й, клюкарите не ги интересува!

ПФУ! (туй "пфу" да се приеме за изплюване)

А ако въпросната учителка е добър преподавател, предполагам, че децата, на които преподава, могат да се застъпят за нея, както и родителите им... Дано това предколедно пийване не съсипе живота й и този на децата й! Тъжен

Въпросът, който ми се върти в тъпата глава в момента, е: Как могат да бъдат спрени този вид "новини"?

П.С. Но винаги има надежда за добра новина. Както казал терористът на заложниците в самолета: Не се притеснявайте, щом прелетим над населено място, ще пусна жените и децата...

Oще: деца  журналисти  новина  пияна  учителка 


Още от Оня, дето не Го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.01.2012, 12:39

7 fata morgana | 12.12.201217:50

Има моменти, и аз съм ги преживявала, когато наистина ти се иска да си повърнеш червата от отвращение пред безочието на шефките и то не е защото работата е сложна. Даже напротив – работата е интересна, приятна и разтоварваща. Но има моменти, когато шефките те довеждат до състояние, в което ти се иска не да захапеш цигарата и да вдишаш дима като нещо спасително, а ти се иска да си инжектираш някакъв наркотик във вените.
Въпреки това нито аз, нито колежката имаме намерение да напуснем.
Изглежда абсурдно, но понякога, когато всичко приключи, се установяват приятелски отношения, отваря се шампанското, поливаме вече приключилия проект и тогава всичко изглежда прекрасно. Всичко лошо сякаш остава в миналото, и ти се струва, че няма шанс да се повтори. Шефките разказват разни истории - как са спасявали цели съоръжения, как са взимали решения, които са били с почти национално значение, как са посрещали нова година по командировки и колко много от личния живот им е коствало всичко. Това те трогва по някакъв начин. И оставаш.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 24.01.2012, 12:39

6 fata morgana | 12.12.201217:24

Това с жълтата журналистика не е за „Пфу”, господа и дами. За „Пфу” е една съвсем друга история:
Млада жена оставя 6-месечно бебе и отива на тежка работа, за да издържа безработен съпруг и болна майка, която не може да и помогне понеже е с един бъбрек, а на другия развива тумор на всеки пет години.
Отива да работи на 500 лева с целия хъс и ентусиазъм на младостта и с надеждата да и повишат заплатата като се представи добре. За целта минава през следните няколко изпитания
- 6 месеца я държат без работа, за да свикне и да поулегне, да и поотмине първоначалния хъс. Това има и друга цел: да натрупа чувство за вина, да се почувства безполезна и в последствие да мълчи, когато нещо не и хареса;
- Дават и първата работа. Тя вече я жадува. Няма дори първоначални насоки. Липсват и изходни данни по геология и геодезия. Обясняват и, че за това е инженер – за да може да направи от нищо – нещо, без изходни данни.
Влага цялото си старание и всичките си знания. Представя какво е направила и и обясняват, че го е направила по възможно най-некадърния начин. Тя трепери от срам и вълнение, пуши цигари, пие валериани. Минава малко време и все пак решението, което е предложила се приема. Това я хвърля в недоумение, но не смее да попита защо така. Пристигат данните по геология и геодезия, тя пак не смее да попита защо няма координация и всичко става със закъснение. Данните сме ги получили петък следобед, което значи, че събота и неделя трябва да се работи, за да се навакса. А и не само заради това – добре е да се разчуе, че при нас се работи много и усърдно.
Точно такъв ход на събитията се повтаря много пъти. Нашата героиня остава да работи събота и неделя, въпреки че понякога цяла седмица никой не и е възложил нищо. Прибира се вкъщи и крещи на болната си майка и на мъжа си. И така минават дните.

Един ден се разболява – получава кръвоизлив, който не спира половин година. Взима си болнични. Но в неудобен за началниците момент. Шефката звъни у тях – трябва да се провери дали колежката ми е болна наистина, а не е отишла при любовник....
Темата с любовника се е спрягала неведнъж, в присъствието на мъжа и. Това я довежда до пълна истерия, но продължава да стиска зъби.....

Личните взаимоотношения в офиса са някакъв хорър, който няма да го описваме тук.

По-интересна е спецификата на работния процес. Обикновено по един проект работят осем месеца 10 човека нещо, което може да бъде свършено от двама души в рамките на един месец. Какво правим през това време ли? Ами най- различни неща: чакаме началството да вземе поредното гениално решение. Местим надписи, променяме шрифтове на букви, после пак ги връщаме в предишното положение – това е един цикъл, който се повтаря постоянно и всъщност винаги има какво да се прави. И тъй.

Колежката ми излезе от болница преди няколко дни. Вече мъжа и си има работа. А тя се надява да я съкратят, защото вече много време от как е изгубила кураж, че ще намери някаква реализация.
Аз мисля, че това е за „ПфУ”
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

5 Чинчифон | 12.12.201216:57

Журналистите трябва да отговарят С ГЛАВИТЕ СИ за всяко мнение или твърдение,което не могат да докажат строго,като теорема!В свят,в който просперира кражбата,лъжата и измамата,наглостта на медиите стига до там,че те сами си определят като НОВИНИ...всички гледни точки?В същност гледните точки на пациентите-собственици,банки или журналисти.Че тогава за какво са
ни психолози и психиатрии,щом те крият болните си заради пари,вместо да ги лекуват?България вече е жертва на епидемия от самохвалство и лъжи,които убиват всичко и всеки!Но първо децата!
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

4 lele male | 12.12.201216:16

Шокиран А стига бе! Коментарите на леля Ог са много по-стойностни от моят коментар! ени уей...
Оня - съгласна! Поправям се. Да се чете "кокошкарски хищници"!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

3 Оня Дето Го Трият | 12.12.201215:20

"Журналистите/медиите са се превърнали в хищници!"

Категорично несъгласен с това!а, не не не!!
На журналистите това им е работа, да бъдат хищници, но не са.
Когато е да се ровят в мръсните дрехи на кралското семейство или някоя кокошкарска история - да, но когато трябва да се разкрие някоя далавера колко журналисти-хищници сте виждали по света?
А у нас?
За у нас по-добре да не питам.
Пфу!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

2 паяка | 12.12.201215:14

Чудя се, такива като австралийците например, как се чувстват след "успеха" си и последствията му. На мен като страничен, безпристрастен наблюдател, ми става лошо, а те как ли спят? А може и вече да са импрегнирани срещу такт и съчувствие.
Някога в студентските години в първи курс, моя приятелка , сега лекарка, ме взе със себе си на упражнение по анатомия в МА. Там от ваните с формалин вадеха ръце и крака и същевременно похапваха кроасани. Аз гледах втрещено, а те ме убеждаваха, че толкова са свикнали с това, че въобще вече не им пречи.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

1 паяка | 12.12.201214:54

Журналистиката като професия е аналог на клюкарстването в общуването. Призвана е да популяризира нередните, неприемливи, вредни ситуации. Ако попадне на пикантерия - цената се вдига. Няма хляб в положителни информации, те не продават. Те се съобщават единствено като платени публикации или дитирамби за дневния ред и работното време на изпълнителната власт.
   

оценка

+2 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.