10-те най-патриотични български ястия | webcafe.bg
Webcafe

10-те най-патриотични български ястия

Теодор Спасов 19.10.2016, 16:50 (обновена 20.10.2016, 16:04)
Трапеза

Снимка: © italianrentalblog.files.wordpress.com

Кулинарно изящество за борба с гнилия капитализъм

Също както любовта на мъжа към жената минава през стомаха, така и любовта на патриота към Родината до известна степен е обвързана с изобилието на нейното кулинарно изящество.

Освен това родолюбието и храната си приличат по това, че никога не достигат - винаги може и повече!

Затова събрах 10-те най-патриотични ястия, вкусът на които може да топли сетивата на всеки български юнак през наближаващите дълги и студени зимни месеци. Но внимание!

Бъдете особено осторожни, тъй като злоупотребата с традиционните български ястия понякога има и неблагоприятни странични ефекти. Най-значимият проблем на родната кухня е това, че след седмица отново огладняваш.

Ето ги и самите патриотични гозби:

10. Сутляш

Сутляшът (познат още просто като мляко с ориз) е традиционен турски десерт. Но масовото му приложение в българското домакинство го превръща в мил спомен от детството за поколения българи.

Нима "отрочеството" може да бъде щастлив миг от житейския ни път, ако му липсва аромат на канела?! Разбира се, че не!

Нещо повече - сутляшът е един от малкото десерти, които хем задоволяват вкусовите рецептори, хем насищат зажаднелия за сложни въглехидрати тумбак, осигурявайки нови сили на покорояващия връх след връх безстрашен патриот!

9. Туршията

От далечни времена - смутни или добри - българският патриот знае, че наближи ли есента, идва моментът за два велики подвига: варене на люта ракия и затваряне в буркани на царска туршия!

Докато родолюбивият съпруг бърка джибрите, грижовната му булка мие заразавата за зимнината. Докато тя се бори със затварянето на капачките, той се грижи за подпалките под казана.

А докато на двора се вършат тези традиционни приготовления, децата вътре вършат чутовни провинения.
По пладне две синеоки ангелчета с пастели бяха спипани да драскат по стените бели. Възпитателен пердах си заслужиха и разтежение на ушите получиха.

Зимата се чувства къде-къде по-мека с домашна-гроздова под сърдитото небе и с пиперлива туршийка за мезе! А и децата ще намезят от туршийката и поводи за още храбри бели ще намерят...

8. Баница

Баницата е част от всяка празнична трапеза, незаивисмо дали пиршеството е национално или религиозно. Ако се чудите какво означава веселието и доброто настроение да се носят във въздуха, то това обезателно означава той да е наситен с аромат на току-що извадена от "Раховец"-а баница.

Но така. Нека да се разберем: който не е опитвал от витата баница със спанак и сирене на моята баба, той не може да претендира, че е бил в казарма, че е някога е бил на връх Шипка или че знае химна наизуст.

Но макар и не толкова съвършена като баницата на баба ми Вълчана, все пак и обикновената българска баница си е същинско кулинарно бижу, способно да засити и най-гладния средногорски юнак!

Няма никакво съмнение, че ако наистина има световен заговор срещу България, то той до голяма степен е провокиран от факта, че банкерите и чиновниците от Международния валутен фонд ни завиждат заради факта, че на закуска си похапваме баница с боза, айрян или живо закваселно кисело мляко, а те трябва да се задоволяват с някакви блудкави фуражни трици или с безвкусен бекон.

Освен това трябва да отбележим и неоспоримия факт, че българите сме яли баница на парче много преди американците да изобретят така наречената от тях "junk food", което също си е достатъчно глождещ щатската душа повод за завист.

Без баницата никой български празник не би бил това, което е. А този, който не умее да се весели, той не може да претендира, че е патриот.

7. Яйца на очи

Всеки истински български патриот трябва да може да си сготви сам яйца на очи. Но пък и всеки себеуважаващ се родолюбец не бива да умее да си приготви сам нищо друго освен именно яйца на очи.

Когато арабинът от кварталната дюнерджийница вече е смъкнал кепенците, а мама, баба или жената отсъстват от дома поради гроздобер, екскурзия до Ниш или поради други непредвидими обстоятелства, тежката съдба на патриота не му предоставя друг шанс освен да си припомни поуката от приказката за неволята, да бръкне в хладилника, да извади 3 яйца, да намери тигана и олиото, да включи котлона и да си приготви универсалния национален аламинут.

Именно фактът, че яйцата на очи представляват най-мъжественото родно ястие, ги нарежда на седмо място в тази изключително престижна и зареждаща националния дух с патриотизъм родна класация.

6. Мусака

Ако Митьо-Пищова някой ден фалира и спре да храни народа с кебапчета и телешки джолани, то той обезателно би заместил тази лукозна мръвка с мусака, тъй като в нея има хем самоковски картоф, хем и каймица!

Най-патриотичното свойство на мусаката, освен че е вкусна, е и това, че обикновено трае повече от седмица. А това я превръща в идеалното кулинарно чудо за съвременната борбена българка, която, освен красива и добра домакиня, трябва и да работи къртовски в името на семейния бюджет.

5. Шопска салата

Гостилница без шопска салата е нещо толкова химерично, колкото би било и Софийското поле без Витоша. С нея се преяжда лесно и бързо може да ти стане тежко, каквато е и същината на шопската душа.

Ако не сте яли шопска салата, докато над нея фолкпевица е въртяла кючек; ако когато седнете в заведение не поръчате една шопска салата и една сливова ракия още преди да сте получили менюто от симпатичната сервитьорка - независимо дали се намирате в родопско ханче или в интерконтинентален ресторант; ако никога не сте изпадали в екстаз при вида на снежната корона от рендосано сирене, поръсено върху розов домат, краставица, яйце, печена чушка и още куп зеленчукови сладости, значи или никога не сте били на кръчма, или просто не сте никакъв патриот.

Но бъдете внимателни, защото, макар и да представлява предимно микс от сурови зеленчуци, с шопска салата човек лесно може да преяде. Затова, уважаеми родолюбци, следвайте стриктно завета за тънка талия на Мис Пиги, особено по отношение на шопската салата: "Никога не яж повече, отколкото можеш да повдигнеш сам".

4. Бобена чорба

Не сте ли яли гореща бобена чорба, просто излишен сте на света! По една топла купичка боб - това е вечерята дори и на Бог!

Светът е пълен с различни сортове, но като българската рецепта за бобена чорба просто няма друга на света! Зрял боб, вода, моркови, лук, чушлета, чубрица, пипер, джоджен, олио и домат - ето на това му се вика рахат!

Патриотичен боб зиме ако си приготвяте, излишни ще ви бъдат всякакви доктори. Е, от време на време ще имате метеоризъм, но това е полезно за човешкия организъм. Бобът е супер храна - това се знае от древни времена и ще остане така чак във вечността.

Всяка любяща съпруга приготвя боба на своя любим със силен аромат на дафинов лист, малко сол и щипка любов. Няма ли на масата бобена чорба - от очите на стопанина ще се изрони патриотична сълза...

"Затова ли ни освободиха руснаците", ще попита с възмущение той и ще върне булката на родителите ѝ в ж.к. "Толстой".

3. Дроб-сарма

Дроб-сармата присъства в тетрадката на всяка баба. А самата дроб-сарма е най-патриотична, когато е агнешка. Ако не сте яли дроб-сарма като малки, значи баба ви не ви обича и никога не сте били на детски лагер. Ако не сте попадали на хиляди рецепти за дроб-сарма дори и по неволя в някой сайт за майки, значи никога не сте ползвали интернет.

Ако пък някой не е вкусвал дроб сарма на Гергьовден, той залужава завинаги да бъде пропъден от Родината, без право да получи където и да било бежански статут.

2. Циганска баница

Няма никакво съмнение - детството е много по-вълшебно с вкуса на циганска баница в 4 следобед! Съчетанието от попит с олио бял хляб, поръсен отгоре с червен пипер и сол е първият патриотичен залък за поколения родолюбци!

Риташ топка с тайфата пред блока или преследваш вражеските единици в игра на стражари и апаши. Баба Цанка - на Любчо баба му, живееща на партера, предизвиква извънредна "стоп-игра". Привиква цялата тайфа и с блага усмивка подава на всяко чаве филия от чудния и екпресно зареждащ с енергия аламинут, доказващ с името си отличния мултикултурен живот в най-райското кътче на Земята.

После баба Цанка продължава да пече своите чушки пред входа, обсъждайки с бабите Трепка и Стаматка последния обир на мазетата, а кварталните дечурлига се втурват в нови щури и приказни приключения, изграждащи характера и реализиращи осъвършенстването на качествата у всяко едно патриотче!

1. Шкембе чорба

Ситно нарязано свинско шкембе, начукан чесън, оцет, люти чушлета, лют червен пипер (може и малко черен, за разкош) - и цялото това разточителство в горещ, ароматен и повдигащ духа бульон! Без съмнение, това е най-патриотичното кулинарно съчетание в традиционната българска кухня, на което всеки един истински родолюбец не би могъл да устои.

Кръчмар, който не предлага горещо шкембе в своето меню, не може да твърди, че държи реномирана гостилница. Мъж, който не обича шкембе, не може да претендира, че е бил с жена. Булка, която не готви шкембе, заслужава да бъде върната и никой ерген да не я вземе повече.

Всеки образцов дом може да стане и образцово уютен, ако в него - освен приличен брой чифтове вълнени чорапи - се носи и неустоимият аромат на прясно сварено шкембе.

Докато в студените зимни вечери печката "Чудо" бунтовнически шуми и зарежда дома с мека топлина, шкембето дарява на всяка сгушена в снега стряха с неповторима родна атмосфера. Особено пък когато е в комбинация с люта домашна ракия и едро нарязана балканджийска луканчица.

Бузите, носа и ушите се зачервяват. Искаш още, още и още! Целият патриотичен организъм се отпуска, поемайки лъжичка по лъжичка този душевен еликсир.

След всяко вкусване и сръбване човек се чувства по-нов, по-жив, по-благ и по-щастлива. Спа процедура за душата! Същинска психотерапия!

А когато тенджерата се опразни, човек се чувства освежен и готов за нови битки в суровия капиталистически свят, магически придобивайки крепкостта на мустакатите воеводи, яли същата неустома чорба преди век и половина.

Oще: баница  боб  българия  българска кухня  вкусно хапване  гозби  кухня  мусака  патриоти  патриотична кухня  ракия  родна кухня  традиция  трапеза  ядене  ястие 


Още от Оня, дето не Го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

62 Dox | 23.10.201623:55

Не си мислете, че ми е минало от снощи. Не! И все пак:

Попара с хляб, сирене и масло, залята с вряла вода Някои заливат с чай, други с мляко - няма значение в подробностите. Това е попара. Лично аз предпочитам първия вариант. Понякога добавям счукан лют червен пипер. Особено зимата - грипното време. Предизвиква обилно изпотяване /особено, с лютия червен пипер/ - а това, казват, е най-сигурното средство срещу грипа. Изпотяването изхвърля какви ли не токсини. След това се завиваш, спиш, а на сутринта си като новороден.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

61 Dear Ivan | 23.10.201623:34

Гети, ако няма друго вино, и червено ще пия, няма да капризнича, но не мога да ям и да пия. Или ще ям, или ще пия Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

60 Dear Ivan | 23.10.201620:30

Може да се начука и да се наложи, но това се прави за по-сухите меса. При вратната пържола, като я начукаш, ще развалиш сланинките вътре. Честно да ти кажа, с налагане не ми се занимава. Правил съм друго - просто да опека пържолата с две глави нарязан лук върху нея от първата страна, а като я обърна, с лука отдолу.

Ако електрическата скара е отдолу, за изсъхването е все едно дали е електрическа, или е на въглища. Отгоре имахме в къщи, по-стар модел и по-масивна от сегашните грилове, но се пропи мазнина навсякъде по сглобките и съединенията и я захвърлихме в мазето. Сега същото си го правя с фурната на най-високото. За да не изсъхва месо, дроб и други подобни, има много прост начин - да се нареже малко по-дебело.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.09.2013, 21:48

59 GETI | 23.10.201620:19

54 Dear Ivan | 23.10.201610:51

споделям някои тънкости за вратна пържола:
слагаш подправки по вкус( пипер,кимион,сол,индийски орех и т.н.) и най-важното нарязан стар лук.покриваш наръсената пържола с парче найлон,за да не пръска и начукваш с чук за месо.така лукът се пресова върху самата пържола.поливаш с малко зехтин и ги редиш в съд с капак,поставяш в хладилник да поемат.аз ги приготвям вечер,готвя на следващата вечер.стават невероятно вкусни и крехки.

за готвене на пържили,кюфтета,кебапчета на скара препоръчвам ел.скара.скара на въглища ползвам за риба,пилешко,зеленчуци,не и за пържола-става суха.

за готвене в тиган,препоръчвам чугунен тиган и на газ.с малко олио в добре нагрят тиган,слагаш вече втасалата пържола.по 3-4 мин.от едната и от другата страна.веднага докато е топла я прехвърляш в тавичка,като слагаш отгоре бучка масло и в предварително загряна фурна(200-220градуса) печеш 15-20 мин,в зависимост как се предпочита.

..вкусотията се млящи с червено вино
на бира Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

58 Dear Ivan | 23.10.201620:14

Абе не с копитата бе Усмивка Никой не ги сервира с копитата, но без копита съм виждал. Все едно, не ми харесват, лигави ми се виждат. Нямам нищо против обаче на някого другиго да му харесват.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

57 Bichkiiata | 23.10.201619:46

мануела за капамата си мислех още от началото , ма викам да не навлизаме в детайли

Драги Иване,

къде в кръчма си видял да ги дават крачетата с копитата, 'ми т'ва е диво първобитно консумиране, баща му на най големия ми приятел ги правеше така:
купува 4 броя, измива ги със студена вода, слага ги във високо глинено гърне, допълва с вода, добавя сол и 10 зърна чер пипер, слага му капачето вкл. котлона на 1 и ги паркира следобед някъде измежду 16:00- 18:00 часа, на другия ден сабале ги маха от огъня (през този период се проверява и долива с вода ако има нужда) , изважда и обезкостява крачетата оставяйки само месото. кожи, хрущяли и копита се изхвърлят, сипваш си и добавяш по желание лютиво, оцет, чесън и т.н.

вратните пържоли са известни по света особенно измежду най-големите лапачи на свинско месо - французите. на френски им викат Еchine
е ви и един образователен сайт
http://www.leporcduquebec.com/fr/coupes/9/echine
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

56 Dear Ivan | 23.10.201614:26

Мануела, познат съм като човек, който яде всичко. Без 3 неща - мокри кожи, хрущяли и студена пача. Обичам месо, разбира се, но ям според настроението и каквото има в момента. Може да ми се дозакусва филия с бяло сирене или бри, филия с маслини и филия с мед. Или пък едната филия да е със салам. Или с масло и балканска чубрица. И редовно, особено на закуска, ми домъчнява за малиновия и ягодовия конфитюр от времето на Тодор Живков, 1970-те, когато беше съвсем натурален и много хубав. Като казваш уши обаче, се сещам, че те са от хрущял и кожа и май съм виждал в кръчмите едно време, с някаква мътна водица с мазни петна в чинията, както и варени крачета. И двете ми изглеждат много лигави и неприятни, особено крачетата, както се тресат и вероятно са лепкави от желатина. Много мъже, като им кажеш за кръчма, в която има варени крачета, се прехласват. На мен ми изглеждат гадни.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

55 Manuela Gerenova | 23.10.201612:57

Иване (подозирам, че се казваш Иван де), аз без месо не сядам на масата. Дори в закуската ми предпочитам да има месо. Постни сарми не съм яла никога през живота си, заклевам се. При нас и на Бъдни вечер не се пости, считаме, че след като не постим през другото време, си е чисто лицемерие една вечер да се разпостим. Ядем си сармите с месо, зимните мезета и всичко.
Ако трябва да стесним темата - за мен уникално ястие са свинските уши на скара с много лук и соев сос. Нямам идея защо в София няма никъде свински уши и защо се водят старозагорски специалитет, но на запад от Пловдив не съм ги срещала. А са уникала вкусотия, стига да са добре почистени и крехки.
Иначе дай ми рибица и/или хубава сланина плюс винце и ме чакай да умра Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

54 Dear Ivan | 23.10.201610:51

Също и най-обикновената свежа вратна пържола на скара, съвсем леко алангле, с една голяма салата от бяла маруля, едро нарязана, с лимон, олио и малко сол. Един път нещо се прехласвам на майка ми:
- Абе мамо, защо толкова ми харесва вратната пържола?
Тя се смее:
- Знаеш ли как още й казват на вратната пържола?
- Не, как?
- Касапска пържола. Ако мислиш, че касапинът не знае какво да си отреже, не знам кой знае.
Много щастлив

Но напоследък съм открил, че стават дори по-хубави пръжки от гърба. Шарени, едри, за две хапки, за да се запази сочността, изпържени бързо на много силен тиган, много добре стават на газ, заради директния огън отдолу. Пържат се бързо, отвън леко препъжен много тънък слой, който мирише прекрасно, а отвътре цялото свежо и розово. Могат да доведат до привикване, пристрастяване и зависимост Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

53 Dear Ivan | 23.10.201610:42

Не сме, Мануелче, не сме Усмивка Нито капамата, нито кавърмата Усмивка Това са базови неща! Нито сме забравили сармите - и постните, и с месо (80% кайма и 20% ориз, а не обратното, моля!) - които онзи автор горе е забравил, а те също са национално богатство Усмивка
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.