Аз не слушам чалга. Казвам го за първи път в живота си, тъй като обикновено гледам да не се разбира много, понеже не искам да попадам в една група с хората, които с повод и без повод повтарят "аз не слушам чалга" и си мислят, че това ги прави умни.
Днес, когато всеки на улицата между 13 и 40-годишна възраст има претенцията да е супер "уникален" и алтернативен сам по себе си, да е нестандартен, особен, да не се вписва в етикети и да го влекат неподозирани субкултурни течения и арт шитове, да си чалгар е новото алтернативно.
Специфично, макар и извратено е удоволствието от това да заявиш пред някой, който е чел много книги (едва ли повече от теб самия, но няма никакво значение) и се идентифицира с това, че обичаш кючеци на маса.
Проблем?
Само че ако приемем общия предразсъдък за верен, а именно, че феновете на чалгата са прости хора, то обратно не важи.
Тоест, това, че не слушаш чалга и не знаеш, че последният хит на Азис е "Хабиби", въпреки че в същия този момент дори млад азиатец на хиляди километри оттук с препържен скакалец в ръка си го тананика, не те прави автоматично интелигентен. Съжалявам.
"Не слушам чалга" е нещо като "аз съм веган", само че по-класическо - можеш да го кажеш без конкретен контекст, навсякъде, просто ей така, за да се определиш и представиш пред дадени хора, обикновено непознати, с цел те да разберат веднага, че най-вероятно "ай кюто" ти бута тавана. И с цел да бъдеш вписан, приет и одобрен. Което е тъжно.
Едновременно с това е като "аз си мия зъбите". Абсолютно излишна информация, за която обикновено на нормален човек му е през кура.
"Аз не слушам чалга" е останало от времето на прехода, когато поколението, което днес е на около 45 години с право са се възмущавали от масовата постсоциалистическа турбо-фолк халтура и са искали да й противостоят. Което е било важно и супер.
Тогава музика се е намирала трудно и се е разпространявала на презаписана отнякъде касетка, интернет не е съществувал и всичко е било само чалга, метъл и по някое време - Метрополис.
Днес обаче цялата популярна музика в глобален мащаб се е чалгализирала или по-скоро чалгата се е облагородила спрямо световните тенденции, така че и Риана, и Райна звучат по един и същи начин, пеят за цици и наистина няма война. Поне не и на родна територия.
Нормално е масата от хора да ги влече забавление за масите. Не виждам какъв е проблемът. Това е изконен вселенски закон. Не може да живеем в свят от интелектуалци, а и самите интелектуалци ще се обесят, ако това се случи.
Разбира се, съвременната хипстърска младеж се усети, че чалгата е куул.Този извод не е нещо ново.
Преди три години на концерта по повод 20 години Радо Шишарката се изсипа целия български Twitter, всякакви хора с макове, очила с рамки и лъмбърджак излъчване решиха да платят десетки левове за вход и да разцепят мрака и статуквото.
Същото се случи и с алтернативния концерт на Сашка Васева през 2015 година, организиран от Иво Димчев.
Млади градски хора се пренатегнаха да присъстват на това арт събитие, но ей сега ако им пусна "Левовете в марки" ще гледат в умерен ступор, подсмихвайки се и чудейки се сега това яко и алтернативно ли е, не е ли.
Отделно от това цял живот не мога да си обясня защо хора, които се кефят на Горан Брегович анатемосват Сашо Роман. Наистина, не разбирам.
Все тая, де, нека всеки си слуша, каквото си иска, злото няма да го преборите. В нито един смисъл. Важно е просто да се опитвате да не му принадлежите, независимо каква музика слушате.
А това не става с непрекъснати и самоцелни прояви на средновековни по същността си предразсъдъци спрямо едни обикновени чалгари, които са си просто такива. И толкова.
Ако толкова ви се слуша Преслава, но ви е срам и това ви фрустрира, просто си пуснете две-три нейни хитачки и се успокойте, няма нужда от агресия.
Да си скрит чалгар е опасно, вредно и тъжно. Бъдете алтернативни. Живеем в 21 век. Разкрийте се.
