Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Само не бива да губим вяра

Само не бива да губим вяра

... Мисля, че бъркаме обученият служител, който проявява мълниеносен рефлекс (чак му завиждам), с тъп пожарникар, който отстъпва пред искания - тази реторика е политическа и доста подвеждаща, и от нея имат полза всички управляващи/ли.

У нас, и на теория и на практика е налична политическа криза, но осъзнаването на този факт пак си зависи от самите нас. Когато мнозинството (или поне достатъчно влиятелна група от хора) започне да разсъждава не в калъпа на партии и етнически малцинства, когато различните по вид и характер зависимости (парични, роднински, приятелски и т.н.) бъдат разрушени - или поне ограничени до санитарен минимум, тогава може би ще настъпи промяна.

Само не бива да губим вяра, че промяна може да се осъществи, това е най-страшното. Трябва да изграждаме себе си, обществото си, околните, въпреки тези отгоре. Знам, това е бавен процес и не става сега и веднага.

Промяна на Конституцията? Макар като мислене да съм на позицията на законодателния консерватизъм, мога да се съглася, че промяна е нужна. Но как и от кого ще бъде извършена тя? От народните представители, които нямат вяра в собствения си народ?

Представителите ни, които с удоволствие приемат народните гласове, използвайки знайни и незнайни средства да ги получат, но подскачат като ужилени, колчем се заговори за някаква по-пряка форма на народно участие във власта (били сме тъпи да вземаме решение за съдбините си).

Да не говорим за предложенията за обвързване със задължителен мандат (право на избирателя да отзове народен представител, в случай че последният действа против интересите на народа и не осъществява функциите си, това е задължителният мандат, най-грубо казано) - тълпата щяла да отзовава тогава, видите ли, не можело така (нищо, че в Конституцията пише, че цялата власт произтича от народа, народът е умен да избере, но тъп да отзове). Ама като има избори, тълпата е желана, гласът и на най-последния лумпен е по-ценен от графена. 

Знам за два опита за промяна на закон, инициирани от неправителствени организации - единият стигна в парламентарна комисия, касаеше референдумите и правото на гражданите пряко да участват в управлението (разширяваше приложното поле на референдума на местно и национално ниво, без да е в противоречие с Конституцията).

Като излезе от комисията по правни въпроси, промяната беше такава, че исках да си изгриза дипломата и да я хвърля някъде, за да не съм завършила право, както тези хора. Но пък позитивното беше, че ми се поразрушиха някои илюзии. Въпреки това не губя вяра, начин не може да няма - ако аз не мога да го измисля, нямам уменията или не съм достатъчно хитра, има други хора, далеч по-умни и прозорливи.

 

Най-четените