Пиянството на един народ | webcafe.bg
Webcafe

Пиянството на един народ

Павел Ангелов - Пулиев 04.01.2014, 11:38 (обновена 04.01.2014, 11:51)
сянка, силует

Трябва да спрем да се самобичуваме. Да спрем да се оплакваме за щяло и нещяло. Да спрем да плачем, че сме били най-бедните в Европа. Дори някои наши, родни  политици нарекоха народа ни "калпав", негоден човешки материал. Бягали сме от България, защото била непригодна за живеене... и други безброй нелепости.

Бедни ли сме? Вижте леките коли по улиците- все престижни марки: Мерцедес, BMW, Порше, та дори Ламборгини и Ягуар. Това бедност ли е - запита Петко Бочаров? Ами колко процента от населението притежават собствени жилища - не са ли на първо място в Европа и света? Ами колко милиарда лева лежат в банките като срочни депозити? Не бяха ли повече от тридесет милиарда?

Калпав бил човешкият материал - не му се работело, гледал само да се назначи някъде чиновник, не ще да работи земята, очите му все навън...

Престанете да плачете - народът ни е както всички народи:  иска да има подходяща работа, да печели достатъчно,  да живее в уредена и справедлива страна, да има интелигентна и неподкупна  администрация. Все неща, които са постижими при наличие на достатъчно умни и практични политици.

Спомнете си какво бе преди малко повече от двадесетина години. Ние, старите, добре го помним, но младите изобщо не могат да си го представят. Ами как да си представят, че  в магазините асортиментът на  стоките бе на санитарния минимум: вафли, консерви копърка, студен-баят- хляб един вид само, кисело мляко, сирене един вид и т.н., и т.н. Дори тези хранителни продукти, с които се славеше нашата България - грозде, домати, зеленчуци и плодове - се предлагаха в такъв вид, че да ти се отще да ги купиш.

А сега? Погледнете само колко вида  млека, сирена, колбаси, консерви, плодове, зеленчуци и какво ли не красят щандовете. Нашите деца не бяха виждали банан- това бе невиждан лукс да си купиш пред Коледа такъв специалитет. Почти същото бе и с портокалите и мандарините. Истински късмет бе да се вредиш за пресен  топъл  хляб, за овче сирене, за шпеков салам и всичко останало, което бе по-качествено.

Индустриални стоки? За да се снабдя с унгарски телевизор дебнех месеци наред кога ще ги доставят в магазина и дори апелирах към кмета да ги продават открито, не по втория начин! Социализъм!

И всичко това безсрамно се търпеше пред очите на цяла Европа, която бе наводнена от  луксозни, практични, полезни уреди и предмети на достъпни цени. Ние, хората зад Желязната завеса, можехме да видим по телевизията и да научим от колегите си, които имаха щастието да посетят страните зад завесата, това несъответствие и този парадокс, че, въпреки че живеем на същия  континент, сме лишени от такива неща. Защо?

Освен със обикновените предмети за бита и храненето, бяхме ограничени в ползването на жилище. Трябваше да живеем обезателно по двама в стая- това беше законната норма- никой нямаше право да има самостоятелна стая. Никой не можеше да купи или продаде апартамент, сделките с недвижими имоти бяха забранени. Бушуваше жестока жилищна криза. Защо?

Ако имаш познания и можеш да работиш някакъв занаят, нямаш право да го практикуваш, защото ще станеш частник-капиталист. Стой си в къщи и мирувай. Нямаш право да имаш фирма - никой и не си помисляше за това. Не можеше да се намери майстор да ти стегне къщата, да ти измаже стената, да ти поправи дограмата, къщите бяха рухнали, изкъртени, занемарени! Застинал стопански живот, мъртвило, всяка инициатива е забранена! Защо?

Ако поискаш да излезеш в чужбина, за да видиш как живеят другите народи - по-добре не мисли за това, защото ако много настояваш ще те нарочат за народен враг, ще ти напишат вълчи билет и ще останеш и без работа! Така живееше народът и се примиряваше...

И изведнаж - вратите се отвориха! Паднаха безумните наредби. Позволиха се частните работилници, образуваха се фирми, хората получиха паспорти, можеше да живееш в София и където искаш, можеш да си купиш жилище и да живееш самостоятелно. Няма ограничения, разрешителни, забрани, досиета... Как да не луднеш тогава?

Действително народът полудя. Как мислите ще се почувствува едно жива същество, държано четиридесет години в клетка пред една копанка чорба и изведнаж сте му отворили вратичката?
Ами как - ще хукне с максимална скорост, където му видят очите. Ето това искам да кажа с настоящата статия- не съдете прибързано бедните, онеправдани, лъгани хора. Те искат да живеят като останалите, искат да видят света, да се научат как да работят и печелят.

Почакайте още малко и те ща се успокоят. Дайте им още малко време преди да ги обявите за "негоден материал". Дайте им умни, практични политици и ръководители, не сектанти и корумпирани кожодери. И ще видите, че българите заслужават уважение. Техните качества ще излязат наяве: работливост, умение,  честност, патриотизъм. Само почакайте още малко!

Oще: българия  желязна завеса  народ  политика  правителство  социализъм 


Още от Оня, дето не Го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.01.2012, 23:48

14 koya sam? | 10.01.201417:13

"почакайте малко и те ще се успокоят"...
Ще се успокоят, ама ако могат да водят нормален живот. А това не може да стане, докато се шири разбойничеството и корупцията у нас. Трябва нормална държава. Който е бил в Европейските развити страни може да си направи изводите как живеят там и да сравни с тук.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

13 lele male | 06.01.201416:12

Любов трябва
Иван Вазов

Почтено чувство е да негодуваш,
да бъдеш съдия над всички строг
и с реч от яд пламтяща да бичуваш
недъзи, слабости, разврат, порок.

Добро е нещо да жигосваш века,
греховний свят да теглиш ти на съд,
да фърляш злъчни клетви въз човека,
повтаряни, откакто е светът.

Но има нещо по - добро, о, брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е: да обичаш - и туй подвиг свят е,
и много труден, много славен днес.

Да любиш - то е да знайш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
да любиш - то е храбро да съзнаваш,
че си кат всички, можеби по - лош;

то значи ти да вярваш в тържеството
на божий луч у бедний человек,
не с дума –с дело да ратуваш с злото,
за язви вместо бич да имаш лек.

Да съди всякой знай - злият тоже...
Омразата - тя пълни днес света!
Тук требува любов! - тя само може
светия кръст да вземе на Христа!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.09.2012, 17:17

12 Xaoc | 06.01.201411:52

Аман от критикари. Гледайте филма "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" и ще видите как е било преди.
Човека не ви казва, че в момента в България е страхотно, а че в сравнение с преди 89та е много по-добре, само че Критикар Критикаров не може да го оцени и където и да отиде, все ще е недоволен.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

11 Mile Manolov | 06.01.201401:14

че ядеме говна... ядеме... ама що за идиотщина е да се хвалиме с това?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

10 pepe | 05.01.201414:53

borone имаш ли идея колко завода за изкуствени торове имаше преди 25 години в България? Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

9 Manuela Gerenova | 05.01.201414:00

На българина и пари да му валят по главата, пак няма да признае, че живее по-добре от преди. Т'ва техники-мехники, магазини, разнообразие, пътуване, свобода - не мож' му трогна на него коравата душа с таквизи простотии.

П.П.: С тия "Е-та" ще ме уморите просто Много щастлив
   

оценка

+6 -0

Регистриран на: 19.11.2012, 22:58

8 Ингве | 05.01.201411:19

Статията е принципно вярна, авторът е уцелил в 10-ткаата. Прогресираме във всички области, особено в най-важното, в търсене на Истината. Престанете с ненужната критика, която е черногледство и скрита омраза. Смисълът на пропадането на държавата и икономиката е човекът сам да започне да търси себе си, сам да се дисциплинира, а не да получава добро отвън, насила спуснато.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

7 Boicho Boichev | 05.01.201410:18

И джиесеми нямаше в България по онова време!Нито един!Срамота!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 18.11.2013, 09:44

6 boron | 05.01.201409:16

Освен клишето с бананите,нищо друго за храните не е вярно.Всеки живял в тия години знае,че тогава бяха по-качествени и истински.Нищо общо с днешните полуфабрикати и Е-та. Сегашното многообразие е илюзиорно ,от гледна точка нуждите на човешкият организам и касае потребителският транс-основен джигател в икономиките . Сбърканият мироглед на автора логично води и до повърхностните изводи в края. "Техните качества ще излязат наяве: работливост, умение, честност, патриотизъм. " Първите три качества са дълбоко "небългарски",а последното е със съмнителна стойност в съвременнят свят.
   

оценка

+5 -2

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

5 Rowan | 04.01.201421:07

Те като видях за "пиянство", пък и Фрида спомена чушките и политиците, оня ден напиах това:

"Мъка добри хора, много мъка се шири по белиот свят. Тормоз ви казвам и издевателство. Ей, оня ден тъста ми прати две шишета домашна ракийка. Ама, като казвам домашна ракийка, разбирайте – баш домашна ракийка. Една такава двойно преварена, кротувала поне 16 лета в дъбово буренце… Като я погледнеш – кехлибар направо, даже се загледах да няма някоя палеозойска муха, запечатана вътре от памтивека. Елексир направо, само да я помиришеш и свят ти се завива. Мазно се точи пущината, като олио, а като я кусаш – искри изхвърчат от очите… и едно ти става топло на душата… Ае, мъка ви казвам.

Та викам си аз, това чудо на домашното спиртоварство, трябва.. не просто трябва, а е абсолютно задължително, само с баш салата да се употреблява. Доматки и сиренце, малко зехтинец и една идейка босилек за аромат дето се вика.

То хубаво, ама в къщи само сиренце, зехтинец и босилек се намират. И хукнах аз към пазара да диря доматки. От ония българските, родните, дето бият на розово, месести вътре почти без семки, грам чорба нямат и на размер са като агнешки главички.

И спирам аз задъхам на първата сергия и почвам да обяснявам какво диря:

- Доматки търся, от ония големите, розовите, Биволско сърце май им викаха. Цената няма значение. Имате ли, че спешно ми трябват да уважа една емен-емен пълнолетна ракийка?

Продавачът ме изгледа изпод свъсените си рунтави вежди, засука кралимарковския мустак и с вид на вещ в занаята отвърна:

- За домати ще видим после, ама аз да ти кажа, че нямам краставици.

- Бе аз краставици не ща, доматки ми трябват. Ако нямаш да ходя другае да търся.

- Чакай сега да ти обясня! Ти мене слушай, щото аз краставици нямам! – накокошини се той – Краставиците са само вода. На вкус никакви ги няма и само пълнят корема. Плащаш за едната гола вода направо.

- Бре човек! – разтреперах се аз – И аз краставиците ги ненавиждам… И не ми дреме изобщо за тях, доматки ми трябват, не краставици. Да ходя другаде, ако нямаш.

- Къде ще ходиш! Ти луд ли си?! Всички други имат краставици, ще те излъжат, ще ти пробутат гола вода да знаеш. Пък ей виж, аз краставици нямам. Имам обаче пиперки. Гледай, едри месести и те са червени. Ама не били баш като доматите! То пък краставиците да не би да са? Само вода! Гледай моите пиперки – какъв цвят, какво нещо. Ама кухи били от вътре… Празни приказки на завистниците. Къде ще ходиш при тях? Нали това ти обяснявам, те имат и краставици! И като те гледам, какъв си балък, покрай другото и краставици ще ти пробутат. Стой тука при мене, аз поне краставици нямам. Обаче имам пиперки. Гледай, чудо, чудо направо!

Тоя значи ме вкара в матрицата! Почувствах се като телевизионен водещ на предизборен диспут. Пита ги той политиците:

-Как ще оправите страната? – те –Другите ще я съсипят!

-Как ще я борите корупцията? – те –Другите са по-корумпирани!

-Как ще стимулирате икономиката? – те –Другите ще я загробят!

Изобщо: – Имате ли домати? – Нямам краставици! Ама избери мен, щото другите всичките имат краставици. Иначе аз имам страхотен пипер. На виж, пипни го! Да ти отрежа малко да го кусаш? Знаеш ли каква лютеница можеш да спретнеш от него? На филия да я намажеш после… чудо става…

Поогледах и другите сергии и само пиперки да му се невиди. Един предлага украински спаружени – дребни, недорасли от лютия студ по техните ширини, друг Мадридски съсухрени – изгорели от слънцето на Пиренеите, трети едри, надути от Банкя – уж голямата работа, а вътре само въздух под налягане, четвърти дребни люти бургазлийски, дето за никакъв не стават… чак и някакви мазни, лъскави анадолски имаше…

Та взех си аз пиперки, уважаеми колега гласоподавател. И аз като тебе се доверих на приказките на специалиста по зарзавата, пък и другите продавачи само пиперки предлагаха. Ама на път към къщи се сетих, че не само няма с какво да си пийна ракийката, ами и лютеница даже не мога да си направя. Щото за софрата, както и за политиката, само с повехнали пиперки не става… трябват и домати!"
   

оценка

+4 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.