Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ох, жените са много лицемерни...

Или когато жени говорят за жените в трето лице. Снимка: Getty Images
Или когато жени говорят за жените в трето лице.

Има нещо дълбоко смущаващо, комплексарско и наистина тъжно в поведението на жени, които говорят за други жени в трето лице множествено число, сякаш не сме всички представителки на един и същи пол.

"Аз имам предимно приятели мъже, жените са много лицемерни". Често в България можеш да чуеш жена да казва подобно нещо. Какво по дяволите значи това? Ти какво си, нe си ли и ти си жена? Грозна работа.

Според допотопното разбиране за феминизъм в България, феминистката би трябвало да е човек, който иска да се прави на мъж. Е, то значи цяла България е пълна с "феминистки", просто защото много често можеш да чуеш жена да говори срещу пола си така, сякаш крие нещо голямо. В панталона си.

Кога за последно чухте мъж да казва 'Мъжете са много гнусни, защото пърдят шумно и понякога си лягат без да си измият зъбите"? Никога? Да, точно така. Мъжете, любимият пол на всички българи, никога не говорят зле за другите мъже. И това е съвсем нормално.

"Това е, защото мъжете са лоялни един към друг, а жените са предателки" - ще кажат Криси, Пепи и Жужи, които не са като нас - другите жени. Те са мъжки момичета. Браво!

Обикновено същите обичат да копират поведението на мъжете и да обявяват всяко типично женско занимание като безсмислен, но успокояващ шопинг или предменструално отчаяние с много сълзи и сладко (в каквото всички понякога изпадаме) за "кифленско" или направо за "много женско". Каквото и да значи това.

По принцип не е хубаво да се обобщават неща за хората на полов принцип, независимо дали говорим за мъже или жени, но пък е крайно неестествено да правиш обобщения за собствения си пол. Макар и да си, ЯВНО, единственото изключение. Според себе си.

Онзи ден един весел ром на средна възраст срещна мъжа ми на улицата. Бяхме заедно. Здрависахме се. Човекът обикаля в района, където половинката ми работи. Познават се. Разменят по няколко благи думи в обедната почивка. Другарят ми му дава някоя-друга стотинка.

- Това жената ли е?

- Абсолютно.

Аз се усмихвам приветливо и някак гордо.

- Едно мъжко да си имате пожелавам!- възкликна сърдечно човекът.

Ако има нещо, което бих нарекла "българска работа", това ще е то. Братът ром ми желае най-доброто - а именно МОМЧЕ да родя. От една страна ми стана мило, от друга страна се замислих колко много жени в България, далеч не само представителки на малцинствените групи, са слушали подобни пожелания и изказвания от малки. Толкова много, че в един момент им се е дощяло да забравят, че самите те са жени. И понеже всичко тръгва първо от словото, от речта, са започнали с "жените са такива", "жените са онакива".

Изобщо, ако можеше да сме жени само едни 9 месеца, колкото да не свърши светът, идеално...

Мили дами, обичайте мъжете си, давайте им най-хубавото от себе си и когато говорите за нас, използвайте първо лице множествено число. Това няма да ви направи зли феминистки, просто ще ви накара малко повече да уважавате себе си. Защото иначе никой мъж не би ви уважил. Поне не и както наистина ви се иска.

 

Най-четените