По Пътя на икономиката | webcafe.bg
Webcafe

По Пътя на икономиката

Димитър Събев
20.03.2011, 17:21 (обновена 23.03.2011, 11:25)

1 от 2 снимки Назад Напред

АЕЦ

Снимка: © Sofia Photo Agency

Воденици вместо АЕЦ - не е ли това новата истина за човешката икономика?

Дори от икономическа гледна точка, проблемът е не толкова в това, че природни бедствия и внезапни кризи на системата се случват, а че хората се държат така, сякаш такива неща не се случват.

Постоянно изненадани от събития, които настъпват отново и отново - изглежда въпреки тоновете изписана история в природата, сме си късопаметни създания.

Надменността пък изглежда е част от нашата култура. Но толкова често тя напомня за превъзходството на бълхата пред ухапаното от нея куче.

Защото удивителните постижения на науката, технологиите и медицината не разшириха просторите на нашите души, нито направиха обществото ни по-ефективно и справедливо. Хармонията - белегът за съвършенство, днес е даже по-далеч от света на хората, отколкото преди парната машина.

Лунатик над пропаст

Не, постигнатият прогрес само ни внуши измамното усещане, че нашата цивилизация - и ние самите - сме вечни; усещане характерно за толкова много царства, в зенита си на крачка от пропастта.

Не мисля всъщност, че цивилизацията ни е на крачка от пропастта. За мен е очевидно, че вървим по грешен път, но пък го следваме стриктно, а той си има мантинели встрани. Движим се по траектория, с която вероятно ще избегнем самоунищожението, но крайната точка, до която пътят ще ни изведе, никак няма да допадне на човека.

А може нещата да са доста по-сериозни. Филмът „Сънища" на Акира Куросава пророкува през 1990 г. взрив на 6 атомни централи в Япония - колкото са реакторите на АЕЦ Фукушима I. Следващият му сън е наречен „Плачещият демон" - свят на мутирали растения и хора, изпълнен с болка, злоба и безнадеждност.

В моменти като този, когато установеният ред се разклаща и зад покривалото на нормалността се виждат издайнически, плашещи пукнатини, една скромна - доколкото може да се нарече - наука иска да привлече повече внимание от страна на мислещите хора.

Законът на фермата

Икономиката не заслужава пренебрежението, толкова често демонстрирано към нея от страна на творческите натури или пък на точните науки. Защото тя е призвана на нищо по-малко от това да намери онзи начин на живот на хората, който им осигурява физическо и морално здраве.

Различни са начините за различните хора - а те трябва да се осъществят, без да се увреждат взаимно, без да накърняват интересите и ценностите на другите. Тоест ограниченията са точно толкова важни за икономиката, колкото и обещанията за здраве и щастие.

Икономика е термин, съставен от старогръцките думи „ойкос" и „номос" - по нашему „ферма" и „закон". Икономика трябва да се разбира като начин за добро водене на стопанството, а стопанството се простира от отношенията между съпрузите и децата в семейството до световния валутен ред.

Икономиката следва да е принципът, който управлява действията на политиците. Но толкова често се случва точно обратното: възприели националното стопанство като стадо от човешки добитък, политиците внасят промени в икономиката съобразно своите политически интереси.

От това политическо вмешателство стопанството, което повече или по-малко се развива по естествен път, се деформира. Стопанството действително трябва да бъде насочвано със здрава ръка, но това е ръката на стопанина - който иска да съхрани и след себе си нивите, добитъка, градините, който по тази причина е заинтересуван работниците му да се трудят със старание.

Но политиците, които са стопани само за един мандат или докато са живи диктаторите, най-често се замислят дали не е по-удачно да осребрят част от стопанството. И когато твърдата ръка на стопанина се заменя с някакви невидими ръце, работата върху земята в крайна сметка остава несвършена.

Икономистите са още алхимици

Икономическото знание, и това може би е напълно закономерно, се движи с един или два века изоставане от останалите области на човешкото познание. Икономиката, убеден съм, още не е изживяла своя Дарвинов етап. Още не е дочакала своя Менделеев, който да постави елементите по местата им.

Да не се залъгваме от многото авторитетни издания и сложни изследвания на МВФ или на Чикагските икономисти. И преди Дарвин биологията на Линей и Ламарк е била разклонена, красива, систематична наука. Алхимиците преди Менделеев, обещавайки на политиците злато, определено са се радвали на повече овации, отколкото днешните строги специалисти.

Икономистите се намираме все още в алхимическия стадий на икономиката, тъй като не сме изготвили система, обясняваща създаването на богатство от и за човека. Богатство, създавано едновременно от един човек и от цялото общество, което стои зад гърба му. Богатство, насочвано в разпределителния процес към един човек, но едновременно и към цялото общество (или за сметка на цялото общество).

Системата на икономиката обаче е още по-сложна: освен вселените от значения „човек", „общество" и „богатство", тя включва също и елементът „природа". Измеренията стават пет, когато се докоснем до духовната вселена.

Така че със смес от недоволство и съжаление гледам на иначе добре подготвените алхикономисти, които ограничават анализа си до фактори като БВП, промишлено производство, инфлация, безработица и още двеста - триста подобни, без сериозно да отчитат какво става или какво е ставало с умовете и душите на хората, от които се създава и за които е предназначено богатството, в обществото и в природата.

Всеки да се погрижи за другите

Днес обществената образователна система се стреми да произвежда индивидуалисти, считайки, че те най-добре ще се справят в икономически план, оказвайки чрез личното си забогатяване услуга на обществото. Девизът е „всеки да се погрижи за себе си" и той - в няколко контекста - звучи наистина добре. Не сме мравки и пчелички в кошери и мравуняци, бозайници сме, макар и стадни.

Този девиз е само с ограничена валидност. За да има качествени индивиди, трябва преди това да има качествено общество, което ги е създало. Индивидите, създавани от едно некачествено общество, не струват особено. Качествените индивиди винаги помнят към какво принадлежат.

"Британските сноби" много ясно го показаха във Втората световна война, когато 90% от неомъжените и 80% от семейните жени се включиха в усилията на страната си да смаже фашисткия диктатор.

Показаха го и японските търговци, които свалиха цените на стоките в магазините след земетресението на 11 март, както и японските работодатели, пускащи тези дни работниците по домовете по-рано, за да пестят от електричеството на нацията.

В коренна противоположност на нравите на Wall Street, където акциите на компаниите поскъпнаха на фона на ужасните кадри от Япония, заради очаквания за нови поръчки в реконструкцията на смазаната от бедствието страна.

И видях Нова Икономика ...

Каква ще е Новата Икономика? Според мен тя ще има повече родство с философията и йогата, отколкото с математиката. А и математиката в икономиката ще се промени, ставайки по-красива. Във всички случаи ще станем свидетели на нещо коренно различно, тъй като тепърва се „дестилират" истинските фактори - променливи и константни - на икономиката.

В миналото - до началото на XX век - за да се заеме човек с икономика, препоръчително е било той да е философ, лекар, филолог или теолог. Толкова сериозно се е гледало на икономиката - като на наука за човека и обществото.

Това се е променило заедно с господството на идеята, че основната част на икономиката се изчерпва с парите. Днес само България произвежда годишно десетки хиляди „вишисти" по икономика, усвоили няколко счетоводни алгоритъма или „мениджърски" идеологеми.

Науката и идеите на хората се движат по спирали. През Просвещението умове като Волтер осветляваха икономическите парадокси. След това бронираните в жилетки капиталисти скриха слънцето на икономическата свобода в схлупените манчестърски фабрики за 150 години.

Завоят започна още в средата на XX век, но реформацията в икономиката си имаше и мощна контрареформация. По-лесно ще приемат лъжеца и крадеца, отколкото онзи, който призовава за нова икономика. Всъщност винаги е било така.

Но както във всяка приказка, дори най-страшната, за героя важи надеждата, че доброто накрая ще победи. Последният сън на Куросава е за „Селото на водениците" - там, където е зелено и спокойно, където няма машини, децата играят с цветя, хората живеят дълго и гледат на живота като радост. Воденици вместо АЕЦ - не е ли това новата истина за човешката икономика?

Oще: бедствие  икономика  история  култура  наука  общество  постижения 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.01.2011, 12:17

10 Скапаняк | 24.03.201107:58

И баба знае да пише изсмукани от пръстите матриалчета за поведението на Запада, това вече сме го чели някъде и някога. По-добре слабо авторче да пишеш за срива на България от стъпването на съветския ботуш...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

9 skd911 | 24.03.201105:51

Авторът обаче не е прав за мравките и пчелите....... изобщо не е прав. Те като отделни същества са много по назад в еволюцията от бозайниците. Но техния обществен строй се пада веднага след човешкия. Едно стадо бозайници е по слабо от един мравуняк с мравки или от един кошер с пчели. Мравките строят градове, пътища, специализирани са в различни дейности. Така че ние приличаме по обществено устройство в момента, повече на мравките отколкото на бозайниците. Човечеството трябва да избере какъв път да поеме, пътят на индвидуализъма и разпадането на обществото което имаме в момента или пътят на единството, къде всеки работи за всички и всички помагат на всеки който има нужда от помощ. В крайна сметка представете си какво би станало с мравките в мравуняка, ако някой им каже "Всяка мравка сама да се оправя", просто няма да оцелеят. Същото ще стане и с нас, ние няма да оцелеем ако изгубим това което имаме в момента, единството което все още имаме............ но това единство върви по инерция за сега и сякаш сме забравили, защо сме правили държави и не сме си останали на племена и на стада.

Индвидуализма е хубаво нещо, но според мен в последните години станахме твърде големи индивидуалисти и започнахме да разрушаваме това което е било постигнато от поколенията преди нас. Краят на човечеството ще дойде тогава, когато всеки постави личния си интерес над този на всички останали. Сигурно си мислите, че и в момента е така, но всъщност не е. Все още по голямата част от хората работят повече за останалите, отколкото за себе си.

Най силната форма на организация е колективният строй, най слабия, абсолютния индивидуализъм. В момента се опитват да ни убедят че вторият строй е по добър. Това ще създаде изключително много проблеми за в бъдеще.......... но за съжаление мислителите на този строй не са мислили реално, а са гледали само и единствено собствения си интерес.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.12.2010, 14:54

8 Калоянчо | 22.03.201117:24

Мислех да коментирам по дълго, но ще се огранича до 1 изречение и 1 линк към друга статия на сайта:

Изречението: Няма идеални математически решения, особено в динамична, нематематическа система като иконимика с 6.5 млрд души.

Линкът: http://www.webcafe.bg/id_1571452536_Letyasht_start_za_shantavi_idei
(авторът да си прочете първите 2-3 абзаца)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

7 Крив Макарон | 22.03.201108:50

Точно от това имаме нужда: от крачка назад спрямо "ценностите на съвременния свят ". Които се изразяват във един все по-груб и дивашки материализъм и пълно умопобъркване.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

6 Mile Manolov | 21.03.201123:27

@ Starec75 | 21.03.2011 17:02

Споко 2012-та ще оправи "средната" продължителност ^^
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

5 Pavur Pezev | 21.03.201117:46

Не може хем тучни поляни и нивя,хем фотоволтаици и вентилатори.Тука да не е прерията в Америка или Сахара бе?Знаеш ли че за 1100Квч ГОДИШНО ти трябват десет квадрата фотоволтаици.Да не говорим за батериите колко място требе.КПД-то на вентилаторите ги оправиха,обаче ядат много обработваема земя.Отде ша ги докараш 3500Мвч дневно,а?От АЕЦ Черна Вода или от турчолята.И аз искам да си построя от ония ЕКО къщя,дето си произвеждат и ток и вода и са напълно автономни,ама ша изчакам 300-400 години,че нещо 4,5 млн евро ми се свидят.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.02.2011, 11:57

4 Starec75 | 21.03.201117:02

Все пак статистиката показва, че днес имаме по-голяма продължителност на живота отколкото във времената на водениците.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.03.2011, 23:45

3 Vessel Vassilev | 21.03.201115:56

Доста глуповата статия , аккто всичо в този сайт. Време е да се затвори или да се заменят "журналистите" тук. Започна а прилича като повечето прогресивни (слава богу, само в кратък срок) еднодневки сайтчета в България. Чалгата е навсякъде.

Интересно ми е кога хората ще научат, че истината е в баланса, а не в ляво - дясно, капитализъм- комунизъм. Няма прави или грешни - има от 2-те крайности най-доброто.

Статия не казва нищо такова. Тя заема индиректно лявата идея, като я размива с бози взети оттук-оттам. Не знам кой кой има интерес от рекламирането на този сайт в разни други сайтове и форуми. Аз за себе си отказвам да го чета поне за 1 дълъг период, в който ще проверя дали съществува същата помия или е затворе, или иам промяна към нещо съществено.

Както е написано "доброто побеждава". Надявам се глупосста на сайта и хората, пишешти статиите тук да загуби битката над разума ;)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2010, 19:10

2 GohoBG | 21.03.201114:40

Пляскане
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.01.2011, 18:57

1 Milen Marinov | 21.03.201109:19

А дано де..
   

оценка

+0 -0