Данъкът на Тобин | webcafe.bg
Webcafe

Данъкът на Тобин

Емил Хърсев* 01.12.2014, 09:31 (обновена 02.12.2014, 08:22)
ктб

След краха на КТБ гарантираните депозити рязко ще се увеличат - не че ще потекат към България милиарди, просто депозитите ще се раздробят на по-малки, до гарантирания размер, ще се разхвърлят в няколко банки.

Затова държавата трябва да намери решение, с което рискът от фалит да не тежи върху бюджета - както стана с КТБ.

Крахът на Корпоративна търговска банка (КТБ) не само опразни трупания 17 години буфер на Фонда за гарантиране на влоговете, но го вкара в дълг колкото приходите му за още 15 години напред.

Този факт беше достатъчен да настрои десетки анализатори на апокалиптична вълна. Ами сега, когато Фондът е празен и заборчнял, кой гарантира влоговете в банките? Разбира се, защитата е точно същата, колкото и преди да загине КТБ,

не Фондът, а държавата е същинският гарант, който пази в пълен размер влоговете до 100 хил. евро.

Фондът е само инструмент за събиране на лептата от банките. Той се трупа не само като налични пари за посрещане на банкови фалити, а и като резерв за покриване на загубите, ако масата на несъстоятелността на фалирала банка не стигне, за да върне дори платеното от Фонда на гарантираните вложители. Дори и без Фонда държавата ще плати дадената гаранция, но

без вноските, които правят банките в този механизъм за защита, цената на държавната гаранция щеше да се носи изцяло от фиска.

Има европейски държави, където рискът на гарантираните банкови депозити се носи пряко от публичните финанси. Нашият модел е заимстван от САЩ, където банковите фалити са доста по-чести. Целта е вложителите в банките сами да носят цената на държавната гаранция.

Отчисленията, които банките плащат всяка година във Фонда върху сумата на привлечените във всяка от тях депозити, всъщност са част от лихвата, но се плащат на гаранта вместо на вложителя. В няколко случая на фалит предимно на банки с незначителен дял от депозитите тази система за защита работеше безотказно.

Едва като се срути КТБ, пролича, че защитната система се нуждае от усилване.

Тя няма капацитета да посрещне фалит на следваща банка с размера на КТБ и ще стовари цялата тежест върху фиска. От друга страна, видяхте, че дори когато поема не повече от 1/3 от сумата, която ще се плати при фалита на КТБ, фискът вече изпитва сериозни проблеми.

А как би се отразил върху публичните финанси на България фалитът на банка, успяла да натрупа десетки пъти повече гарантирани влогове?

Не мислете, че няма откъде да се вземат толкова пари в малка България - Исландия е още по-малка и не е членка на ЕС, но исландските банки трупаха пари от цяла Европа. Когато през 2008 г. фалира най-голямата, Ландеспанки, се оказа, че банката е привлякла депозити, надвишаващи годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на цялата страна, а само в депозитите "айссейф" ("ледено сигурни") са затънали 6.7 млрд. евро на холандци и британци. Делата още се точат. Аналогичен случай в Ирландия, където фалитът на трите водещи банки разклати не само страната, но и съседното Обединено кралство.

Представете си какво ще стане с финансите на българската държава, ако утре София стане финансов център поне с мащабите на Рейкявик, а някоя българска банка натрупа депозити, надвишаващи БВП на страната, и фалира. За това трябва да мислим сега.

Решението е автономен приходоизточник на схемата за защита на влоговете, за да не тежи върху държавните финанси рискът от плащане на гаранцията върху влоговете до 100 хил. евро.

Първата идея, която би хрумнала на всеки, е да се увеличи вноската на банките във Фонда за гарантиране на влоговете. Законът позволява и сега вноската да се вдигне тройно.

Банките, естествено, се дърпат с писъци и обяснения как това ще съсипе пазара на депозити.

Склонен съм да се съглася с тях, защото лихвите ще паднат до нулата, скоро може да видим отрицателни лихви и у нас. Логично можем да очакваме разпадане на депозитната база, изтегляне на депозити от банките и трупането им по стар навик в дюшеци и гардероби.

Никой не обича да плаща, за да държи банката парите му. В страна с валутен борд такъв процес ще ни вкара в години на мъчително безвремие.

По-трудно, но устойчиво решение е да въведем данък върху трансакциите.

Но не за да пълним държавния бюджет, а за да ползваме получените средства за защита на финансовата система. В Европа отдавна се говори за нуждата от такъв данък (т.нар. данък на Тобин), засега общо решение няма, но всяка страна може да го въведе, ако реши. Чрез този данък, който ползва финансовата система, ще плаща за това. Може би трябва да го кръстим такса, но е данък по всички белези. Обикновено той има различни ставки за текущи плащания и за финансови сделки.

Приходите от данъка могат да се планират така, че за пет години в гаранционния фонд да се натрупа достатъчно покритие за гарантираните влогове и в най-голямата банка.

Не забравяйте, че след краха на КТБ гарантираните депозити рязко ще се увеличат.

Не че ще потекат към България милиарди, просто депозитите ще се раздробят на по-малки, до гарантирания размер, ще се разхвърлят в няколко банки. Вложителите вече учат уроците от фалита на КТБ.

Рискът от държавната гаранция върху депозитите сериозно ще нарасне, затова е нужен достатъчен по размер собствен приходоизточник. Ако схемата за защита е балансирана, лесно ще се намерят и презастрахователи, които да поемат остатъчния риск на държавата, така гаранционният фонд ще работи автономно от фиска, никакви плащания и загуби от фалити на банки няма да се пренасят върху държавата точно в най-трудния момент.

 

* Текстът на Емил Хърсев "Защита на влоговете" е публикуван във в. "Сега".

Oще: банка  бвп  бюджет  влог  гарантирани влогове  гаранция  данък  депозит  ктб  трансакции  фалит  фгвб  финанси  фонд за гарантиране на влоговете 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.