Орисия | webcafe.bg
Webcafe

Орисия

Димитър Събев
23.09.2012, 18:50 (обновена 27.09.2012, 13:05)
Симеон Дянков и Бойко Борисов

Снимка: © Sofia photo agency

Няма да става по-леко

Разгорялата се тези седмици дискусия за доходите - нали правителството подмята, че ще ги увеличава в четвъртата година на мандата си - оставя грешното впечатление, че по върховете най-сетне се прави нещо, за да се повиши стандартът на живот на населението. Оправил магистралите и археологията, премиерът най-сетне огря и битовите ни проблеми.

Действително не виждам как животът на пенсионера или редовия държавен служител ще се подобри осезателно, ако хазната вдигне плащанията си към него с 8 или 10%. Той няма да заживее по-леко, нито дори ще си позволи повече продукти. Защо ли? Защото нивото на потребление е твърде ниско, поне с 50% под нормалността, търговците вече надушиха раздвижването в кесиите, а глобалната оскъдица вдига цените тъкмо на насъщните стоки.

Потреблението е устойчиво във времето

и не подскача като метална стрелка пред магнит всеки път, когато количеството пари сред хората леко нарасне. Малко по-различно стоят нещата с намаляването на доходите, но и в този случай човек не реагира светкавично, което се потвърждава от склонността за живот на кредит или лесното прибягване до спестяванията.

Нивото на потребление, което понякога повърхностно се назовава "стандарт на живот", зависи в много по-голяма степен от навиците на хората, от традициите, от манталитета, а не от пренебрежимо малки, диференциални изменения в дохода. Още повече от добре известни на пазара, рекламирани от управляващите изменения, за които предлагането своевременно се е подготвило с по-високи цени.

Затова предлагам хората с интереси към икономиката да обсъдим нещо по-съществено от това откъде финансовият министър Симеон Дянков ще намери парите за предизборни пенсии и заплати, без да вдига данъци (но дали и без да налага нови?)

И дали ще може наследникът му да ги намира всяка година, защото Дянков отново смачква икономиката: в края на юли в републиканския бюджет има над половин милиард лева излишък; това са живи пари, изтеглени от обращение, за да бъде управляващата партия с развързани ръце в изборната 2013.

Та предлагам да се замислим за нещо по-съществено: за механизмите, обясняващи ниските доходи в България и евентуалния шанс за тяхното нормализиране. Не само потреблението -

от манталитета зависи и създаването на дохода

Разбира се, далеч не само от това, или по-точно: създаването зависи не само от индивидуалния, но и от националния манталитет - от т.нар. народопсихология. Тази теза трудно ще се обори от географските и ресурсните детерминисти: защо в огромна и богата Русия цари мрак и гнет? Не е ли заради социалния манталитет? Или защо човешкото развитие в златна Ангола е така ниско?

Глупаво е да се твърди, че едни народи били работливи, а други мързеливи. Въпросът за различията в доходите и качеството на живота е системен. В голямата система на икономиката между създаване и потребление на дохода стои едно огромно, покрито с параван зъбчато колело - разпределението. Никой не произвежда доход сам, но как да се раздели общата пита на толкова гладници, някои от които стръвни?

Едва напоследък проблемът за преразпределението се дискутира и у нас. Но Големият Брат все още успява да внуши, че добрите "бизнесмени" създават богатство, докато намират работа на пасивното "население", а алчната "държава" слага лапа на честното частно богатство, взима непозволимо много и го дава на армия хрантутници, които не хвърляме зад борда само защото някакви незапознати с националния интерес сили ни карат да сме прекалено социални.

Преразпределението - бойното поле между справедливостта и реда - също е въпрос на национален манталитет, но вече и на

инерцията на организацията

Стопанската и изобщо човешката активност се задава от два импулса: личностен и общностен. Българите сме - и това може би е ключът към икономическите ни беди - така да се каже с твърде разширен личностен импулс. Говоря за това, че българинът включва в своите сметки, в домакинството, едно много голямо семейство.

На повечето места у нас се смята за приемливо децата да се издържат, докато навършат 30 години, а по-зрелите хора да посветят целия си живот, за да гледат старите си родители.

Да, похвално е, но този свръхзасилен родов импулс омаломощава социалния: българите имат големи проблеми от организационна гледна точка. За да имаш здраво и силно общество, което е равнозначно на това да имаш силна икономика и добър стандарт на живот, трябва да жертваш нещо от себе си: данъци, време, възмущение и протест срещу несправедливите решения на управляващите, споделяне на ценности и обучение на нови членове на обществото.

Това в прибавка към дейните закони създава така наречените демокрации. Българската нация обаче не иска да споделя на обществено, извън-родово ниво - затова и тя не е демократична, още от засипаното си с прах славно азиатско минало. Тя едва започва да става пост-патриархална, тоест да се осмелява да гледа към спалнята на баща си, на големия вожд.

Затова съвсем закономерно българинът е на дъното на класациите по благотворителност. Затова той не е и истински патриот: нашият бунтовник мисли твърде много за децата и жената, които е оставил назад; с такъв товар тронове не се бутат. Затова и емигрантите не се завръщат: предпочитат да страдат, но да осигурят децата, а после - да останат при децата. Затова и икономиката ни не е икономична, а разсипана - това е дело на всеки.

Първоначалните държавни формации на българите са мъгляв въпрос, който остава неизяснен от историците дори за нашата Дунавска България. Можем само да гадаем какво в началото ни е накарало да се обединим. Социалната ни организация в далечното минало може би се е дължала на онези силни духовни и религиозни ветрове, които са витаели около Индия, Иран и Тибет, те впоследствие са облагородявали и милитаристичната средновековна българска държава.

Но днес традицията на обществото, навикът за общество, е много немощен в българина. Могат да се намерят наистина много доказателства, че

при чужда, внесена организация българите постигат великолепни резултати

Самоорганизацията ни в обществен план обаче очевидно куца. Не познаваме върхове като възстановяването на следвоенна Германия и Япония, където сред хората явно е действал някакъв социален наркотик, някакъв мравешки феромон. Малцина у нас искрено градяха "развития социализъм", после за построяването на "справедлива демокрация" никой не се е жертвал.

Това е механизмът, който навлича на българите определения като "нихилисти", "затворени в контейнер", "селяни" и т.н. Само че тук трябва да се каже категорично: българският човешки материал е добър. Лоша е българската обществена конструкция - или липсата на такава.

А фатална е неспособността на хората, ангажирали се с управлението на българския народ, да се заемат с изграждането й. (То повечето днес управляващи са неспособни да разберат този проблем, камо ли да се заемат с него). Популитиката предпочита да вдигне малко пенсиите. Всъщност предпочита да си спести тези пари, но няма как - идват избори.

Описаният механизъм: "широко" свое и "късо" общо, обяснява и настоящата форма на управление на България. Страната ни се ръководи по най-десния начин в Европа, тоест не-общностно и не-солидарно. Слава на личните успехи, дори ако са за сметка на общественото благо. Надявам се все по-малко са тези, убедени в противното от демагогските заигравки на това правителство, а и на неговата главна опозиционна дясна Българска социалистическа партия.

За да завършим социално-психологическия портрет на българите, трябва да отбележим и типичната компенсация на вродената ни асоциалност под формата на националистически, патриотарски и реваншистки тежнения. За щастие патриархалният ни строй (засега?) не насърчава тези психически паразити и не им позволява да избуят.

Горните разсъждения според мен говорят, че без сериозна институционална промяна стандартът на живот на хората в тази страна няма как да се подобри. Институционална промяна означава нов ред в държавата: от умовете и съвестта на хората до стълбовете и носителите на държавността.

За какво ни са неподготвени министри и заспали депутати? Каква е ролята на армията в днешния свят? А на полицията? Защо имаме представителната институция на Президента, но нямаме функционалната на Главния еколог? Симпатията на тълпата ли винаги ще определя кой да е начело на правителството и да взема важните решения?

Партиите се явяват деструктивен фактор

в българския политически живот. Според мен условието да постигнем социално - икономически напредък в обозримо бъдеще, т.е. примерно 5 или 8 години след направения избор, е да намалим ролята на партиите в управлението и да засилим научния, експертния подход. Светлото бъдеще на човечеството - а и на нашата страна - е епохата, когато пълноценни логически съображения, изхождащи от общата полза и бъдещата перспектива, ще определят управлението.

Последното е ужасно трудна задача предвид това, че експертите най-често се подготвят от структури и учреждения - частни и държавни - верни на определена идеология. В музиката, която поръчват осигуряващите финансирането, рядко се пее за справедливост на разпределението. А управляващите една такава страна като нашата са верни на максимата, че керванът си върви дори когато кучето си лае.

Така че колкото и унищожителни статии и демонстрации на активисти да се случват тези дни, управляващите елити в България ще правят крачка след крачка в налагането на своята обща идеология, чието кредо гласи: народът (все още) може да остане беден и (колкото може по-дълго) трябва да остане прост.

Oще: българи  българия  домакинства  доходи  ес  заплати  икономика  модел  общество  партии  пенсии  потребление  стандарт на живот 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

12 Boicho Boichev | 25.09.201215:17

Кои са тия по умните бе?по богатите ли? Или професорята по университетите и даскалите по училищата?леле мале, ако се наложи тия да ни управляват,жална ни майка.кой по умен от кого?ако е за поправка на коли, моя автомонтьор е много по умен от мене, и какво от това?Аз пък знам едни неща от които той хабер си няма- и не му трябва.В квартала пък си имаме прекрасен обущар-никой не може да поправя обувки като него-майстор на световно ниво.Той прост ли е?
на минаване през едно село всеки път си купувам плидиве и зеленчуци.това лято си купих от там дини и пъпеши-сладки като мед, такова нещо не бях опитвал!Е тоя чичка дето ги произвежда ,нищо друго не знае освен как да си гледа градината-той прост ли е?или трябва барем пет езика да знае , та да е умен?
Хайде стига комплекси де!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 08.12.2010, 12:04

11 LaForce | 25.09.201211:44

рецептата е: научният подход, приложен в решаването на проблемите на сборът от 51+49 %.
като под проблеми се има в предвид осигуряването на нуждите им. а именно храна, подслон, социален контакт, информация, енергия

парите и инвестиционните ресурси на по-умните всъщност не са ресурс и по-умните могат да ги запазят стига да не се бъркат в разумното преработване на ресурсите необходими за задоволяване на нуждите - своите и на по-глупавите, по-черните, живеещите по на север и разделените по какъвто и да е друг незначителен признак хора.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

10 pixie | 25.09.201208:19

Партийната система е вредна, но няма как да се променят нещата, защото подобни промени се гласуват и приемат от парламента, а кой от депутатите ще ритне столчето, на което седи? Системата е гнила и защото гласуваме за партии, а не за личности, на които по някакъв начин да се държи сметка за това какво са правили в парламента 4 години. Всякаква паплач се намърдва там и вегетира с години. Някои от тях остаряха в парламента, други си сменят по избори партийната принадлежност, за да могат да останат в играта. А ние на всеки 4 години правим нов бардак със стари к...и. Сега вече ни е ясно и че и изборите се манипулират и купуват. Е, не знам какво ни остава.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.11.2010, 06:37

9 Николай Дренчев | 24.09.201223:52

Така и не разбрах каква рецепта се предлага, за да постигнем това, че 51-те процента глупави, мързеливи и лесно манипулируеми гледачи на телевизия, зависими от държавни помощи, да не могат да се разпореждат с парите и инвестиционните ресурси на по-умните, по-работни и по-имотни 49% ?
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 24.09.2012, 20:43

8 Stoian Mihailov | 24.09.201220:46

Знаете ли драги депутати кога ще тръгне тази държава, когато вземете та намалите тези безбожни лихви на тези обирджийски банки дето сте ги разуснали да прават каквото си искат в тази държава. Тогава и малкия бизнес ще вземе да отдъхне и щте има някакво движение, може би и тогава ще тръгнат и доходите леко но все пак нагоре... а не само да ни хвърляте прах в очите че вие сте правили незнайно какво за малкия и среден бизнес. От който тази държава изкарва данъците че без него на къде...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 08.12.2010, 12:04

7 LaForce | 24.09.201216:30

поздрави към автора - 8/10 - донякъде грешни/недоказани предпоставки - верни изводи Усмивка

Първо критиката
- икономиката е доста в по-пряка връзка с това което наричаш "народопсихология" - грижите за близките може и да са възпитани, но това да си изхарчиш спестяванията или да вземеш заем е в пряка връзка с поддържането на "стандарта на живот" от преди 3 години, тъй като в България май под този термин се разбира дневната доза протеин и енергия /цената за което нарасна драстично/ апък доходите са замразени /като говорим за преразпределение някой да си спомня намалението с 10% на държавните разходи(за миналия период на първо време) в началото на мандата, това неминуемо води до 10% намаление на паричната маса в обръщение (ако пренебрегнем финансовият пазар като източник)/
- историческият "анализ" е тотално "out of space" щото данни за по-раншните б-г държави просто няма, азиатското ни минало е щуро предположение /или поне хипотеза - не е доказан факт/ и т.н. опити да се свързва псевдо история с конкретни днешни характеристики на обществото бих определил като просто смехотворни.
- има и многобройни други тези с които не съм съгласен, но няма да ги критикувам по отделно.

Поздравления за:
- извода че партийната система е вредна - Аз бих казал, че е всяка система в която 51% /или някакъв друг %/ от възможно неуки, неадекватни, индоктринирани, гледали БигБрадър и по друг начин увредени люде, може да гласува останалите 49 да бъдат избити - каквото представлява нашата "демокрация" а и всяка друга - просто е изключително безотговорна към най-ценното на този свят - животът.
- 100т. и голямата награда 10 интернета за ползването на словосъчетанието "...научния... подход..." като предложение за разрешаване на каквито и да е човешки проблеми - в същност това е единственият доказано работещ начин за решаването на проблеми Пляскане
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 05.10.2010, 14:04

6 Ivan Philipov | 24.09.201214:17

a
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

5 Чинчифон | 24.09.201212:00

Assen,
ако същинският ни проблем е липсата на работа,това не е лошо.По лошо щеше
да бъде ако бяхме още по-глупави.Защото така сме естествени-ако имаше работа,щяхме да сме работливи насекоми,като мравките и пчеличките.А така сме като лъвовете,поне във футбола!Нали Въпрос
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

4 иван | 24.09.201211:52

В резултат на разбойническата приватизация, под демагогския лозунг на един с едно око: „държавната собственост ражда комунизъм”, държавата се освободи от всяка стопанска дейност, включително и такава с монополен характер.

Затова и приходите в бюджета са мизерни, едва стигат за раздутата на партиен принцип държавна администрация и почти за нищо друго.

Именно частният монопол в електроснабдяването, водоснабдяването, топлофикацията,......... натоварва жестоко семейния бюджет на хората. Защото ако има нещо по-лошо от държавния монопол, това е частния.

Да не говорим за монопола при вноса на лекарства. Може би частният монопол тук е част от държавната политика за редуциране на броя на пенсионерите. Можеше да бъде и по-жестоко. В късния Рим, за да се отърват от старите хора без доходи, са ги хвърляли от един мост в Тибър.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

3 Boicho Boichev | 24.09.201209:48

Правят се какви ли не опити да се обясни отчайващата българска бедност с разни обективни причини.От девет кладенеца вода се носи-ту българина бил мързелив и некадърен, ту пък бил асоциален-само и само да се скрие истината.А истината е ,че на България и на българите беше наложен от МВФ и Световната банка след 1996г. крайнодесен икономически и социален експеримент, който се провали с гръм и трясък.И след който експеримент може и да не остане България.
Смайваща е упоритостта в която този експеримент/т.нар.Вашингтонски консенсус/- орязване на социалните разходи, орязване на средствата за образование и здравеопазване,съкращаване на държавните бюджети,- се налага в целия свят, че дори вече и в развитите държави и в САЩ, въпреки пагубните резултати ,които е показал навсякъде ,където е проведен-от Южна Америка до България.
Всякакви други обяснения-с климат, народопсихология, мързел и прочие-са вятър.
   

оценка

+6 -0