Колко си готов за старта | webcafe.bg
Webcafe

Колко си готов за старта

Светлан Станоев 22.01.2012, 17:00 (обновена 25.01.2012, 06:29)
на старта

Срещам се със стартиращи предприемачи - по различни причини - в последните 5-6 години. Преди около 4 стартирах и аз. Давам си сметка, че на 22, 32, 42 или 52 (да, има и на 52 ;-), въпросите и размишленията са много сходни. Сходни са, дори да си бил "мениджър в някоя компания". Все се въртят около това сега ли е моментът, готов ли съм, това ли е "моят" бизнес, дали ще успея...

Кефи ме това, което правя

Познавам един старт-ъп от края на 90-те. Казва се Орбител и в годините на невероятния си ръст се движеше от ентусиазма на всички в екипа да правят "маниашка услуга". Днес вече това е не просто модерно, а цяла линия в предприемачеството.

Става дума за онази мания да пипнеш всичко до най-дребен детайл. И тогава, и сега маниашки неща се правят от маниаци - хора, които толкова се кефят на това, което правят, че са готови на екстра усилия, всеки ден.

Ако ти се кефиш, и клиентите ти се кефят. А това е важно, за да успееш!

Профи съм в това, което правя.

Ентусиазмът от "кефа" е важна движеща сила. Но все пак, някой трябва да свърши работата! Аз лично се чувствах много добър в това, което щеше да прави първият ми старт-ъп. И добре, че беше така, защото се бях запътил към конкурентен пазар с не много висока бариера за навлизане.

Познавам хора, които чудесно успяха без особени и знания и опит в това, с което се захванаха. Едни от тях се учат много бързо (имат опит да навлизат бързо в различни бизнеси). Другите избраха сфери, които не са "космическа наука". И трети, които намериха ниши с достатъчно малко конкуренция и имаха "пазарно време" да учат.

Всъщност колко аз мисля, че съм профи няма особено значение. Егото често дърпа към високи оценки... "Лакмусът" е колко клиентите казват, че съм профи!

Да прави пари

Дотук с ентусиазма и егото, въпросът е къде са парите. Има ли кой да плати за това, което правим - колко са тези, колко биха платили, колко често. Познавам "маниаци", които така и не намериха модел, по който да правят пари.

Случва се и аз да изпадна в това положение - имам идея, толкова ме "кефи", даже съм "профи", но не мога да видя достатъчна причина някой да плати за нейния продукт... Понякога ми става кофти, но ги слагам в "склада" да "зреят", може някой ден да дойде решение и за техния бизнес модел.

Мога да намеря ресурси

Най-вече пари. За да започна. Най-често (и тук, както по света), първата група "инвеститори" са сред трите F - Friends, Fools and Family - приятели, семейството и глупци :-) Колкото неквалифицирани да ни се струват те като инвеститори, тяхната логика за какво рискуват парите си е много земна и практична. Но историята не свършва с парите.

Ние започнахме с късмет добри хора да ни услужат с домашен принтер, офисно място, дизайн на визитки и сглабяне на сайт с безплатна платформа. Ресурси, с които тези хора "инвестираха" в нашето начинание - защото прецениха, че имаме шанс да успеем. И сме им много благодарни!

Ефектът "Z"

Започнах първия си бизнес - с консултантски услуги (имам още само един!), воден от това какво ме кефи в какво съм профи. Беше голям кеф, наистина. Оказа се, обаче, че пазарът не е толкова готов да купи това, която правех, колкото аз се кефех да го правя. Поне не в размера, който ми се искаше. Или поне тогава не намирахме начин как да се продаваме добре.

И досега правим това - по малко и за кеф. Така станахме пример за ефекта "Z": кефи ме -> профи съм -> прави пари -> мога да намеря ресурси. Тази "пътека" по-често не води до бизнес, който расте и прави все повече пари. Но пък носи много удовлетворение ... освен ако не извадиш късмет да уцелиш правилния пазар.

Ефектът "О"

С втория бизнес пътечката беше друга. Първо разбрахме, че има нещо, което не достига на пазара. Което ни кефеше - късмет! Освен това беше от нещата, в които сме профи - двойно дюшеш. Като събрахме трите, намерихме и пари, за да отлепим. Шестица от тотото, така да се каже!

Дадох си сметка, че тази пътечка е по-добрата, ако искаш бизнес, който да расте и големее. Няколко месеца по-късно попаднах на едно видео, в което човекът го беше казал ясно и просто: "Намери проблем. Намери решение за него. Намери хора, които са готови да платят за това решение. И имаш бизнес."

Личният избор

Няма правилна и грешна пътечка. Въпрос на личен избор. Аз лично искам бизнес, който да расте и големее. Носи ми усещане за прогрес, а това ме кефи. Познавам една дама, която е в другата лодка - нейният бизнес не големее, а се развива качествено.

И тя супер много се кефи на това, че прави това, което и иска, и в което е добра. Вместо да се главоболи как да си управлява растежа (и хората). И добре й се получават нещата. Така че "ключът е в теб", както за много неща в този живот.

*Авторът е мениджър на Бизнес институт - регионален център на Института за предприемачи на Сиско за България

 

Oще: бизнес  инвеститори  клиенти  конкуренция  модел  ниша  пазар  пари  предприемач  предприемачи  старт-ъп 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.03.2012, 19:34

10 astor | 26.03.201213:59

Добра статия!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.03.2012, 07:55

9 Milko Milkov | 26.03.201208:26

Сигурен съм че всички коментиращи имат достатъчно (според тях самите) опит за да изричат думите които изричат, но нали всички осъзнаваме че веднъж написано в нета, си остава там л____ото. Моля ви, хора; колеги, побратими --- преди да си помръднем в синхрон пръсчетата да изпишем навсякъде изричаното "неа се опраим" или която и да е от разновидностите му нека се запитаме само с този точно наш коментар, част от проблема ли сме или част от решението? защото точно това е нашата отговорност като коментатори, автора --- той си е поел отговорност преди да напише квото и да било, но ние - един по един сумираме едно колективно отношение...
// тук бих желал да препоръчам на всички на които им пука за стандарта им на живот и това той та се промени, следните две невероятно добри книги: Broken Windows -- Broken Business, the Tipping Point (сега я дочитам) от Malcolm Gladwell //
Тъй като като повечето българи сме си гладни по дефиниция, ще използвам следната метафорка: В момента в казана с чорба наречен българия има някъв буламач с достатъчно потенциал да бъде превъзходна супа, но все още смарди на мърша. На някои им харесва, ама само щото си папкат допълнително отделно, но реално смарди навсякъде. Единствения начин да сме доволни колкото се може по скоро от това което сърбаме е да се слагат вътре качествени, пресни, свежи продукти и да се бърка здраво. без бъркане няя стане. така че, приятелю, може и да не си Ути, но ако ти е писнало да сърбаш буламач --- преди да напишеш следващия коментар които ще омършавее страната ни в съзнанието още повече, погледни в себе си за едното свежо прясно и уникално коментарче което можеш да добавиш към супата на нашето не толкова далечно бъдеще. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.04.2010, 20:11

8 Данъкоплатец | 06.02.201212:10

Статията е хубава,леко и просто обеснява трудните неща в началото на един бизнес Много щастлив
Харесва ми.
За съжаление не мисля че в БГ нещата стоят по точно този начин Тъжен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.11.2011, 16:30

7 Michelle | 24.01.201221:59

Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

6 Mile Manolov | 24.01.201210:43

Споменатите орбител си останаха в годините на "бесния растеж". Да имаха що годе човешко лице, но дотам.... След препродажбите през 100 ръце персонала се разбега (а и ги разгониха) и свърши както и почна.
Може би голямата кошница (национална) ги спъна не е ясно. Регионалните оцеляха и след Н брой препродажби. Странно нещо е таралежа - не го ли ритнеш не полита Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.03.2011, 13:39

5 Stefan Stefanov | 24.01.201201:11

Бил Гейтс и Стийв Джобс не мислят като теб Коментар 2
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.09.2010, 13:56

4 stizi | 23.01.201222:19

Много забавно написана статия, да не открива "топлата вода", но тя няма нужда да бъде откривана Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.03.2011, 09:26

3 Мечока | 23.01.201217:38

Ентусиазмът е основен фактор да се провали един бизнес ...
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

2 Чинчифон | 23.01.201216:54

Колкото е по богат един човек,той толкова по рядко употребява своя интелект за да оцелее.А ако е напълно задоволен,той мисли само за едно-
как да прави впечатление ,било с апартаменти,с коли,с банкови сметки,с курви и т.н.Изпитва остра необходимост да бъде забелязан,от поне малко внимание към собствената му личност!Защото инстинктите му казват,че нормалните хора отбягват кръглите идиоти.Дори и да не е крадец или капиталист,а само случаен богаташ-по наследство. Намига
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 04.05.2011, 01:15

1 Десен | 23.01.201215:43

Някои сме родени готови.
   

оценка

+0 -0