Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Гу-гу, гуш!

Щом някой губи, друг печели... Снимка: Getty Images
Щом някой губи, друг печели...

Признавам, лекомислено се отнасях към модата, наложена от световни икономически знаменитости като Джефри Сакс, Майкъл Портър и Хавиер Сала-и-Мартин, да включват куп мътно дефинирани, неизчислими "политически променливи" в индикаторите, с които мерят конкурентоспособността на страните в света.

За финансисти, свикнали с математически точни измерители като "гърците" (параметри за рискова чувствителност на портфейл, означени с гръцки букви и неологизми като вега, вера, ванна, волга, вома, зома и пр.), индексите в групите SIPI (социална инфраструктура и политически институции) и NBE (национална бизнес среда) са мрак и мъгла.

Труден е логическият път до извода, че националната капитализация е обратно пропорционална на наличието и величието на "своенравни харизматични лидери", т.е. че нацията обеднява и богатството й намалява, ако се полъже по отнесени идеи и екзалтиращи водачи. Но стигат ни бегли емпирични наблюдения върху деянията на господата Чавес, Орбан или Дачич - и разбираме защо политическите капризи ерозират националното богатство: капиталът се бои от своеволия
и се опитва да избегне прищевките на политическата власт.

Той обича скуката - подредената и ясна среда, предвидимия избор. Несигурност е синекдоха за риск, риск е синоним на загуба. Ако расте несигурността, средата за бизнес в страната (NBE) се влошава, дори напук на добрите обективни данни на икономиката - инфлация, дефицит, производство, износ, валутни резерви.

С това явление може да се обясни фактът, че България пада във всички международни класации и по почти всички показатели за конкурентоспособност, макар че според всички критерии икономиката ни се държи прилично в условията на най-дълбоката депресия от Втората световна война насам. За жалост последната седмица-две ни дават възможност да видим с просто око как бизнес среда се влошава за часове, става все по-трудно управляема, изражда се към все по-враждебна към бизнеса.

Този разпад на средата най-ясно пролича в драмата с избора на нови висши магистрати - конституционен съдия и главен прокурор. Тя разкри дълбок разлом в самата основа на пазарното стопанство у нас. Ако трябва да назовем с една дума този разлом, многобройните пукнатини и свлачища в недрата на българското общество, бих избрал "анархия". Страдаме от прогресираща анархия. Терминът се превежда като "безвластие". Но то е само един от продуктите на анархията.

Същността е по-дълбока. Ан- (без) и архос (лидер, старши, вишестоящ, владетел). Отрича се не само властта, нацията боледува от отрицание на всеки авторитет, омраза не само към "управляващия", към политика въобще, но и към по-богатия, по-успелия, по-добрия ("който се мисли за..."). Вземете тройния (засега) провал на избора за конституционен съдия: съдията Марковска, президентът Стоянов, прокурорката Гугушева.

Три несъмнено достойни личности, с които ще се гордее всяка нация. И тримата бездушно отхвърлени в избора за една престижна, макар и всъщност незначителна длъжност sine cura. Първата - с подмятания кого познавала и с плоски доноси за недоказана "търговия с влияние". (Защо "търговия"? В доноса не става дума за търговия. Но "търговия" е първичното зло!) Бившият държавен глава бе "отказан" от номинация с безмълвен хлад и скърцане на зъби. А прокурор Гугушева, достолепна дама с впечатляваща квалификация и опит на висш магистрат, бе низвергната понеже семейството й е заможно.

Била се "нагогушила", рече един смешник, което си бе явна клевета, явно безнаказана. Впечатляват и издават колко силен е нагонът към негативна селекция, бързината на низвержението, острата масова реакция и лекотата, с която у нас може да бъде обруган, опозорен и отстранен всеки - колкото и да е достоен. Отвред дебнат многочислени клеветници, хиляди "неправителствени организации" на професионални рекетьори (как се издържат, кой им плаща, колко средства са инвестирани там, каква възвращаемост чакат?) И стават все по-опасни, щом успяват да повлияят, да провалят избор, с един донос да блокират цели национални институции.

Кои хора ще издигаме и ще избираме да управляват държавата? Та нали всеки успял човек се е (съмнително) замогнал, все някого познава (има "конфликт на интереси"), с някого се е сборил и спорил (та е "скандален"). Всеки лидер в своя бизнес вече е заклеймен и неприемлив за държавен пост ("изедник", "наял се", "източил", "нагушил"). Бизнесът е отхвърлен от властта.

Отровните догми на фалшивия морал вече отричат дори правните норми. Не е достатъчно да си живял и работил според закона. Трябва да влизаш в пошлия "морален" калъп. Буров да бе жив, моралните наши мишоци щяха да го незвергнат. Левски успяха да заклеймят ("убиец" бил). Кой е приемлив за политик и "управляващ"? Да е чист като гълъбче (гу-гу! нищо не можете "да извадите" за мен!): незабележим, непознат, без имоти, без корени, безроден, безопасен, безгласен, безукорен сивушко, по-добре млад. Гибелна селекция на посредствеността налага анархията, с която ни заразиха - нежеланието и неумението на нацията да приеме и уважи успеха на ближния.

А вакуум няма, зад гърба и с ръчичките на полуумния ни избраник някой - гуш! - обира плодовете на властта. Но това е друга тема.

Segabg.com

 

Най-четените