Всички пътища водят към болницата | webcafe.bg
Webcafe

Всички пътища водят към болницата

Николай Киров 03.05.2015, 21:08 (обновена 05.05.2015, 16:41)
Лекар, хирург

В България на човек се падат средно 5.5 амбулаторни посещения за година. Реално много хора въобще не посещават лекар. Превенцията на практика липсва, докато самолечението е масово срещано.

Цялата система на здравеопазване има една цел - да ви вкара в болницата.

Българското здравеопазване е много лошо и некачествено. Всеки ще ви го каже. То е недофинансирано и корумпирано. Болниците са ужасни. А добрите лекари вече са избягали в чужбина.

Това е общоизвестната истина - която, обаче, като всяко друга общоизвестна информация не е съвсем вярна.

Ако някога ви се е налагало да се лекувате в Западна Европа или САЩ, знаете, че да постъпиш в болница и да получиш достъп до пълни медицински услуги там е доста трудно, дори когато си плащаш. В България постъпването в болница е много лесно, сравнително евтино и всъщност е печеливш частен бизнес.

През последните 10 години броят на болниците в страната е нараснал от 262 до близо 350. Една трета от тях са частни. При това от 20 години в България нови държавни болници не са изграждани.

България е на пето място в света по брой болници на човек от населението.

На 1 млн. души в страната ни се падат 49 лечебни заведения, спрямо средно 30 в Европейския съюз.

В същото време в системата на здравеопазване всяка година се формира дефицит от 300-400 млн. лв., който се дължи основно на дълговете на държавните болници. За да се прави с проблема, правителството планира да слее администрациите на девет болници в София. Те ще бъдат обединени в едно ООД.

Това ще е първата стъпка на нова структурна реформа, целяща намаляване на броя на лечебните заведения в страната. Планира се да бъдат създадени областни болнични администрации, които ще управляват финансите на обединените в консорциуми общински болници.

Подобни реформи за редуциране на броя на държавните лечебни заведения вече са правени.

Много болници в по-малките градове бяха закрити с промени в административните регулации към болничната помощ. Въпреки това дефицитът в системата на здравеопазването не намалява. А общият брой на болниците расте.

Как така един и същи бизнес може да е печеливш в частни ръце и губещ в държавни?

Абсурдът се дължи на различния начин на функциониране на болниците. В държавното здравеопазване, което е силно недофинансирано и натоварено, има огромно пилеене на време и пари по цялото трасе на прехвърляне на пациента от кабинета на личния лекар през специалисти и лаборатории към тясно профилирани, но зле оборудвани лечебни заведения, до крайната хоспитализация в някоя университетска болница.

По цялата тази верига корупцията процъфтява, качеството на услугите е ниско, а финансирането от страна на държавата е ограничено.

Предишната реформа в здравеопазването въведе изисквания за различните специалисти, с които трябва да разполага всяка болница. И тъй като целта беше закриване на малките лечебни заведения, регулаторните промени доведоха до повсеместен недостиг на лекари.

Така реформата само влоши състоянието на здравната система.

Тъй като броят на лекарите е недостатъчен, много от тях работят на няколко места и често съвместяват печеливша частна практика с труда си в държавно лечебно заведение. Така публичната услуга, за която гражданите плащат със здравните си вноски, лесно се прелива в добър бизнес и обратното в очевиден конфликт на интереси.

Лекарят използва инфраструктурата на държавните болници безплатно за по-трудните и скъпи манипулации, като оперативното лечение. А услугите, за които Националната здравноосигурителна каса плаща достатъчно или са по-евтини, се прехвърлят към частната практика, където могат да бъдат продадени на по-висока цена.

От друга страна, запълването на щатните бройки за лекари и апаратура принуждава държавните болници да плащат за дейности, от които има ограничена нужда и съответно финансиране от НЗОК.

Касата дава пари за клинични пътеки по фиксирани цени. Т.е. средствата зависят от броя на пациентите, които получават болнично лечение. Така всяко от медицинските заведения се стреми да хоспитализира колкото се може повече хора по скъпи клинични пътеки, при колкото се може по-ниски реални разходи.

Така почти всички пациенти получават лесно възможността да се лекуват в болница и да използват услугата с най-висока цена в здравната система, а именно престоят и операцията в клиника. И въпреки това, парите от НЗОК не достигат, особено за клиничните пътеки, където реалните разходи за лечение са високи.

Да не говорим за научна дейност и иновации, за такива неща финансиране просто липсва.

А държавните болници трупат огромни дългове, но тъй като зад тях стои държавата, доставчиците са търпеливи, защото знаят, че рано или късно ще си получат парите.

България е първа в ЕС по разходи за болнична помощ.

Общо 52% от средствата, давани за здравеопазване отиват за финансиране на болнично лечение. Това е с около 20% повече от средното за ЕС, сочат данните на Националния център по обществено здраве и анализи.

Но трябва да се има в предвид, че цената и качеството на болничното лечение в България са доста по-ниски.

Броят на хоспитализираните в страната постоянно расте. През 2000 г. е имало 1.2 млн. случая на хоспитализация. През 2013 г. те вече са над 2 млн. В същото време населението е намаляло с около 900 хил. души.

Анализ на Световната банка от 2013 г., показва, че поне 20% от стационарно извършените процедури в болници в България са можели да бъдат проведени в амбулаторни условия.

Публичните разходи за здравеопазване като дял от брутния вътрешен продукт са около 4%, при средно 7% за страните в ЕС. Делът на бюджета на НЗОК в общите разходи за здравеопазване се увеличава от 60% през 2008 г. до 81% през 2014 г., като 90% от разходите за болнично лечение в държавните заведения се финансират от Касата.

Официалните публични разходи на системата за периода 2008 г.-2014 г. са нараснали с 23 на сто, от 2 815 млн. лв. на 3 468 млн. лв

По данни на НСИ средните разходи на домакинство за здравни услуги и продукти са се увеличили 3 пъти в периода 2002 г. -2012 г.

Прогнозата е тази тенденция да продължи и през следващите години, като делът на частните разходи за здраве ще надхвърли 50%.

И докато разходите растат, качеството на здравеопазването сериозно изостава. Коефициентът на смъртност на населението в България е достигнал 15.1 на хиляда души през 2014 г., спрямо 9.9 на хиляда в ЕС.

На този фон непрестанното увеличаване на броя на частните болници изглежда странно, но всъщност е съвсем логично. НЗОК им плаща по същия начин, по който и на държавните, но те продават услугите си на по-високи цени и работят съвместно със застрахователни компании. Освен това успяват да привличат най-добрите лекари. И тъй като здравните услуги в тях са по-скъпи, техните пациенти обикновено са платежоспособни, макар и по-малко на брой.

При повече от 900 хил. неосигурени, но имащи право на лечение в България, частните болници работят с пациенти, които си плащат, а държавните - не винаги.

Най-голямата частна инвестиция в здравеопазването до момента е болница „Токуда" с вложени близо 240 млн. лв. от японската Tokushukai Medical Inc.

Предстоящ проект е изграждането на медицински комплекс от „Асарел Панагюрище Здраве" в Панагюрище. В него ще бъдат инвестирани около 55 милиона лева.

За да привлича такива инвестиции, болничното лечение очевидно може да е печеливш бизнес.

Тук се сблъскваме с парадокса на държавното финансиране на публични услуги, осъществявани от частни компании. С последните реформи в образованието, можем да очакваме и бум на частните училища в България.

Държавното здравеопазване е достъпно, евтино и недофинансирано. В частния сектор услугите се плащат от пациентите по пазарни цени и в същото време се финансират и от НЗОК.

Изходът от тази ситуация няма как де е просто сливане на администрации и намаляване на броя на държавните болници.

Големият проблем се крие в достъпа до болнично лечение.

В България на човек се падат средно 5.5 амбулаторни посещения за година. Реално много хора въобще не посещават лекар. Превенцията на практика липсва, докато самолечението е масово срещано.

Цялата система на здравеопазване има една цел - да ви вкара в болницата.

В Западна Европа по-голямата част от разходите за здраве са насочени към профилактиката на заболяванията. А достъпът до болнично лечение е труден, именно защото то е скъпо.

Oще: бизнес  болница  болници  болнична помощ  бюджет  държавна болница  здраве  здравеопазване  здравна каса  здравна реформа  клинична пътека  конфликт на интереси  корупция  лекари  лекарства  лечение  манипулации  мз  министерство на здравеопазването  нзок  операция  пари за здравеопазване  петър москов  печалба от болници  система  финансиране  хоспитализация  частна болница  частна практика 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

3 Harry | 10.07.201522:13

Немислещи, повтарят като папагали чути по телевизията пропагандни мантри за "пазарът, който се саморегулирал и решавал всички проблеми" и " държавата, която била лош стопанин"... Тия, които ви баламосват им плащат за да ви лъжат, цялото Отворено Общество са финансирани от САЩ за черните ви очи ли, Много щастлив , там в Америка не спят, за да ви мислят доброто?! Много щастлив Много щастлив

Здравният бизнес в САЩ е неефективен и много скъп, ама вашите представи са само от сериала "спешно отделение" и "доктор Хаус", питайте някой, който се е лекувал там, а аз познавам такива, и там е пълно с некадърници, и там те лекуват според портфейла ти.

Здравеопазването НЕ ТРЯБВА ДА Е БИЗНЕС, бизнесмените правят същото като общественото здравеопазване, само че си начисляват и голяма печалба, а болницата им е по-лъскава.

Що не проверите как влошили се пациенти в частна луксозна болница, ги карат спешно в пирогов или военна за да го спасяват! Нали са велики частници бее, що така? Истината е че никой частник не може да се мери с държавното здравеопазване!

Някой факти: детската смъртност в САЩ е по-висока от тази в съседна БЕДНА, ГЛАДУВАЩА И МИЗЕРУВАЩА Куба, но в Куба лечението е само държавно, здравният статус на американския народ е по-лош от този на европейците, лекувани в ДЪРЖАВНИ БОЛНИЦИ, за справка, в Германия частният здравен сектор е само 10% , и т.н и т.н.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

2 Шамито | 04.05.201514:14

Двадесет и пет години не стигат да се разбере нещо толкова просто.Здравеопазването не е хуманизъм а просто бизнес.В света на парите Хипократовата клетва не е демократична ценност защото е емоция.А от емоции не се живее.Но в тази социална система има други приоритети.Законите на джунглата.Оцеляват умните,инициативните,нагаждащите се.Сори за другите.Да мрат.А представяте ли си общество само с тези три категории?И накъде без експлоатираните.Ха –комунизъм ли?Не –диалектика.
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 30.09.2010, 17:54

1 Scooby Doo | 04.05.201514:01

Не. Частните болници нямат спешни отделения, които са превърнати в цигански ДКЦ-та. Защото по закон нямат право да връщат неосигурени. В никоя уважаваща себеси частна болница няма да видите спешно отделение - защото работи на загуба заради неосигурените.
   

оценка

+3 -0