Жената, която дърпа конците на US икономиката | webcafe.bg
Webcafe

Жената, която дърпа конците на US икономиката

Webcafe.bg, Politico.com 31.08.2014, 18:35 (обновена 02.09.2014, 12:49)
джанет йелън

Снимка: © GettyImages.com

Джанет Йелън променя из основи Федералния резерв, но никой не знае в каква посока

Дребна на ръст жена с къса коса определя бъдещето на най-голямата световна икономика - и като че ли никой не е наясно какви реално са мислите и плановете й.

Не че Джанет Йелън е особено мистериозна по природа.

Тя е типичен жител на Бруклин, с открито лице, топла усмивка, и както казва нейният предшественик Бен Бернанке, "повече дарба за комуникация с хората от мен".

Тя също така е заемала в продължение на повече от десетилетие разнообразни постове във Федералния резерв (Фед). ("Ако сте си представяли школа за обучение на председатели на Фед, нейната кариера е нещо точно такова", казва донякъде на шега нейният стар колега Алън Блайндър).

И все пак има толкова много неизвестни около Йелън и посоката, в която тя води наново разполагащия с огромна власт Фед, че на нейн фон Алън Грийнспан изглежда направо прям.

Седем месеца след като тя встъпи на поста си, любимият й изказ засега е някаква форма на "не знаем".

Не говорим само за речта на Йелън на срещата на централните банкери в Джаксън Хоул миналия петък, залагаща на "по нещо за всички" - в която тя заяви, че пазарът на труда тепърва "предстои да се възстанови напълно", но и не знаем доколко над Америка е надвиснала инфлация.

Тя също така е и сдържана по въпроса до каква степен възнамерява да изпълнява новата роля на Фед като строг надзирател на американската икономика - и повелител на Уолстрийт.

Йелън определено не е безразлична към проблема със заетостта.

Така че надали е случайно, че темата на срещата в Джаксън Хоул тази година бе "динамика на трудовия пазар", а главният икономист на Американската конфедерация на труда и конгреса на производствените профсъюзи (AFL-CIO) Бил Спригс бе канен на нея, докато икономистите от Уолстрийт останаха игнорирани. ("Организаторите от Фед искаха да поставят фокуса върху трудещите се" казва Спригс. "Те се опасяваха, че икономистите от Уолстрийт просто искат да бъдат в час с текущата политика на Фед").

Йелън обаче не казва точно как отчита безработицата.

При Бернанке, Фед използваше 6.5-процентно ниво на безработицата като праг на това кога инфлацията започва да става тревожен фактор.

Когато тя стигна до това ниво, Йелън въведе важна иновация: вместо просто да зададе нов показател, тя обяви, че Фед вече ще оценява трудовия пазар по-качествено, като ще използва гама от цели 19 индикатори, съставящи "Индекс за условията на трудовия пазар".

Което само й дава още по-голяма свобода да отговаря на всичко с "не знаем".

Някои анализатори я представят като прогресивна, но основният й поддръжник за поста във Фед, Бернанке, не е съгласен. "Мисля, че като философия Джанет до голяма степен се вписва в съвременната масова икономика. Тя е адекватно загрижена за работните места, както и аз, но е показала, че се е посветила и на поддържането на стабилността на цените", казва бившият шеф на Фед.

Йелън обаче обръща традиционните начини за разглеждане на трудовите пазари, говорейки за прагматични реакции и освобождавайки се от традиционните макроикономически формули.

С новия й индекс, тя разграничава безработицата по начини, които шефовете на Фед не бяха използвали досега. Тя е станала колкото психолог, толкова и статистик - като открито зададе въпроса дали тези отчаяни отпаднали от трудовия пазар и частично заети могат да бъдат върнати сред пълноценно заетите.

Друга важна промяна в ерата на Йелън е, че за разлика от времето на мандата на Бернанке, когато Фед играеше ролята на банков регулатор, но нямаше официална отговорност да наблюдава системната стабилност на икономиката като цяло - сега вече са му вменени подобни задължения.

И има цялостно усещане, че най-важната задача на Федералния резерв сега е действително да следи цялостната стабилност на американската икономика.

Федералния резерв разполага с много повече средства, за да го прави, а Йелън призовава за дори още по-силни инструменти за реакция на конкретни заплахи.

По-рано този месец Фед и Federal Deposit Insurance Corp. отхвърлиха "живите завещания" на банките - с други думи, плановете им за системен банкрут, ако закъсат финансово - като нереалистични.

Накратко, Фед заяви по този начин, че банките трябва да преминат през сериозно преструктуриране, за да станат по-стабилни, или Fed и FDIC може да решат да ги разделят на части.

В този смисъл е започнала безшумна и не напълно разбрана революция - Йелън я нарича "незавършена работа".

Единственият въпрос е доколко агресивно Фед ще използва новите си правомощия.

Никой не може да даде отговор. В ерата на Грийнспан, когато се говореше само за имотния балон и дали Фед да го спука, като повиши лихвите, никой не възприемаше финансовата система като източник на риск.

Сега, след кризата, Йелън обръща всичко това наопъки, като казва, че благоразумната макроикономическа политика трябва сама по себе си да се погрижи за опасенията около имотните балони: ако финансите са строго контролирани, имотните балони няма да причиняват големи щети на икономиката.

Йелън заявява с други думи, че възнамерява да възкреси забравеното изкуство на регулацията, превърнало се в отживелица в ерата на Грийнспан - и вероятно на свой ред това ще промени начина, по който мислим и говорим за паричната политика.

Ако бъдем обективни, до голяма степен работата на шефовете на Фед е да държат пазарите в несигурност (за да предотвратят прекалени спекулации) - почти колкото и да дават напътствия и препоръки.

Изказванията на Грийнспан за лихвите бяха толкова комично неразгадаеми, че дори дебелината на куфарчето му се превърна в пазарен идникатор за CNBC: ако то изглеждаше добре натъпкано по пътя към офиса му, това вероятно означаваше, че той ще остоява, че лихвите трябва да се повишат (всъщност, както бе написал Грийнспан по-късно в мемоарите си, това единствено е означавало, че си е донесъл обяд от къщи същия ден).

Като цяло Йелън вероятно разкрива повече за намеренията си за финансовата индустрия от Грийнспан, който никога не се е изказвал в прав текст за подмолните си 19-годишни усилия да дерегулира банковия пазар.

Извън това, естествено, Йелън си има работа с безпрецедентни обстоятелства: отливът от най-тежката криза след Великата депресия, и толкова бързо променяща се икономика, че никой вече не знае какво е циклично и какво е структурно.

"Какво трябва да прави човекът, определящ паричната политика?" запита реторично тя в Джаксън Хоул, пояснявайки, че задачата на Фед "е станала особено трудна след Голямата рецесия", предизвикала огромни промени в трудовия пазар, "които предстои тепърва да бъдат напълно разбрани".

Вероятно това, което се казва най-често за управлението на Фед от Йелън - и е вероятно най-неправилно - е че най-важната й задача е да определи как да върне Фед към "нормалната" му роля, което обикновено означава спиране на изкупуването на бонове и други спасителни програми.

Това просто няма как да се случи. Фед никога повече няма да бъде какъвто е бил някога. Просто все още не знаем в какво ще се превърне.

Oще: америка  банки  джанет йелън  икономика  криза  пари  политика  сащ  фед  федерален резерв  финанси 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

4 Harry | 02.09.201419:05

"Формата на собственост е просто начин да се обвържат банките с централната банка, нищо повече."

Каролев, Каролев, Много щастлив , понякога изпускаш самоцензурата и говориш глупости, Много щастлив . Разбира се не вярвам да ги мислиш, защото не си глупак, просто си си продал душата. Вероятно си отсъствал на урока за "Фауст" на масона Йохан Волфганг фон Гьоте, когато умирал, искал повече светлина, в ада е тъмно.

И какви задачи му поставя президента, ФЕД по закон не е подвластен на никого и е безотчетен пред никого, тоест законодателно е уредено, ФЕД да е инструмент на частни и корпоративни интереси, а и забравих едни задължителни 17%, които му плаща американския, а и всеки друг народ, задължен насила, да използва долари.

Каролев, дяволът обещава много, но винаги се разплаща със счупени глави! Много щастлив Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.01.2013, 10:41

3 stiliyan | 02.09.201410:02

Карл Маркс може да почива доволен.В неговия Комунистически манифест една от точките му е наличието на Централна Банка в дадената страна "Света".Това условие е прилежно изпълнено.Няма регулации при Капитализма има Свободен Пазар. Тия от ФЕД и Евробанката остава да почнат да правят петилетки и после идва -Да изпълним петилетката за 3 години.Отделен въпрос е че Американската централна банка е частна и че златото в трезорите им едва може да покрие хилядна част от дълга им .Иначе хартийки печатат.И аз да мога ще печатам.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 22.01.2013, 19:42

2 VladimirKarolev | 01.09.201415:21

Задачите на ФЕД се определят от президента, както и неговият председател. Формата на собственост е просто начин да се обвържат банките с централната банка, нищо повече.

Иначе, щом вече осма година сегашните политики на ФЕД не са произвели някакво устойчиво подобрение (а бяха виновни за кризата), надали е разумно да се окачествяват като правилни Бесен
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 27.08.2013, 15:28

1 Viktor Arnaoudov | 01.09.201413:36

Ако не се лъжа ФЕД е частна компания...., т.е. тя притежава Америка по своеобразен начин, та....тяхните решения ще са в полза на собствениците на ФЕД, а не на обикновения американец.
Все едно БНБ да е собственост на нашите богаташи, но да имат законово право да правят каквото си решат...
   

оценка

+2 -1