Новите олигарси на Америка - I | webcafe.bg
Webcafe

Новите олигарси на Америка - I

Webcafe.bg, по The Daily Beast 15.05.2013, 16:53 (обновена 17.05.2013, 07:17)

1 от 2 снимки Назад Напред

ерик шмид

Снимка: © Getty Images

"Живеем в един балон, но не технологичен или ценови балон. Това е балон, наш малък собствен затворен свят," заявява Ерик Шмит от Google през 2011

Когато Стив Джобс почина през октомври 2011 г., тълпи скърбящи негови фенове се събраха пред магазините на Apple, оставяйки импровизирани послания в памет на великия бизнесмен.

Голяма част от движението "Окупирай Уолстрийт", по онова време в разгара си, се спряха да почетат един от милионерите, срещу които по принцип негодуваха, който не вярваше в благотворителност и чиято компания разполагаше с повече пари от целия Федерален резерв на САЩ, докато същевременно правеше всичко възможно, за да не си плаща данъците.

В момента наблюдаваме процес на възход на нова, потенциално доминантна богаташка класа. Днешните технологични гиганти не наемат много служители, не плащат почти никакви данъци и не са склонни да споделят богатството си. Те живеят в един паралелен свой свят, в който много хора мечтаят да влязат.

Ала макар че харчат милиони долари в опити да изваят политическите процеси така, че да отговарят на нуждите им, те остават далеч по-популярни от някои предишни плутократи. Цели 72% от американците са позитивно настроени спрямо тази индустрия, в сравнение с 30 на сто одобрение за банковия сектор и 20% за петролния. 

Изнасяне на производства и внос на инженери 

Малкият брой работни места, създаден от технологичните компании, концентрирани предимно в Силициевата долина, помага на магнатите да избягват общественото внимание и механизми за контрол. Google официално имат 50 000 служители в САЩ, Facebook - 4600, a Twitter - по-малко от 1000.

За сравнение, GM са наели 200 000 души, Ford - 164 000, a Exxon имат над 100 000 служители. Казано по друг начин, Google, чиято пазарна стойност е повече от 215 милиарда долара, е пет пъти по-голяма компания от GM, но въпреки това разполага с едва четвърт от работната сила на GM.

Това уравнение определя неравенството: все повече богатство действително се концентрира във все по-малко ръце и от него печелят все по-малко работещи.

Макар че Facebook и Twitter почти нямат решаваща роля в икономиката на стоките, Apple, които продължават да печелят предимно от продажби на хардуер - компютри, iPad, iPhone и т.н. - са изнесли почти цялото си производство към чуждестранни компании като Foxconn, които наемат работна ръка в ужасяващи условия в Китай и други части на света.

Около 700 000 души произвеждат продукти на Apple в компании-подизпълнители, ала почти няма такива, които да се намират в САЩ. "Тези работни места няма да се върнат тук," заяви откровено пред президента Обама Стив Джобс по време на официална вечеря в Силициевата долина преди 2 години.

Технологичният елит избягва проблеми с работната ръка, като наема малко работници, които биха могли да бъдат организирани. Андрю Карнеги и Хенри Форд експлоатираха работниците си в Питсбърг и Детройт и трябваше да понесат политическите последствия от това. Рисковете обаче са много по-ниски, ако експлоатираш работната ръка в Ченду и Гуанджоу.

"В тази нова икономика синдикатите нямат решаваща роля," обяснява интернет предприемачът-рисков капиталист Марк Андресен, защото хората "продават себе си и уменията си". Той обаче не споменава какво биха могли да правят хората без необходимите в технологичния сектор умения. 

Долината на олигарсите

Макар и пазарните печалби на технологичните гиганти да растат непрестанно, броят на хората, които се възползват от това ново богатство, изглежда непроменен. А работните места, които се създават, също са тясно концентрирани в един регион - западния бряг на Сан Франциско - отличаваща се и географски ограничена зона на привилегирован елит.

Регионът може да се похвали както с изобилие от технологични таланти, така и с концентрация на цяла една трета от рисковия капитал на САЩ в най-развитата и технологично-ориентирана мрежа от инвестиционни банки, специалисти по международно право и адвокати в света.

"Живеем в един балон, но не технологичен или ценови балон. Това е балон, наш малък собствен затворен свят," заявява Ерик Шмит от Google през 2011. "Компаниите не могат да наемат хора достатъчно бързо. Младите хора пък могат да работят усърдно и да натрупат състояние. Недвижимите имоти запазват стойността си. "Окупирай Уолстрийт" не е нещо, което изниква в ежедневните дискусии, защото техните проблеми не са всекидневна реалност".

В рамките на този балон, концентриран около университетското градче Пало Алто, служителите във фирми като Facebook и Google се наслаждават на гурме храни, социални услуги и дори безплатно почистване на домовете. Заради всички тези добре платени мъже-техничари дори секс-индустрията процъфтява в този район, като тарифите достигат до 500 долара на час. 

Хората на върха на технологичния елит живеят много добре, обитавайки едни от най-скъпите и привлекателни недвижими имоти

Те също така пътуват със стил: Google разполагат с набор от частни самолети в летището в Сан Хосе, които се използват достатъчно често, за да бъдат проблем за живущите в близост до летището членове на работническата класа.

Компанията дори е направила проектно предложение за 85 милиона долара, наречено Blue City Holdings, благодарение на което да се организират и поддържат самолетите-собственост на основателите на Google Лари Пейдж и Сергей Брин, както и на изпълнителния директор на компанията Ерик Шмит.

Подобно на руските олигарси, които понастоящем забягват към тосканските замъци и курорти, елитът на Силициевата долина също обича показното потребление, макар и облечено в калифорнийския небрежен стил.

В района на Сан Франциско луксозните автомобили съставляват близо 21 на сто от новите регистрации на превозни средства в периода април 2011 до март 2012 г., повече от два пъти над средната за САЩ бройка.

Цените на недвижимите имоти в места като Пало Алто и модерните околия на Сан Франциско често надвишават милион и редовно предизвикват войни по наддаване.

"Ние сме най-доброто, което се случва на Америка в момента," заявява един технологичен предприемач пред Los Angeles Times

Дори репортерите от New York Times, които обикновено боготворят всичко около Силициевата долина, описват харчовете на нейния елит като "безобразни". Един от журналистите, посетил парти на технологичната индустрия, съобщава за 300-килограмов тигър в клетка и маймунка, които присъствали на купона - с единствената цел да могат хората да се снимат с тях и да качват снимките в Instagram.

Но освен показното харчене, най-отличителната характеристика на новите олигарси безспорно е скоростта, с която успяват да натрупат богатството си и това колко голяма част от него държат за себе си, вместо да поемат дълга си на данъкоплатци или да го изплащат на собствениците на акционерни пакети.

Десет от 29-те милиардера на възраст под 40 години идват от технологичния сектор, като четирима от тях са от Facebook и двама от Google. Останалата част от списъка се състои предимно от наследници и руски олигарси.

Технологичните олигарси контролират части от своите компании, които биха накарали петролните и автомобилните магнати да позеленеят от завист. Най-големият единичен акционер в Exxon, председателят на директорския борд и изпълнителен директор на компанията Рекс Тилерсон контролира 0.4 процента от акциите на компанията. Нито един директен акционер не притежава повече от 1% в GM или Ford Motors. За сравнение, делът на Марк Зукърбърг във Facebook от 29.3% е на стойност 9.8 милиарда долара.

Сергей Брин, Лари Пейдж и Ерик Шмид контролират, грубо казано, 2/3 от контролния пакет акции в Google. Всеки от дяловете на Брин и Пейдж струват над 20 милиарда долара.

Лари Елисън, основател на Oracle и третият най-богат човек в Америка, притежава малко под 23% от компанията си, която се равнява на 41 милиарда долара. Полупенсионираният Бил Гейтс пък има 66 милиарда долара и все още контролира 7 процента от Microsoft.

Концентрацията на такова голямо богатство у толкова малко хора отразява пазарното превъзходство на някои от компаниите, които го генерират. Google и Apple осигуряват близо 90% от операционните системи за смартфони. Над половината американци и 60% от европейците използват Facebook.

Тези числа принизяват пазарния дял на големите пет в автомобилния пазар - GM, Ford, Chrysler, Toyota и Honda, нито една от които не контролира повече от една пета от пазара. Дори петролният бизнес, известен със своята олигополия от дните на Рокфелер, е по-конкурентен. Десетте най-големи петролни компании съставляват общо едва 40 на сто от световната продукция. 

По-голяма представителност с минимално данъчно облагане 

Въпреки голямото си богатство и нововъзникналия им интерес към лобизма във Вашингтон, технологичните компании са известни с това, че плащат възможно най-малко данъци. Миналата година Facebook не са плащали абсолютно никакви данъци, въпреки печалбата си от над един милиард долара...

Очаквайте част II

Oще: facebook  fwd.us  google  акционери  богатство  данъци  компании  лари пейдж  марк зукърбърг  олигарси  пало алто  пари  сергей брин  силициева долина  служители 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.03.2011, 10:51

6 A4i | 17.05.201309:39

Стив Джобс популяризира модела на т.н. disruptive innovation . Можете да се запознаете със същността му от лекциите на Питър Диамантис и интервютата на Елън Мъск. Най общо същността му се състой акцентиране върху иновациите в части от пазара, които са в застой от дълго време. Така се достига максималния му капацитет. Процеса не е лесен и и обикновено се свързва с преодоляването на пречки, които до момента са възприемани като нерешими. Това могат да са инженерни проблеми от типа на как да предложим производителността на лаптоп в таблет със тежина от 500 грама или как да направим електромобил, който изминава 500 километра с едно зареждане на батерията. Други "нерешими" проблеми предполагат иновации в бизнес модела, например как да печелим от стока/услуга, която даваме безплатно за ползване от потребителите. Много щастлив Нормалния темп на иновациите, предвижда справяне с подобни проблеми "когато му дойде времето" или след 10-20-50 години. Възможно е конкретното решение непрекъснато да се измества с определен период напред във времето.
Така че феновете на Стив Джобс са успели предприемачи, които няма как да са популярни, защото изместват утвърдените на стагнираните пазари фирми.
Потребителите имат интерес да се реализират такива disruptive innovations защото получават иновативната стока/услуга сега , а не в бъдеще неопределено време.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

5 MacAllister | 17.05.201300:44

Не е съвсем неуместно - с новия възход на Apple започна една много странна и опасна мутация в технологичния сектор, ако не се провалят достатъчно бързо всички следващи "светлия" им пример, заедно със самите Apple то това ще повлече всичко след себе си.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 10:51

4 A4i | 16.05.201318:35

Същността на спора е различен - олигарсите са уродливо явление в бившият източният блок, докато статията засяга противоречие между мажоритарни/миноритарни акционерив технологични фирми. Сравнението с друга действителност е неуместно. Иначе да, номенклатурата на БСП и сътрудници на бившата ДС имат интерес за "Маргинализиране" Много щастлив на институциите в БГ. На практика те никога не са слизали от власт вече 45+24 години. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.05.2013, 17:13

3 Стоян Павлов | 16.05.201317:14

И тук комунистите са виновни. И Държавна сигурност.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 10:51

2 A4i | 16.05.201315:29

Мисля, че използвания метод за избягване на данъчното облагане беше чрез пренасочване на продажби вътре в САЩ към външни филиали, примерно към Ирландия, където облагането е по-ниско. Не може да се отрече , че технологичните компании от САЩ имат големи продажби навън. Така че тези продажби са си обложени в страната, където са реализирани. Мераците на американските акционери е технологичните компании да внесат печалбата си в САЩ и да я раздадат цялата под формата на дивидент. Дори един от акционерите в Apple беше завел подобно дело за разпределението на резерва като дивидент. Разбира се мажоритарните собственици нямат такъв интерес. Тези средства са им необходими за инвестиции. Така че всичко е въпрос на гледна точка. Примерно въпросният акционер в Apple оттегли иска си след като му беше предложено да закупи привилигировани акции. Човека за това се е борил. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

1 Dimitar Stamboliyski | 16.05.201310:54

Аре, бе! Т'ва да не са крадени пари? Бегло споменаваме продажбите на i-whatevers, а не констатираме че секо негро (обикновено примитив и лейбърист) иска шмуутфоун? А набора от безплатни услуги на гогле-то? По отношение на данъците - всяка държава си има приоритетни сектори, жалко дет тук още не може да се наложи това мислене... А ако държавата е стабилна ще си прибере данъците с един замах!
   

оценка

+0 -0