Сеячи на плевели | webcafe.bg
Webcafe

Сеячи на плевели

Димитър Събев 08.01.2012, 13:55 (обновена 11.01.2012, 06:45)
Бойко Борисов пак открива нещо

Снимка: © БГНЕС

Парите се изливаха в мъртви сгради и грозен лукс

Каквото сме посели, това и ще жънем. Няма да берем сладки круши, щом сме сели щир. Българската икономика през последните години сееше главно плевели. Парите се изливаха в мъртви сгради и грозен лукс. Това и ще жънем.

Голяма част от вината за тази небългарска безгрижност в харченето на парите, които трябваше да се превърнат в производителен капитал, носи идеята, че държавата няма моралното право да инвестира, нито да регулира посоката на частните инвестиции.

Пазарните талибани на България

Тази нагласа е напълно фалшива. Демонстрират го успешните икономики на Азия, където държавите като квачки излюпиха конкурентни, иновативни и технологични производства, както и правителствата в Западна Европа, които наскоро спасиха ключовите си индустрии и така не позволиха безработицата да достигне испански или български измерения.

Но на някои места по света, включително в България, идеологията на държавната ненамеса е не само жива, а и господстваща. Тя отчетливо се вижда в тенденцията за намаляване на държавните разходи. Обясняват го с "бюджетни икономии" за наше добро, а всъщност това представлява отказ от национално благосъстояние.

С мотива, че държавата е нещо лошо, все повече обществени функции и дейности се предоставят на подбрани частни структури, които уж били по-ефективни. Далеч не винаги нещата стоят така: например изследването BEEPS от 2009 г. доказа, че приватизираните промишлени предприятия са по-неефективни в енергийно отношение от държавните.

Държавата в България обаче упорито се смалява и така предоставя на частните монополисти огромни пространства за печалби от населението, което разбира се няма къде да се скрие от „смисъла на съществуването си" - да плаща.

Истината е, че освен че е най-бедна в Европа, българската икономика е и с най-ниските държавни разходи: 38.1% от БВП през 2010 г. при 50.6% средно за ЕС. Действително ли няма връзка между бедността ни и малката роля на държавата? Прекалено отдавна вървим по анти - държавния път към богатството, за да не си зададем този въпрос.

Икономическият ни хайлайф - с някои видни изключения, които обаче останаха изключения, с талибанска отдаденост повтаря, че пазарът е бог и приватизацията е неговият пророк. Българските масови икономисти обявиха религиозна война на всеки колеблив призив за държавно насочване в стопанството (освен целящият намаляване на държавната роля).

В западните бастиони на консерватизма се води сериозна дискусия за бъдещето на икономиката и новите гледни точки - устойчивост, справедливост, щастие - поне се изслушват. Но в българския стан категорично няма място за „нови" идеи, дори да идват от лоното на класическата капиталистическа мисъл.

Претенции без инвестиции

Българинът многократно е критикуван за ниската си производителност и липса на икономическа култура. Заедно с това не спира натискът, ограничаващ нарастването на разполагаемия му доход. Сякаш образованието и квалификациите падат от въздуха, а не са плод на индивидуална и семейна инвестиция. Ограничените бюджети на домакинствата затрудняват професионалната подготовка и бедността у нас ражда още бедност.

В масовия случай образование и квалификация без пари са невъзможни. "Ще учи, който има пари". България сякаш не оценява социалната несправедливост на този светоглед, но все пак от гледна точка на крайния икономизъм подобно мислене е поне разбираемо.

Но няма икономическа логика, която да оправдава това, че държавната ненамеса прерасна в нехайство за качеството на образованието в България, в частност на професионалното и висшето. Твърде много са тези, които си плащат, за да прекарат няколко празни години във "висшето" и после се вливат в мрънкащата резервна армия на наемния труд.

Спадът в нивото на българското образование вещае още по-голямо икономическо изоставане (освен ако не мислим, че училите в чужбина масово "ще се върнат"). В случая не можем да виним нито българина, нито бедността му, а именно държавната ненамеса.

Тъй като професионалната подготовка е въпрос на пари, а българите масово не разполагат в момента с пари, държавата е тази, която би следвало да насочи средства и организационни усилия за подобряване на качеството в професионалните училища и университети.

Ако нещата бяха само икономика, това щеше да е взаимоизгодно. Държавата щеше да получи от замогналите се българи повече пари от данъци, а и повече склонност за социално включване. Социалният капитал щеше да нарасне и с времето България щеше да се нареди сред успешните държави на Нова Европа.

Богата държава от богати и съпричастни хора, които са богати, защото могат да работят и трудът им се заплаща подобаващо. Първоначалната държавна инвестиционна инжекция в образование би отворила пътя за повече частни чуждестранни инвестиции, но вече не спекулативни или производствени потилни, а привлечени от качеството на трудовия ресурс.

Няма как с вечно ниски данъци да очакваме държавата да просперира. Стъпка след повишаването на доходите, и данъчните ставки би следвало да се покачват в една благотворна спирала на ред и богатство. Ако случайно някога доближим този исторически момент, ще бъдем принудени да си спомним за пакта за стабилност на Симеон Дянков ...

То пък една държава ...

Вече пет години сме в прочутия Европейски съюз, но този факт сам по себе си не води до подобрение на положението ни - материално, психическо и човешко. Напротив, огорчението на тези, които не принадлежат към горните пет процента, се сгъстява. Формалното ни членство в "европейското семейство" явно само по себе си не може да промени нищо.

Въпреки широко налаганото мнение, че държавата ни трябва да е малка и да стои далеч от икономиката, в България днес държавата се разраства - но в посока, която оправдава лошите думи в неин адрес. Родната реалност демонстрира поредния инцест между държава и партия. Управленски модел в държавата ни е електоралният популизъм: нещо се прави не защото е полезно или правилно, а защото ще се хареса около изборите.

Което не се харесва на народа, се прокарва лека полека с пропаганда. В интерес на истината, всичко това засилва аргументите против държавния капитализъм. Новата ни авторитарна държава прави още по-трудно изреждането на ползите от авторитетната държава.

Дори да приемем, че по етажите на властта всичко е в рамките на законите, в държавните служби цари смазваща йерархия и това, в добавка към лошото заплащане, отблъсква търсещите изява специалисти. Ниското качество на публичните услуги е гарантирано с ниски данъци. Ценните иновации загиват, защото няма кой да се погрижи за тях - а няма и производителни частни капитали, които пък са отблъснати от партийни обръчи и групировки.

През тези пет години в ЕС, а и далеч от по-рано, икономиката ни остана вярна на заблудата, че държавата е излишна или вредна. Вредните български държавни практики допълнително отчуждиха хората от държавността. Вече обаче е явно, че от ниското равнище, наричано у нас "стабилност", с държавна ненамеса няма да се измъкнем.

Разбира се, когато вече не могат да ни убедят, че всичко е добре, пазарните йезуити твърдят, че нещата отиват на зле, защото не прилагаме пазарните принципи до край. Няма да е чудно, ако те отново наложат гледната си точка в нашата държава и след железниците, също и пенсионната система, горите и съкровищата в музеите бъдат разпродадени.

Часът на истината за България

Не просто се сее в неподходяща почва, в България напоследък не се и сее. Количеството на инвестициите през 2011 г. е по-ниско, отколкото през 2007 г. През първите девет месеца на 2011 г. брутните инвестиции в основен капитал спаднаха до нивото от 2006 г. Това се случва в една икономика, която изостава 2.5 пъти от европейските стандарти.

Да речем, че вече сме се отказали да догонваме богатия свят, но на карта е заложено нещо по-голямо. Върху неквалифициран персонал е невъзможно да се задържи обърнатата демографска пирамида на България. Ще има срутване.

Към 2050 г., когато първото поколение на прехода започне да излиза на пенсия, в България ще живеят с 25% повече хора на възраст над 65 години и с 35% по-малко хора на възраст между 25 и 65 години, отколкото сега. Общо взето, с една трета по-малко работници ще трябва да се издържат една четвърт повече пенсионери.

За да бъде това нещо изобщо възможно, ще трябва да се научим да работим като факири. (Как ли, щом държавата продължава да цени толкова ниско образованието?) Но вероятно само това няма да е достатъчно. Ще се наложи да преразгледаме и ценностната система на България.

България през 2050 г. е възможна, само ако привилегиите се предоставят на съзидателния талант, а не на властта и статуквото. Ако това нещо се сбъдне, то ще абсолютна новост за националната ни история.

Oще: безработица  бъдеще  българия  държава  ес  икономика  инвестиции  индустрии  иновации  капитализъм  образование  пазар  плевели  преход  приватизация  производства  разходи  сеячи  харчене 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.01.2011, 17:43

32 Voin | 15.01.201221:53

Някога, когато кагето беше 30/40 стотинки, печалбата от килограм кафе се въртеше около 300/400%, доста над 50. Ама то в ден днешен кафетерии под път и над път...

"
6trellian | 09.01.2012 13:15
сори, не им чета статиите, като видя че са изтипосали портрет на ББ, автоматично решавам, че пак го плюят и обясняват колко е проз"

Много щастлив Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.11.2010, 12:32

31 TochnoAZ | 14.01.201214:23

No name чакам с нетърпение да ме осведомиш какво точно се продава с 50% печалба. Моментално ще взема заем и ще произвеждам и продавам същото на конкурентни цени с 40% печалба.
Много те моля открехни ме, че нещо не ми върви бизнеса с моите 10 % дето ги изкарвам в моята област.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

30 Thea Atanasova | 10.01.201222:12

Но нейм много добре си ги написал нещата. И за съжаление стана точно обратното на притчата за човека и рибата. Демек българина така и не се научи да лови риба, а чака днес някой да му подхвърли една-две рибки, пък утре ще му мислим.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.11.2010, 06:37

29 Николай Дренчев | 10.01.201220:20

Дефиниция за държава?
Силова структура, намираща се над закона, ръководена от личности със съмнителен морал, която под благовидния претекст, че осигурява еднакви права и възможности на всички, всъщност изпълнява дейности по ограбването на управляваните в полза на управляващите.
Държавата би трябвало да пази народа (и бизнеса) от монополите и да развива малкия бизнес. Вместо това тя развива монополите и притиска малкия бизнес. ядосан
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 13.08.2011, 12:42

28 Ближи си сладоледа | 10.01.201215:26

Отчайващо прав е Димитър Събев, ще се ми се да не е, ама е.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.04.2011, 10:50

27 abductor | 10.01.201211:21

И какво точно ще рече "пропаганда на комунизма"? Кой говори за комунизъм въобще? Стига с тия клишета отпреди 20-години, ставате смешни вече. Тук иде реч за някакъв умерен протекционизъм, нещо, до което фактически са прибягвали всички т.нар. "развити икономки" в тежки моменти. Никой не говори за национализация, идеята е държавата да инвестира пари в някакви печеливши сфери (конкурирайки се с останалите "играчи"), да изкарва някакви пари и да създава работни места, вместо да виси на вратовете на всички ни като един тлъст паразит, раздавайки щедро паричките ни на "приятелски кръгове" без грам възвръщаемост, уж седейки встрани от икономиката. Затова и в момента единствената й функция е да пази интересите на монополи и олигарси, да гледа дали ни стрижат редовно, а лошите овчици - да наказва. Въобще, неолибералните талибанизми на Милтън Фридман, които немалко от вас защитават като някакви аксиоми, на практика никога никъде не са работели, примери - много, като настоящата "рецесия" е най-яркият. Безумно е да очаквате, че проблемът някак си ще оправи сам себе си, все едно да очаквате разваленият телевизор сам да се оправи. А ролята на техника в случая трябва да изиграе държавата, която в момента гледа безучастно, чакайки телевизора да се самооправи, но едновременно с това и получава заплата за това, и макар и да има в "куфарчето" си всички инструменти за ремонта, но тя не го прави, защото Милтън Фридман е казал, че телевизора задължително трябва да се оправи сам. Безумно е и да се смята, че положението може да се оправи с по-голямо рязане на разходите в публичния сектор, това води само до затворен кръг от увеличаваща се мизерия и упадък. Поучете се от челния опит на любимецът на немалко неолиберали - Пиночет, и вижте как свършват такива експерименти.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 31.08.2010, 12:32

26 No name | 10.01.201210:16

Дренчев, дефинирай Държавата!
Преди 10.11 това беше БКП. Далеч съм от мисълта да пропагандирам колко хубаво е било през комунизма, но нека Оня да не се прави на чукнат и да погледне колко завода, обществени сгради и пътища са били построени след 09.09!
След 10.11 кой е Държавата - оная шайка партийни секретари, които се наместиха във властта под различен цвят и раздадоха всички тези заводи, както ти посочи на своите протежета. Е от тук започна да си личи тяхната некадърност. Дадоха им ги и какво, те ги разпарчетосаха за скрап. Не ми казвайте, че не сте виждали как се изнасят стругове и други машини за десетки хиляди левове, пратени за скрап!?! Защо не ги направиха работещи, модерни производства? Конкурентно способни и със стабилни пазари. Защо да се мъчат да инвестират и развиват като само с желязото от завода, могат да си купят джип, къща, вила и да осигурят децата си.
Ако и сега не сте ме разбрали, вече трябва да ви го нарисувам на картинка, може би!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.09.2011, 20:07

25 е2 | 10.01.201201:07

Забравих да допълня - обожавам да ида на интервю в някоя престижна коНпания и да ми се зададе въпроса "Имате ли роднини/връзки в държавната администрация? Нашата фирма учатсва в конкурси за държавни поръчки, и като участваме се стараем да ги печелим."

Та... Ролята на държавата трябва явно да е такава - да дава парички комуто е необходимо във всички отрасли, не само в областта на отбраната. Иначе да държи данъците за фирмите ниски, да инвестира огромни суми в образование и т.н. на хора, които така или иначе "бизнесът" не ползва по предназначение, официално държи на 4 часа (за което получава държ. субсидия), а всъщност те бачкат на цял работен ден и други подобни азиатски шмекерийки.

Изтрябвала ми е такава държава. Да я продават по-скоро и нея, да я оптимизират, реорганизират, off-shoot-ват и нея и да се свършва по-бързо, че аман от претенции и експерименти - цял един живот.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.09.2011, 20:07

24 е2 | 10.01.201201:00

...идеологията на държавната ненамеса е не само жива, а и господстваща.
---
Оважаеми г-н Събев,

Начи много ме кефят такива хора, дето докато им върви "бизнеса" (разбирай внос/реекспрот на китайски, турски и др. стоки, пр-во на пластмасови чашки и бъркалки за кайве) искат държавата да не им се бърка, а като го закъсат, защото са инвестирали в стъклени недоразумения с хидравлични асансьори и представителни лимузини за семейството на мениджъра-собственик - то държавата трЕбва да ги спаси, иначе ще протестират.

Данъците същият този "бизнес" направи всичко възможно да намали за себе си, измисли си схемата с реинвестиции (в лимузини, например)

Освен това държавата трЕбва да ви осигури качествени кадри. Ми ще ме хванете някъде. В нЕкои държави коНпаниите наблюдават перспективните си служители, помагат им да си плащат обучението срещу ангажимент впоследствие да работят за тях, спонсорират учебни заведения (редкия случай с Ериксон и лабораторията на ТУ-София) и т.н. Мога да Ви обясня и каква точно връзка има образованието с шанса ми да бъда нает в повечето БеГе коНпании (и такива с БеГе мендижмънт) на позицията, за която съм подготвен - никакъв. Важното е да ме е шубе от шефа и да му "да-да"кам насреща - само тогава шЕ съм рахат! На "бизнеса" в БеГе му липсва кадрова политика, защото само 2 процента от него има план за повече от две години напред, и защото ме смята за болтче, което може да сменя на всеки 6 месеца. И това е от създаването на същия тоз "бизнес" до безславната му и мелодраматична кончина, според общо 9 изследвания, проведени от ЕК, независими институти, две НПО и банков консорциум, както и още 2, проведени от Мин-вото на икономиката и неговите еквиваленти в последните 15 години. И това всичкото при условие, че собствениците на "бизнеса" са на 90% хора, които не получават доходите си в сферата, в която са образовани, т.е. те не са ниакъв пример за "който се учи - той ще сполучи". Примери мога да давам със страници.

Да не говорим за тоталната мениджърска импотентност на масивна част от "бизнесмените", неспособността да делегират на специалисти ("ега ма окрадо'а"), да се обучават, да общуват с клиентите си и персонала си (пък за пари за обучението на последния да не говорим).

Извинявайте, ма вашия "бизнес" е една банда ревльовци с огромни претенции и типичния за краен изпълнител, превърнал се в "шеф", менталитет (според изследванията на ЕБВР).
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.12.2011, 00:58

23 Krivcho | 10.01.201200:27

Винаги така е било в БГ.Едни нагъват зеле а друг свинско,но общо ядем свинско със зеле.
   

оценка

+0 -0