България в търговската война на ЕС и САЩ | webcafe.bg
Webcafe

България в търговската война на ЕС и САЩ

Николай Киров 30.11.2014, 19:05 (обновена 04.12.2014, 07:53)
земеделие

Снимка: © Getty Images

Водещи за износа на България са минералните горива и масла, медните продукти, генеричните лекарства и пшеницата, които заедно формират 26% от експорта на страната. Всички те попадат под удара на споразумението със САЩ.

България е малка страна, която няма сила в международните дела. Въпреки това, българските политици обичат да си придават тежест, изказвайки се по-важни глобални теми, сякаш думите им имат огромно значение.

Често темите са далеч от България, като войни или кризи някъде по света, които засягат българите основно през новините. Има обаче и събития със съвсем пряко отражение в нашата страна. И не става въпрос за войната в Ирак или кризата в Украйна.

А за търговия, конкуренция и най-важното - за работни места.

Европейският съюз в момента води преговори за сключване на споразумения за свободна търговия с Индия, Сингапур, Малайзия, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, Канада, Общността на Андите, Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Украйна, Страните от АКТБ. Търговски преговори се провеждат и с Беларус, Китай, Иран, Ирак, Казахстан и Русия.

Но подготовката на едно друго споразумение изглежда по-важна и драматична от всички изброени дотук.

Това е Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ

Може спокойно да се каже, че договарянето му ще бъде най-голямата търговска сделка в историята на света. То практически обвързва две трети от глобалната икономика и двете водещи световни валути. И България е част от този процес.

Процес, в който САЩ имат водеща роля и американските фирми успешно налагат своите условия. Във всички други преговори ЕС е силната страна, но тук европейските политици са принудени да следват волята на Вашингтон.

На чиновнически език "Партньорството" обещава да осигури прогресивна и реципрочна либерализация на търговията със стоки и услуги.

На практика обаче повечето от тези пречки са в Европа и пречат на американските компании

В рекламната кампания за споразумението се прогнозира, че то "ще донесе ползи на ЕС в размер на 119 млрд. евро годишно, а на САЩ - 95 млрд. евро. Това отговаря на допълнителни 545 евро в годишния разполагаем доход на всяко европейско семейство и 655 евро на всяко американско семейство.

Ползите за ЕС и САЩ няма да бъдат за сметка на останалата част от света. Либерализирането на търговията между ЕС и САЩ ще има позитивен ефект върху световната търговия и доходи, увеличавайки световния доход с близо 100 милиарда евро.

Увеличаването на доходите в ЕС и САЩ произтича от разширената търговия. Общият износ би нараснал с 6% за ЕС и 8% за САЩ на година".

Всичко това звучи чудесно. Парите обаче няма да се раздават поравно и на калпак, както едва ли не изглежда от тази прогноза. На практика в ЕС чакат ползи основно от американските инвестиции. А тези инвестиции ще имат цена, като намаляване на редица регулации и загуба на суверенитет.

От търговията ще спечели най-вече Германия, която ще може да изнася свободно за най-големия потребителски пазар на света

За сметка на това далеч по-конкурентните щатски компании ще настъпят на по-слабо развитите европейски пазари - най-вече Испания, Италия и Франция.

Светът трябва да получи бонус от увеличения търговски обмен между двете водещи икономики. На практика това също няма да се случи. Евтина, благодарение на икономиите от мащаба и по-малкото регулации, американска земеделска продукция ще залее европейските пазари. Същото важи и за текстилния сектор, където щатските компании ще конкурират китайския внос.

А излишъците от петролни продукти, пласирани в ЕС, буквално ще сринат руската икономика

Ако Украйна успее да постигне мир и да влезе в периферията на така изградения търговски съюз, тя може да се превърне в най-бързо развиващата се икономика в Европа през следващото десетилетие, подобно на Мексико след NAFTA.

Къде е България в тази нова конюнктура?

Страната ни, за разлика от Германия, не произвежда много високотехнологични продукти с висока добавена стойност, които биха били конкурентни на пазара в САЩ. На практика българският бизнес разчита на евтината работна ръка, а българската държава зависи от приходите от акцизи върху вноса на петрол и производството на горива и масла.

След 25 години преход българската икономика остава критично зависима от Русия по линия на вноса на природен газ и дейността на рафинерията в Бургас.

В САЩ обаче добивът на шистов нефт промени изцяло картината. Производството и износът на петролни продукти достигнаха рекордни нива. Цените на бензина са на четиригодишно дъно, а природният газ е в пъти по-евтин от този, който изнася Русия.

Засега митата и други търговски пречки спират ефекта от шистовата революция да достигне България. Сделката за освобождаване на търговията обаче ще промени ситуацията. Българската рафинерия ще трябва да се конкурира пряко с глобалните американски компании. А Русия не може да си позволи да изнася евтин петрол. За жалост същото важи и за българската държава.

Приходите от ДДС, акцизи и в по-малка степен мита, са зависими от работата на рафинерията в Бургас и цените на петрола и горивата. Евтиният американски бензин ще струва милиарди на Българската държава и то не защото ще се предлага в България, а защото ще удари износа на минерални горива, масла и подобни продукти  за 6.6 млрд. лв. годишно и внос за 11.7 млрд. лв. годишно. От това ще пострада най-вече държавният бюджет, чиито дефицит ще нарасне при сегашните разлики в цените със САЩ с близо половин милиард лева.

Евтиният американски внос напълно може да унищожи и част от българската индустрия, като текстилния отрасъл, заплашвайки десетки хиляди работни места

Още по-драматични ще са последствията за селското стопанство. В момента то е до голяма степен зависимо от европейските субсидии, които формират 79% от нетния доход на българските фермери за 2012 г.

Субсидиите обаче също са част от преговорите със САЩ, тъй като дават нечестно конкурентно предимство на европейските земеделци и животновъди. От своя страна САЩ прилагат високи мита за европейски стоки като месо (30%) и млечни продукти (139%). Реално защитната функция на тези мита отдавна е само имагинерна, тъй като голяма част от европейската продукция от години е напълно неконкурентна на американската в ценово отношение. Ето защо падането на митата въобще не радва фермерите в Италия, Испания и Франция.

А тази част от продукцията, която e конкурентна на американската, като свинското месо от Дания и семената от Холандия, така или иначе вече се изнася успешно в САЩ.

Тук е и разковничето за идентифициране на последствията от Партньорството за българското селско стопанство и икономика

Водещи за износа на България са минералните горива и масла, медните продукти, генеричните лекарства и пшеницата, които заедно формират 26% от експорта на страната. Всички те попадат под удара на споразумението със САЩ.

В същото време едва 2% от българския износ е насочен към американския пазар. Т.е. страната ни ще загуби много повече, отколкото ще спечели от отпадането на търговските ограничения. Поне в краткосрочен план.

Разбира се, ще очакваме инвестициите на щатските компании, които обаче е по-вероятно да се насочат към големи пазари като Испания, Италия и Полша.

Мерките на държавата за преразпределение на доходите и намаляване на социалното неравенство пък ще могат да бъдат давани на арбитражен съд. Така всяко повишаване на минималната заплата или осигуровките след сключване на споразумението ще трябва да става с позволението на инвеститорите от САЩ.

Друг немаловажен момент е, че докато в Европа наименованията за произход и защитените географски указания, са регламентирани със стриктни спецификации, удостоверяващи качеството и произхода на продукта, в САЩ те се считат за "общи наименования", които могат да се използват без никакви ограничения. Така "Карловската луканка" или българското кисело мляко например ще могат да се произвеждат в Кентъки.

В по-дългосрочен план Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции може да има и позитивни последствия, тъй като конкурентният натиск неизбежно ще доведе до реформи в българската държава и частни компании. Но това едва ли ще се случи в рамките на мандата на сегашното правителство

Ето защо би било добре българските политици да помислят как в максимална степен могат да защитят интересите на България в преговорите.

Oще: гмо  европейски съюз  етикети  защитени марки  икономика  корпорации  русия  сащ  съд  ттип  търговия  украйна  шистов газ 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

36 Bichkiiata | 08.12.201407:16

прасето с батушите зелени, като се заговорихме за текстил, расизъм и лицемерие я обясни тука на аудиторията защо в един от sweatshop-овете на Уолмарт изгоряха живи над 100 човека у Бангладеш, също така напълни едно шише с лимонада и се опитай да го продадеш с етикет на шампанско да видим к'во ше кажат французите

п.п.
в интерес на истината в Онтарио има цех за колбаси където работи бивш технолог правил карловска луканка, та пича в Канада я прави по-хубава от тази дето продават в България собственика на българския магазин откъдето си я купувам ми каза, че има хора дето са дошли на гости на децата си и се връщат с луканки за България
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.06.2014, 10:38

35 The Seeker | 08.12.201400:23

Ето малко външно инфо каква е идеята на това споразумение:
http://bg.mondediplo.com/article1143.html
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.11.2010, 12:35

34 vanko | 03.12.201409:55

Нямам нищо против - това въобще не е темата, която заслужава да бъде коментирана. Освен това, винаги изпитвам досада, пишейки си с интектуални самозванци.

Но все пак една забележка...

Четейки свободните съчинения (коментар 27, например) по "съществени" теми като "Карловска луканка" (!!!), вие сте последния човек, който може да говори за аргументи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

33 deowin | 02.12.201422:36

vanko, караш ме да си спомням защо избрах прасенцето с ботушки за аватар. След като ти се аргументираш толкова стройно и безупречно, ще отговоря подобаващо - не си прав, защото прасенцето на снимката носи зелени ботушки!
Мисля, че изчерпахме темата.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 17.11.2010, 12:35

32 vanko | 02.12.201422:15

Сайтът на Патентно ведомство работи съвсем нормално. Линкът, който съм пуснал е директно ЗА въпросния продукт. На него съвсем ясно е написано "МАРКА".
Доколкото знам държавата се опитваше преди 2-3 години да регистрира няколко месни продукта в Европа.

Пуснал съм линкът към Уикипедия, защото това е най-често използвания сайт от интелектуалния фундаменталист с презокеанската логика.
Там има специално изречение за въпросната "Карловска луканка".

Линковете са само като жокери. Който иска по-подробна информация - да си я търси.

Достатъчно ясно е, че говорим за нещо повече от географско понятие.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

31 Оня Дето Го Трият | 02.12.201420:57

Карловска луканка само в Карлово! И никой да не ни я пипа викат, наша си е смешник
А що има сръбска скара на всеки ъгъл - щото я правят сърби ли или щото нашето е наше, а чуждото е общо?
Ми да пратиме един карловец в Мадагаскар и ще има спокойно Карловска луканка и от Мадагаскар
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

30 deowin | 02.12.201418:03

Уау.. Линк към уикипедия за луканката. В случай, че не знам що е то.
И линк към сайта на Патентното ведомство. Който не работи, но ако потърсиш горепосочената Карловска луканка, получаваш това:

Заявка номер Наименование на марка Регистров номер Правен статус
1998000015Г КАРЛОВСКА ЛУКАНКА 00000193 ГО Регистрирано

Мерси.
Това променя всичко.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 17.11.2010, 12:35

29 vanko | 02.12.201417:31

От старите хора съм чул това:

"Учено момче, ама просто."

http://bg.wikipedia.org/wiki/Луканка

http://tmview.bpo.bg:8080/bpo_online/rd?cmd=TrademarksEditModal&key=6109&search=on&ord=0&dir=A
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.05.2011, 21:39

28 John Smith | 02.12.201417:12

Интересна статия по темата:
Петър Клисаров: Антипримерът "Канада", гледайте НАФТА - мислете за TTIP
http://news.bgnes.com/view/1185778
ps
Бичкията ако има мнение, ще ми е интересно да го прочета.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

27 deowin | 02.12.201417:05

>"Карловска" всъщност е регистрирано име на географски район

И кой може да го използва? Кой го притежава? Кой го контролира?
Кой има право да произвежда "Карловска" - всеки, който се намира физически в Карлово?
Ти никога не можеш да станеш Сименс, но аз винаги мога да купя запустяла нива край Карлово, да произвеждам произволен буламач и да му лепна етикет "Карловска".
Обикаляш около същината на разликата между запазена търговска марка и регистриран географски район. Търговската марка някой я притежава и има пълен контрол върху кой може да я използва. Географският район не се притежава от никого, и, съответно, не се контролира. Без контрол кой ще ме спре да пълня черва с лайна в мазето на баба ми от Карлово и да ги нарека "Карловска луканка"?

>Визирах прост човек, който името едвам си пише

Tralala, повтаряш и натъртваш фриволната лекота, с която изпадаш в краен расизъм, все едно това, че за теб е напълно естествено и дори не ти прави впечатление, че изпъстряш езика си с диви предубеждения, защото в главата си отдавна си лепнал перманентни етикети върху всяка група хора, някак си го оневинява и го прави нормално.
Не е нормално.
Никак.
Ако за теб да си бъркаш с пръст в носа и да ядеш жълтозеленикавите топчета е напълно естествено и съвсем нормално, това съвсем не го прави по-малко отвратително. За съжаление именно това, че за теб е напълно естествено, е главната пречка на еволюцията ти - за да се промениш е необходимо първо да видиш проблема в поведението си. Да, разбрах, за теб това не е проблем. Бъркай, яж..
   

оценка

+0 -2