Карл Маркс е прав поне за едно | webcafe.bg
Webcafe

Карл Маркс е прав поне за едно

Webcafe.bg, по Reuters, Анатоли Калецки 15.07.2014, 17:26 (обновена 21.07.2014, 14:10)
карл маркс

Най-опасният дисбаланс е в разпределението на богатство и доходи

Доверието в глобалната икономика стабилно се подобрява, както личи по спекулативното поведение на финансовите пазари и уверените коментари на компании и политици през последните няколко седмици. Макар обикновено логиката да подсказва, че бързото възстановяване е за предпочитане, когато инвеститорите колективно започнат да се държат спекулативно, време е да обърнем внимание на песимистичния вариант.

Много известни икономисти вярват, че настоящото подобряване на глобалните условия е само краткотрайно. Те настояват, че светът е изправен пред години, може би десетилетия на "секуларна стагнация*".

Доколко сериозно трябва да приемаме думите им?

Добрата новина е, че в глобалните статистики липсват особени свидетелства за секуларна стагнация. "Новото нормално" за световната икономика след 2008 година не е много различно от предкризисния период. Средният растежна глобалната икономика от 1988 г. до 2007 г., в 20-те години преди кризата, е 3.6 процента на година, според базата данни с икономически прогнози на Международния валутен фонд.

Последната прогноза на МВФ за 2014 г. е абсолютно същата - 3.6 процента. Въпреки че Кристин Лагард, управляващият директор на МВФ, намекна тази седмица за леко понижение на тази прогноза.
На пръв поглед тази приемственост изглежда трудно оправдана със забавянето на икономическата активност във всички големи икономики след 2008 г.

МВФ очакват само 2.2% растеж тази година в развитите държави, сравнен със средно 2.8% през двете десетилетия преди кризата. В развиващите се икономики междувременно прогнозите са за ръст от 4.8% тази година, малко под средния от 4.9% в десетилетията преди кризата.

Тъй като и развиващите се, и развитите икономики са отслабнали, как в световната икономика като цяло няма забавяне? Отговорът е в променящия се баланс на икономическата активност - от по-бавно развиващите се напреднали икономики към по-бързо растящите изгряващи икономики.

На изгряващите икономики вече се дължат 51% от глобалната икономическа активност, сравнени с 36% през 1994. Това означава, че развиващите се страни, дори и с такова забавяне, допринасят повече от всякога за глобалния растеж.

Китай сега има растеж около 7% на годишна база, вместо постиганите в десетилетията преди кризата 10%. Но тези 7% растеж на БВП, от база $10 трлн., добавят $700 млрд. към глобалното търсене. Това е над три пъти повече, отколкото Китай е добавял преди 15 години, когато растежът годишно е бил 10% от база $2 трлн.

Сега идва времето за лошите новини

Въпреки че стабилният или леко ускоряващ се глобален растеж, прогнозиран от МВФ, е най-вероятно да се сбъдне, има вероятност той да не е постижим заради три дисбаланса: социален, географски и демографски. Те изглеждат дълбоко вградени в структурата на глобалния капитализъм в момента. Те намаляват търсенето, водят до трупане на прекомерно много спестявания и провокират нарастването на вземането и отпускането на заеми, които бяха и причина, и последица от глобалната финансова криза.

Най-опасният дисбаланс е в разпределението на богатство и доходи. Неравенствата на доходите са се превърнали в източник на политически и морални полемики, но макроикономическите им ефекти са привличали по-малко внимание. Механизмът, по който неравенството на доходите предизвиква икономическа стагнация, е описан от Карл Маркс и други автори от XIX век.

Ако твърде голяма част от дохода, породен от способността на капитализма да увеличава производството, се оказва у хората, които вече са богати - и е вероятно да пестят, вместо да харчат, то кризите на недостатъчното потребление стават почти неизбежни, както е описано от Маркс в "Капиталът", и както го потвърждават изчерпателните анализи на Джон Мейнърд Кейнс през 30-те години.

Единственият начин да бъдат избегнати такива кризи е да се създадат финансови системи, които "рециклират" излишния доход от богатите спестители към по-бедните потребители чрез натрупване на дълг.

Географските дисбаланси са втора основна причина за слабото търсене

Глобалният дисбаланс, който предизвикваше спорове преди кризата, бе между САЩ и Азия. Той като цяло изчезна, когато потреблението и вземането на заеми в САЩ спадна, а Китай и Япония постепенно се дистанцираха от базираните на износ модели на растеж.

Междувременно обаче също толкова проблемен дисбаланс се появи между Германия и останалата част от Европа. Настоящият излишък по текущата сметка на Германия от 7% от БВП е по-голям и по-стабилен от японските или китайските излишъци преди кризата. Но на глобалната сцена Германия не е подложена на същия тип натиск.

Политическата доминация на Германия в Европа също така я имунизира срещу типа искания за промяна на политиките, които Вашингтон прилагаше към Япония и Китай, а съществуването на еврото изключва корекции във валутните курсове, които в крайна сметка премахнаха дисбаланса Азия/САЩ.

Третият дисбаланс е демографски

По-големият ефект от демографското остаряване е върху макроикономическото търсене - особено когато този проблем се утежнява от политики за социално осигуряване и трудови пазари, прехвърлящи доходи и икономически възможности към пенсионерите и по-възрастните работници за сметка на по-младите поколения.

От 2008 г. насам правителствата по цял свят са защитавали или дори увеличавали пенсиите и здравните "привилегии", орязвайки разходите за подобряване на условията на труд, образование, семейни политики и помощи за деца.

Това преразпределение на доходите към по-възрастните гласоподаватели се утежнява от политики на заетост, отдаващи предпочитание към защитата на работни места за по-възрастните служители, особено в Европа, пред гъвкавостта и политиките за създаване на работни места, които биха осигурили възможности за младите.

Тъй като остаряващите бейбибумъри вече са по-богати от децата и внуците си, този дисбаланс в политиките е увеличил имущественото неравенство, запращайки младите хора в бездната на дълговете, увеличавайки прекомерните спестявания и засилвайки дефлационния натиск върху търсенето.

Като се има предвид обаче електоралната тежест на по-възрастните гласоподаватели, политическият фаворитизъм към по-старото поколение е дълбоко вграден в повечето съвременни демокрации.

Ако настоящото циклично възстановяване се изчерпа и се превърне в секуларна стагнация, основната вина за това ще е точно в тези три дисбаланса.

За съжаление, политиката на преразпределение на доходите, географско пребалансиране и междупоколенческо имуществено разпределение е толкова трудна, че тези дисбаланси е вероятно да се запазят в продължение на много години.

* секуларна стагнация - състояние на пренебрежимо малък или липсващ иконовимически ръст в една пазарна икономика

Oще: възстановяване  доходи  икономика  икономически растеж  карл маркс  пари  поколения  преразпределение  рецесия  световна криза 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

3 янаки | 17.07.201416:50

Това, което съм написал е по-скоро нещо като илюстрация на процеса „циклично потребление”. Не съм искал, както предполагаш, да се правя на интересен, просто това са някой асоциации, които ми хрумнаха, когато прочетох статията.

Не е ли абсурдно, че за да не изпадне в криза и колапс световната икономика трябва да има задължителен ръст. Не е ли нормалното състояние на една стабилна икономика тогава, когато произвежда толкова стоки и услуги, колкото са действителните потребности на обществото?

Когато икономиката изисква, за да не изпадне в криза, задължителен ръст на консумацията, това няма ли прилика с една особеност на „Огледалния свят” на Л.Карол, където за да останеш на мястото си трябва да бягаш бързо, а ако искаш да се придвижиш напред – да бягаш два пъти по-бързо?

До немного отдавна за англосаксонското общество най-големите добродетели бяха трудолюбието и пестеливостта. Качества, които в съчетание с предприемчивостта и готовността да се рискува ги направиха първи в света. А днес, не е ли това общество омагьосано, та безогледното разхищение да е издигнато там до добродетел и израз на патриотизъм.

Има ли фирма, която в рекламите си да гарантира гаранция до живот на изделията си? Имаше такива! Аз зная две, и двете вече не съществуват самостоятелно и няма такава гаранция за производите им. Надежността и дълготрайността на изделията изкуствено се лимитира в предварително зададен ресурс, колкото да не дефектират преди изтичането на гаранционния срок.

Имаше един чудесен филм точно на тази тема – цикличното потребление. В него като куриоз се проследяваше и съдбата на една електрическа крушка в пожарната команда на някакъв малък град в САЩ, която не била сменяна от много години. Поставили видеокамера за да документират дълготрайността й. Междувременно три видеокамери са се развалили една след друга, но крушката не.

Във филма по романа „Вълшебната планина” на Томас Ман, с това ужасяващо, грозно, непрекъснато лакомо „плюскане” режисьорите на филма преследваха друга цел – да ни внушат как изолирането на голям брой сравнително млади хора в продължение на години в един санаториум в Давос ги деградира като личности и единствените от значение за тях преживявания са измерената температура, флиртовете и яденето пет пъти на ден. Но, който е чел книгата е наясно за какво става дума.

Мисля че една аналогия с консумацията при цикличното потребление е напълно оправдана.

„Влакът- стрела” също може да се приеме за нещо подобно на алегория на състоянието на света в икономически план. Както влакът (със заложено взривно устройство) би дераилирал, ако скоростта му падне под определена граница фиксирана от терористите, така и светът нищо хубаво не го чака, ако не консумира все повече и повече.

Влакът, във филма беше в относителна безопасност, докато имаше релси пред него и токоснимачите го свързваха с елетроконтактната мрежа.

Докога светът ще бъде в относителна безопасност ..........ще видим!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.01.2013, 11:56

2 Форд Префект | 17.07.201412:46

янаки, ти искаше да кажеш нещо ли или си се направил на ерудит? Предлагам да ни преведеш на нас, простосмъртните, какво точно си искал да кажеш.
А на автора на статията ще кажа - добър опит за анализ на нещо, което почти не подлежи на анализ, просто защото България не влиза в посочените от теб тенденции, пък и на всички е ясно, че ако не се променят нещата в световен мащаб и не се промени политиката спрямо обикновените хора, ни чака поредната световна война и признаците за такава се виждат с просто око.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

1 янаки | 16.07.201418:20

Когато човек се замисли за това, какво точно се случва зад всички тези прогнози за икономически растеж, проумява, че живеем в свят, който става все по-абсурден. Световната икономика ще се срине ако годишният ръст спадне примерно под 2%.

Това ми напомня една епизод от „Алиса в огледалния свят” на Луис Карол. В тази страна на чудесата, за да остане човек на мястото си, трябва да бяга бързо. Ако иска да се придвижи напред – трябва да бяга два пъти по-бързо.

Абсурдът е в това, че не потреблението е определящо колко да се произвежда, а производството поставя условия, колко да се консумира, защото от тази консумация зависи стабилността на света в който живеем.

Във филма „Вълшебната планина” по книгата на Томас Ман имаше една, бих казал сюреалистична, сцена, в която в трапезарията на санаториума за гръдоболни всички пациенти ядяха, малко е да се каже лакомо, те „нагъваха” храната като невидяли, като че от това зависи и техния живот, и съществуванието на света.

И още един пример от филма от Япония „Влакът - стрела”, не мога да си спомня кой беше авторът на книгата по която е направен филма, - терористи бяха заложили под влака взривно устройство, което беше настроено, или ако щете, курдисано, да се взриви, ако скоростта на влака падне под фиксирана скорост.

Ами да си пожелаем приятно пътуване и да се молим да има достатъчно въглища и вода в тендера на локомотива,
   

оценка

+0 -0