Фермата се превърна във "Фирмата" | webcafe.bg
Webcafe

Фермата се превърна във "Фирмата"

Webcafe, по Надя Лампарски, Дияна Симеонова, AFP
15.09.2016, 10:50 (обновена 16.09.2016, 15:40)
селско стопанство

Снимка: © Getty Images

Шепа земеделци в България направиха милиони от еврофондове

Фермите на двамата стари съученици са разположени една до друга в централна България. В едното стопанство група комбайни порят през златните полета с пшеница. На съседната нива една жена бере малини под жаркото слънце.

Докато 43-годишният председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите Светослав Русалов се радва на висок годишен добив след жътвата, съседката му Надя Петкова едва успява да направи дори минимална печалба от малката си ферма за органично производство близо до пловдивското село Труд.

"Това е ръчен труд. Всеки стрък трябва да бъде оплевен на ръка", казва Петкова - бивш строителен инженер, самотна майка на две деца. В пазарните дни получава помощ от възрастните си родители.

"Много пъти съм била на крачка да се откажа. Но това е моето призвание", казва 43-годишната жена.

Разликите в мащаба и приходите на двете ферми отразяват противоречивия модел, по който България реши да разпределя щедрите субсидии, отпускани по линия на общата селскостопанска политика на ЕС.

Тази програма предлага множество инструменти за финансиране на страните-членки, включително плащания на база площ от обработваема земя.

До 2016 г. България беше една от малкото страни, които разпределяха директните субсидии без лимит на сумата, която може да се присъди на едно лице.

В резултат на това, в най-бедната страна-членка на ЕС започнаха да се създават "мега-ферми" с лесни за отглеждане зърнени култури за експорт.

Днес те доминират пейзажа в страната - типичният им размер е около 2430 хектара (или приблизително половината от размера на Манхатън). Това е близо 10 пъти повече от средния размер на фермите в Европейския съюз, показват данните на Българския институт за икономически изследвания.

Критиците твърдят, че тази политика разбива селскостопанския модел на страната, като поощрява собствениците на най-големите парцели и изтласква извън пазара производителите на традиционни продукти, които са по-трудни и по-скъпи за култивиране.

"Навремето бяхме прочути с бялото сирене, което изнасяхме. Сега изнасяме пшеница и внасяме мляко и месо. Българските зеленчуци също изчезнаха от пазарите", казва земеделският експерт на института Огнян Боюклиев.

Той твърди, че общата селскостопанска политика на ЕС води до концентрация на земеделската земя и на субсидиите в ръцете на група милионери.

Изследванията показват, че около 100 селскостопански холдинга са получили цели 75% от европейските средства за 2016 г., което се изчислява на близо 380 000 000 евро.

"Ако аз обработвам 30 000 хектара, умножете ги по 150 евро и ще се ориентирате колко голяма сума е това за един фермер в страна като България. Става дума за много големи пари", казва Боюклиев пред AFP.

Някои наблюдатели обвиняват правителството, че създава стимули за източване на системата.

"Това изкривява пазара и превръща субсидиите в източник на доходи за фермерите, които си купуват с тези пари нови къщи и автомобили", казва земеделският анализатор Николай Вълканов пред AFP.

По-рано тази година България въведе годишен таван на субсидиите в размер на 300 000 евро на кандидат. Но експертите твърдят, че това само е накарало големите земеделски собственици да регистрират отделни фирми на името на служителите си, като продължават да точат фондовете за всеки хектар.

Зърнопроизводителите отхвърлят критиките. Те твърдят, че са успели да възстановят масивни полета земя, изоставена след разпадането на комунизма.

През 90-те години правителството реши да върне на собствениците цялата обработваема земя, която е национализирана по време на комунистическия режим.

Реституцията обаче се превърна в още по-голям проблем заради безкрайните съдебни спорове за собственост и градската миграция.

Насред този хаос група амбициозни предприемачи като Русалов осъзнават, че плановете за членство на България в ЕС ще отвори път към финансиране и започват да изкупуват земя на безценица.

"Не може да се смята за проблем фактът, че по-голямата част от фондовете се получават от малка група хора. Не виждам нищо лошо в това, че има фермери, които окрупняват земята и правят пари от нея", казва Русалов пред AFP.

По думите му, е нормално хората да бъдат възнаградени за труда си и за рисковете, които поемат.

Европейската комисия също защитава субсидиите. Бумът на мащабните земеделски стопанства е "дългосрочна тенденция, която не е уникална за ЕС, затова не бива да се приписва като резултат на общатата селскостопанска политика", казват източници от ЕК пред AFP.

2016 г. е "златна" за зърнопроизводителите, които ожънаха 5,6 млн. тона пшеница това лято - най-високият добив от 1980 г. насам.

Близо 70% от нея ще бъде изнесена - най-вече като фураж за останалите страни от ЕС.

Неотдавна правителството обеща повече помощ за органичните ферми, като тази на Надя Петкова.

"Малките производители са гръбнакът на държавата, но не са приоритет. Ако можех да разчитам на държавата, щях да инвестирам в модерни машини, вместо да потъвам в този порочен кръг без растеж", споделя тя.

Oще: европейска комисия  еврофондове  ек  ес  зеленчуци  земеделие  зърнопроизводители  износ  министерство на земеделието и храните  монопол  органично производство  пшеница  светослав русалов  селско стопанство  фураж 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

1 TheRock | 15.09.201615:16

Стратегията в България е да се създава олигархия навсякъде!
Корумпираната държавна администрация създаде олигарси и в земеделието!
   

оценка

+2 -0