Една добра година - въпреки държавата | webcafe.bg
Webcafe

Една добра година - въпреки държавата

Николай Киров 20.12.2015, 21:20 (обновена 22.12.2015, 18:49)
строеж, строителство

Снимка: © Getty Images

Възстановяването от кризата е движено основно от външни фактори - евтиното евро и евтиният петрол. Ето защо добрите данни са донякъде заблуждаващи, тъй като основните структурни проблеми остават нерешени.

Българската икономика изпраща една успешна година. Първата от 6 години насам.

След хаоса и политическата криза (прераснала във фискална), с която предсрочно завърши мандатът на правителството на Пламен Орешарски през 2014 г., стабилизирането е до голяма степен логично.

Държавата все още продължава да бъде негативен фактор за икономиката, но поне изглежда стабилна.

Темпът на икономически растеж достигна 2.9% през третото тримесечие на 2015 г. след ръст на брутния вътрешен продукт с 2.6% на годишна база през първите две тримесечия, по данни на НСИ.

Най-значителният компонент на БВП е крайното потребление, което нараства с 1.1% на годишна база към края на септември. Инвестициите обаче намаляват с 0.9% и за това основната вина носи държавата.

Износът продължава да е основен двигател на икономическото развитие на България. През периода януари - октомври 2015 г. от страната са изнесени стоки на обща стойност 38.1 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава с 5.9%.

Тук основен стимул дава поевтиняването на еврото спрямо долара.

А след решението на централната банка на САЩ да започне да повишава лихвените си нива, този стимул ще продължи да подкрепя българския експорт.

На последното си заседание за 2015 г. Федералният резерв увеличи основния си лихвен процент с 0.25 процентни пункта, до 0.50% с перспективата за покачване до 3.5% през следващите три години. След решението еврото влезе в рейндж около 1.08 долара. За сравнение в края на миналата година едно евро се разменяше на международните пазари за 1.22 долара.

Има ясно изразена корелация между българския износ и курса на еврото, която се дължи и на интеграцията на местните предприятия в европейските производствени вериги и най-вече тези на германската индустрия. Последната получава силен експортен тласък от поевтиняването на еврото.

По отношение на предлагането през третото тримесечие продукцията на българската индустрия нараства с 0.5% на годишна база.

Производството на електрическа, топлоенергия и газ се повишава с 10.5%, но преработващата промишленост отбелязва понижение с 1.0%, а добивната промишленост - с 3.4%.

В строителството също има спад - със 7.3% на годишна база, за трето поредно тримесечие. Понижението е резултат от солидно намаляване на сградното строителство с 13.8% и по-слаб спад в сегмента на гражданското и инженерно строителство с 0.5%.

Както се вижда, като се изключи износът, ситуацията в българската икономика въобще не е розова. А предприемачите продължават да посочват като основна причина за отлагането на инвестициите несигурността.

Българската държава прави твърде малко, за да подобри бизнес климатът в страната, който се влошава през последните месеци. Половинчати реформи и лобистки закони вредят на икономическата конюнктура.

Съдебната реформа, която напълно се размина с поетите от България ангажименти пред Европейска комисия за демокрация чрез право, е само последният пример за несигурността, провокирана от държавата. Все пак по единодушното мнение на международните институции българската съдебна система не работи добре. Тя не успява да гарантира основни права, като правото на собственост и да защити спазването на договорните отношения. Тези проблеми са ясно посочени в последния доклад на Световната банка за България.

Преди това управляващите се заиграха с данъчната политика, предлагайки и отменяйки последователно редица промени, като в крайна сметка приеха текстове, които са меко казано спорни - като задължението фирмите да се отчитат в НАП за това кой и кога ползва активите им, под заплахата да загубят правото си на данъчен кредит.

Освен това фокусът на държавата върху усвояването на средствата от европейските фондове вече е толкова силен, че ограничава притока на инвестиции от други източници.

Основната заслуга на управляващите за развитието на икономиката е политическата стабилност, която също изглежда разклатена в последните седмици.

Поне фискалната стабилност остава незасегната от проблемите. Но и тук се забелязват пукнатини в иначе хубавата картина. Предварителните данни за ноември сочат дефицит от 457 млн. лв. в хазната след 8 месеца на излишъци.

Ударното харчене на държавни средства в края на годината обаче ще даде стимул на икономическия растеж и заетостта и през четвъртото тримесечие.

Коефициентът на заетост нараства с 1.7 пр.п. на годишна база през третото тримесечие и достигна 50.3%. От своя страна коефициентът на безработица намалява с 1.6 пр.п. за периода до 8.3%. Двата показателя отразяват положителната динамика на икономическото развитие.

Средната работна заплата се повишава с 65 лв., от 809 лв. през третото тримесечие 2014 г. на 874 лв. през същото тримесечие на 2015 г., в резултат от растежа на икономиката за периода.

НСИ обаче отчита дефлация през ноември от 0.4% на годишна база. Добрата новина е, че спадът на потребителските цени се дължи по-скоро на външни фактори, като поевтиняването на петрола, който изглежда ще продължи да пада още - поне през първата половина на 2016 г.

Според паричната статистика на БНБ нетните чуждестранни активи на банките значително се свиват през септември с 851.8 млн. лв. на годишна база, достигайки 3.1 млрд. лв.

Банковата система продължава да има проблеми с притока на депозити, съчетан с ограничено кредитиране и високи нива на лошите кредити.

През септември, за единадесети пореден месец, кредитите към фирми и граждани се свиват с общо 10.1% на годишна база, достигайки 49.2 млрд. лв. Обемът на депозитите отново нарасна на годишна база през септември - с 4.3%, до 55.7 млрд. лв. Съответно лихвите като цяло намаляват, но цената на риска остава висока.

Нивото на лошите и преструктурирани кредити без овърдрафт през 2015 г. е 23.1%, което е по-високо с 0.8 пр.п. от нивото им през септември 2014 г.

В заключение, изминалата година е наистина успешна за икономиката на България.

Но възстановяването от кризата е движено основно от външни фактори - евтиното евро и евтиният петрол. Ето защо добрите данни са донякъде заблуждаващи, тъй като основните структурни проблеми остават нерешени и ако държавата не започне да работи, следващата икономическа криза в страната е просто неизбежна.

Oще: бвп  бизнес климат  божидар лукарски  бойко борисов  българска икономика  бюджет 2016  бюджетен дефицит  владислав горанов  данък уикенд  данъчен кредит  евтино евро  евтин петрол  излишък  износ  икономика  икономиката през 2015 г.  икономическа криза  инвестиции  крайно потребление  лихви  лихви по кредити  министерство на икономиката  министерство на финансите  несигурност  ники киров  николай киров  нси  политическа криза  потребителски кредити  производство  реформи  ръст на икономиката  спад в строителството  статистика за икономиката 2015  цените на петрола 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.05.2011, 21:39

2 John Smith | 21.12.201512:58

Статистиката, Другари, знае всичко, дори броят на статистиците Удивителна
Но и тя може да бъде объркана- визирам търговските ни "партньори" Гибралтар и Сингапур . Надявам се в следващата си статия г-н Киров да ни разясни ,що е то износ, какво изнасяме и за къде?
И каква е ползата за БГ, освен статистическа,че няКой е внесъл петрол , преработил го е в Нефтохим и го е изнесъл за ошфорката Гибралтар? На документи....
Или да се пише, "България изнесе не знам си колко тона мед за Китай "
Чуди се
България нищо не е изнесла, медта е изнесена от Аурибис , дето е немска фирма и печалбите са за германските акционери , а не за БГ пенсионери Усмивка
ps
Всички аналогии с Белата Златка са случайни Шокиран
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

1 pepe | 21.12.201510:14

Колко стана дълга?
Годината щеше да е катастрофална, буквално, ако не беше евтиния петрол /който само потребителите в България едва усещат/ и скъпия долар - неща, които въобще не са някаква наша заслуга.
   

оценка

+1 -0