Светът узрява за нови стратегии за създаване на работни места. Американските модели са отживели времето си | webcafe.bg
Webcafe

Какво очаква бизнесът

Webcafe.bg , по материали от чуждестранния печат 18.08.2011, 12:51 (обновена 20.08.2011, 08:29)
Ръце

Снимка: © Getty Images

Светът узрява за нови стратегии за създаване на работни места

Когато немската икономика започна да запада след финансовата криза от 2008, проблемът бе смекчен от програма, позната като "Kurzarbeit". Думата означава "кратка работа".

Вместо да съкратят част от своите работници, немските компании намалиха работните им часове. След това правителството използва заделените по време на икономическия възход средства, за да компенсира около 60 на сто от загубите от заплата на работниците.

Профсъюзите подкрепиха инициативата, заемайки позицията, че е по-добре за хората да остават на работа, макар и с намалена заплата. Това е немският социален договор.

Светът узрява за нови стратегии за създаване на работни места

Докато светът отново изпада в тежък икономически упадък, немският модел изглежда завидно добър. Компаниите в САЩ и на други места най-често бързо се освобождават от своите служители, много от които така и никога не се завръщат на трудовия пазар.

Корпорациите избягват да инвестират в бъдещето, въпреки че именно инвестициите биха възвърнали икономическия баланс. Правителствата от своя страна не спират да говорят за "създаване на нови работни места", но рядко правят нещо по въпроса.

Новата криза не прави изключение от това правило. Безработицата в САЩ в момента расте - 25 милиона души (или повече от 16% от трудовия ресурс на държавата) търси работа на пълен работен ден. Компаниите пестят пари, докато същевременно трупат рекордни печалби.

Що се отнася до администрацията, идеята на президента Обама за "осигуряване на нови работни места" е, от една страна, разширяване на застраховките срещу безработица, и от друга - грандиозните нереални планове за "зелени професии".

Очевидно е, че в момента Америка и конкретно Обама нямат представа как бързо да се справят с проблема. Междувременно републиканците настояват (въпреки убедителните доказателства, опровергаващи тезата им), че данъчните отстъпки ще доведат до поява на нови работни места. На този етап повечето американци са загубили надежда, че настоящото правителство ще предостави осъществима програма по заетостта. И с право.   

Да се чака от управляващите да създават програми за заетост е наивно

Все повече хора започват да осъзнават, че с едно парализирано правителство, неспособно да действа с перспектива за обозримото бъдеще, единственият начин за справяне с безработицата е да се обърнат към тези, които я генерират - а именно самия бизнес.

Заради всичките пари, с които разполагат, компаниите не би трябвало да разчитат на данъчни облаги от държавата, за да наемат хора. Те трябва да се опитат да рестартират икономиката - и да избегнат поредната рецесия, като инвестират повече и наемат работници, което ще доведе до възобновяване на икономическия растеж.

Единственият начин това да стане обаче е обществото мълчаливо да сключи договора, който немското общество е "подписало" открито: трябва да бъдем склонни да позволим на компаниите да пожертват краткосрочните печалби за сметка на дългосрочното благосъстояние на държавата. Както казва експертът по лидерство Майкъл Юсийм: "Бизнесът трябва да направи хората в приоритет, а не в средство за печалба".

Това, което пречи на мениджърите в бизнеса е, че през последните 30 години им се набива непрекъснато в главите, че най-важното е да генерират "ползи за акционерите". През годините този израз се е превърнал в кодово название за фокусиране върху краткосрочните печалби, а изпълнителните директори, които не повтарят тази мантра достатъчно, често са били изритвани на улицата от нетърпеливи инвеститори като Карл Икан.   

Американските модели за мениджмънт са отживели времето си

Както посочва Юсийм, нещата невинаги са били по този начин и не е задължително да бъдат такива и в бъдеще. "Това, което изглежда фиксирана реалност за американския подход, може би не е нищо повече от моментна хитрост" пише той, "или предписание, което е било полезно за една изминала ера, но може да навреди на настоящата".

И действително, краткосрочният подход не е узаконен като задължителен, на някои места е дори точно обратното: законодателството в щата Делауеър, където са учредени много големи предприятия (заради офшорния режим - бел.р.), дава на ръководителите голяма свобода да игнорират краткосрочните печалби, ако вярват, че това ще се отрази благоприятно върху корпорацията.

Ще спечели ли бизнесът, ако цялата държава стъпи на краката си отново? Отговорът на този въпрос изглежда логичен. Ако достатъчно компании започнат да наемат (докато междувременно обличат своите действия в мантията на патриотизма) дори Карл Икан няма да има от какво да се оплаче. 

Въпросът е да се намери начин наемането на хора да се масовизира

Естествено има и друга причина, поради която корпоративните мениджъри може да нямат желание да жертват краткосрочните печалби, вземайки хората на работа. Ами ако конкурентите им не последват същия пример? Тогава те биха се оказали в неизгодна ситуация.

Useem смята, че може да пребори това, като някоя надеждна група на бизнес-мениджъри, като Business Roundtable, да поеме лидерството, събирайки компании, които биха се съгласили да започнат да наемат.

Експертът по финансови рискове Марк Гроз има дори още по-интригуващ подход, който той нарича "инструмент за условно ангажиране". "Всички чакат някой друг да бъде първи," заявява той. Чрез неговия инструмент фирма би се съгласила да наеме определен брой нови служители - но ангажиментът ще бъде обвързващ само ако бъдат изпълнени определени условия, като например други компании в същия бранш да се съгласят да сторят същото.

След като това се случи, всички компании ще трябва да изпълнят това, което са обещали.

Идеята на Гроз е нова, оригинална и недоказала се на практика. Тя естествено би могла и да се провали. С други думи, това е точно типът нестандартна идея за "създаване на работни места", която намиращите се в безизходно положение правителства вече нямат възможност да предложат. Оттук нататък вече нещата зависят от бизнеса.

Oще: акционери  бизнес  икономика  инвестиции  компании  мениджмънт  модел  пазар  печалба  работа  сащ  фирми 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

3 иван | 19.08.201121:03

Проблемите, които се разискват в статията са жизнено важни за западната цивилизация и от това, как ще бъдат те решени,според мене, зависи къде ще бъде центърът на света през втората половина на XXI век - в Европа или в Далечния Изток.

Що се отнася до САЩ, американският мениджмънт със сигурност е остарял, но за да бъде радикално променен, каквито идеи се прокарват, според мене е утопия. Либералният модел на икономиката на САЩ може да бъде променен, но това не може да стане, докато той не се изчерпи напълно и системата не изпадне в безизходица.

Сами по себе си показателите, определящи мястото на САЩ в света, са за завиждане, но тенденциите са повече от обезпокоителни. (http://swiat.newsweek.pl/razem-na-zle-i-na-gorsze,80555,2,1.html)

Преди 10 години Америка заемаше първо място в света по доход на глава от населението, сега е на седмо;
Не е толкова далече времето, когато САЩ бяха на първо място по процент на младите хора с висше образование, сега са на дванадесето;
От 2001 година в САЩ са закрити повече от 42 000 фабрики и за загубени около 35% от работните места в промишлените отрасли;
През последните 30 години по-голямата част от работещите в САЩ са обедняли за сметка на прекратяването на ръста на реалните доходи и ограниченията в сферата на социалните плащания;
Между 2002 и 2007 година се стигна до положение, че 65% от реалният ръст на работната заплата се пада на 1% от работещите............

Много се надявам, че Германия ще успее да развие нов модел на мениджмът, който ще ограничи подривната роля на наднационалните компании и възстанови положителната роля на държавата като гарант за постигане на хармонични отношения между капитала и работната сила. Ако не успее, би било жалко, но това не означава, че светът ще свърши.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

2 strawsPulledAtRandom | 19.08.201114:58

Какво има да разбираш... куп банални клишета, събрани за да се напълни колонката, после преведени на български. Толкова смисъл има в тях, колкото в отчетите за вземане на петилитката за три години в Работническо дело. Всеки се прави на анализатор.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

1 Borracho | 19.08.201111:06

Аз нищо не разбрах от тоз матрял. Малко ми прозвуча като: "х*я става все по-голям, така че тренирайте си задниците да го поемате"
   

оценка

+0 -0