Реформите, които липсват в бюджет 2012 | webcafe.bg
Webcafe

Реформите, които липсват в бюджет 2012

Георги Ангелов , в. Сега 02.11.2011, 06:29 (обновена 03.11.2011, 09:10)
Бойко Борисов, Симеон Дянков, Мирослав Найденов

Снимка: © Sofia Photo Agency

Правителството само не вярва на обещанията си за подобряване на бизнес средата

В среда на европейска дългова криза и голяма несигурност за световната икономика бюджетът очевидно има нужда от политика на стабилност, включително намаление на бюджетния дефицит (и дори балансиран бюджет), запазване и увеличаване на фискалните резерви, избягване на голямо ново задлъжняване. Тази политика е задължителна, но недостатъчна. Заедно с мерките за стабилност са необходими структурни и реформаторски мерки, които да премахват пречките пред растежа на икономиката. За съжаление такива мерки в нашия проектобюджет 2012 липсват.

Квазиданъчно бреме

Според проекта през 2012 г. приходите от такси (държавни и общински) ще надхвърлят 1.6 милиарда лева, което е около 2% от брутния вътрешен продукт. Това е значителна сума - приходите от такси са близки по размер с приходите от корпоративния данък или данъка върху доходите. Колкото е значителна сумата на приходите от такси обаче, толкова те остават и нереформирани, играейки ролята на квазиданъчно бреме.

Много такси са значително по-високи от разходите за извършване на съответната административна услуга. В резултат голяма част от приходите от такси не се използват за финансиране на предоставянето на платената услуга, а влизат като приход в републиканския бюджет, т.е. имат функции на данък. При това произволен данък, налаган с подзаконов акт и различен за различни отрасли - т.е. изкривяващ данък. В общините такса смет също е квазиданък, защото не зависи по никакъв начин от изхвърляната смет, а от данъчната оценка на имота.

Някои ведомства получават право да се разпореждат с получените приходи от такси (за бонуси и пр.), което им дава постоянен стимул да се стремят към увеличаването им - типичен конфликт на интереси. Рядко, но съществуват и обратни проблеми - независими ведомства, които не покриват разходите си чрез съответните такси, което всъщност ги прави зависими от отпусканите субсидии от централния бюджет.

За съжаление няма индикации, че Бюджет 2012 ще разреши проблема. Например Министерството на правосъдието, в което са повечето платени регистри (търговски, БУЛСТАТ, ЦРОЗ), приходите ще продължат да бъдат в пъти по-високи от разходите за тези регистри. Приходите от такси ще продължат да растат като цяло и в консолидирания бюджет.

Може би тук е мястото да споменем, че приходите от глоби и санкции се очаква да намалеят през 2012 г. Не че глобите трябва да са самоцел като източник на приходи за бюджета, обаче при толкова много нарушения и обещания за спазване на правилата би могло да се очаква все някакво увеличение по това перо. Същото е положението и с имуществото, придобито от престъпна дейност - не се вижда в бюджета някакъв приход от дейността на едноименната комисия.

Държавни компании и държавни активи

Според проектобюджета приходите от наеми ще се увеличат с 13 милиона до 178 милиона, а приходите от дивиденти на държавни компании ще се увеличат над два пъти, до 191 милиона лева през 2012 г. И все пак това е далеч от възможностите.

Според данни от БНБ държавата е собственик на акции в предприятия на стойност 8 милиарда лева. Това е балансова, а не е пазарна стойност, тъй като повечето държавни компании не са котирани на борсата. Реалната стойност вероятно е по-висока. При толкова вложен капитал в държавни компании може да се очакват по-солидни приходи.

Същото се отнася и за управлението на активите - земи, сгради, имоти, гори, хотели, резиденции и т.н. Държавата е най-големият собственик на имоти в България, много от които не са й нужни за всекидневната дейност. Обаче изглежда никой не знае точно колко са тези имоти, каква е оценката им, кой и как ги управлява, на каква цена и по какви процедури са дадени под наем.

По-ефективно управление на държавните активи може да донесе значително повече приходи. Разбира се, за много активи най-доброто решение е приватизацията, тя би могла да осигури по-добро управление и в същото време сериозни приходи в бюджета, особено при открита и конкурентна процедура. Обаче в бюджета за 2012 г. въобще няма перо за приходи от приватизация - то просто е изтрито, за първи път, откакто се публикува проект на бюджет. Оттук нататък няма да знаем дали правителството има цели за приватизация и какво е постигнало от тези цели.*

Персонал и разходи за заплати

Разходите за заплати в бюджетния сектор през 2012 г. се планира да достигнат 4 милиарда лева, като увеличение има не само при заплатите, финансирани от еврофондове, но и при заплащането, финансирано от държавния бюджет (90 милиона лева повече). Заедно с разходите за осигурителни вноски сумата през 2012 г. ще надмине 5 милиарда лева. За сравнение, преди кризата през 2008 г. същият разход беше 4.8 милиарда лева. Т.е. продължава да расте, въпреки натиска за оптимизация на заетостта в публичния сектор.

Тук има значителна възможност за реформи. По-малко хора, с по-добро заплащане, с по-добри стимули за работа, с по-добро оборудване могат да вършат повече и по-качествена работа, при това спестявайки разходи на бюджета. Разбира се, това включва освобождаване на част от служителите и привличане на по-квалифицирани. Това е очевидно не само за администрацията, но и за ведомства като МВР, които залагат на голяма численост на персонала, но недостатъчно стимулиращи заплати и минимални средства за оборудване. В допълнение - в МВР голяма част от "пакета" за стимулиране на служителите е свързан с неща като неплащане на осигуровки, ранно пенсиониране, изплащане на 20 заплати при пенсиониране, хранене на стол, почивни станции и пр.

Бизнес среда и електронно правителство

Противно на разпространените в бюрокрацията представи подобряването на бизнес средата няма да се види в бюджета под формата на увеличени разходи. Точно обратното, би трябвало разходите да намалеят.

Например, ако се въведат множество електронни услуги, това ще позволи да се спестят разходи за служители на гишета, за електричество, консумативи, хартия, принтери, мастило, куриери, пощенски разходи и т.н. Разбира се, важна част от положителния ефект идва от качеството на електронните услуги - те трябва да са по-евтини (или безплатни), да са достъпни, лесни за употреба, без излишни усложнения. Електронните услуги трябва да позволяват и електронни плащания или плащания с карти, което ще спести и банкови такси за гражданите. Не на последно място електронизацията ще позволи лесно да се въведат кратки срокове за обслужване на гражданите и фирмите и ще премахне един от основните стимули за корупция - неоправдано забавяне на разрешения, лицензи, регистрации и пр.)

За съжаление нищо подобно не се забелязва в бюджета. Не се забелязват някакви подобрения, свързани с електронното правителство. Най-вероятно ще се похарчат още значителни средства за поръчки, свързани с електронното правителство. Но не очаквайте скорошен резултат. Поне бюджетът не е заложил подобно нещо. Може би защото Министерството на финансите не вярва, че останалите ведомства реално ще направят каквото и да е в посока на улесняване на бизнес средата. Между другото, прогнозата за чуждите инвестиции също е доста ниска - още едно доказателство, че правителството не вярва на собствените си обещания за подобряване на бизнес средата.

Социални разходи

Социалните разходи отдавна са най-голямото перо в консолидирания бюджет. Нещо повече - те продължават да растат значително дори след началото на кризата - увеличили са се с над 2 млрд. лева за този период. Миналогодишната пенсионна реформа не е помогнала, напротив - заради нея повече хора са се пенсионирали, увеличавайки разходите. Неадекватните мерки на министерството на труда, които затормозяват пазара на труда, от своя страна са причина за продължаващо влошаване на заетостта - и оттам до увеличаване на разходите за социални помощи.

Социалните разходи са важни, но не могат да се увеличават безкрайно (защото пресират останалите разходи в бюджета и тежат на икономиката), нито пък могат и трябва да заменят работните места. За 2012 г. обаче бюджетът не залага растеж на заетостта, което показва, че не се очакват и някакви реформи, които да облекчат пазара на труда и създаването на работни места. Социалните разходи растат, което показва, че няма да се усети и ефект от пенсионната реформа (всъщност такъв не се и очаква, защото реформата не беше достатъчно дълбока).

*При последното обсъждане на проектобюджета в МС министър Дянков съобщи, че от приватизация за следващата година са заложени около 300 млн. лева приходи. Въпреки твърденията на Дянков в самия закон за бюджета не пише нищо за приватизация - такова перо няма.

Segabg.com

Oще: бюджет 2012  правителство  симеон дянков 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.11.2011, 11:07

6 Nikolay Katsarov | 04.11.201111:08

Ето за това си стягам багажа вече...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.08.2010, 21:07

5 ivorad | 03.11.201110:28

Статията комптентно доказва изгрева на Слънцето утре!
Кой прави реформи в годината преди изборите? ГЕРБ пропусна шанса си за реформи през 2009-а - 2010-а. Сега е късно за тия неща. Реформи ще се правят най-рано от късната есен на 2013-а. Това е положението!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.05.2011, 10:01

4 trellian | 03.11.201109:49

И като чуя за електронно правителство и ми става ясно, че това ще означава да назначат двойно повече чиновници които цял ден висят в интернет форумите да пишат глупости, а не могат за пет стотинки да свършат работа.
И вероятно още по-задръстена и неефективна държавна администрация.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

3 Pavur Pezev | 03.11.201108:07

Ша ставаме китайски вилает,то се е видяло.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

2 Mile Manolov | 03.11.201103:58

пиши кур на стената и да се махаме!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.05.2011, 10:01

1 trellian | 02.11.201118:42

Това е най-лошата възможна новина.
Нищо чудно, че даже страни в които има 40% данък печалба са предпочитани пред България като инвестиционни дестинации, защото имат високо квалифицирани и културни специалисти, както и политика насърчаваща високо технологичните производства.
Ако няма реформи по отношение на бизнес климата, икономическото положение ще стане трагично.
   

оценка

+0 -0