Добрите лоши пари от Европа | webcafe.bg
Webcafe

Добрите лоши пари от Европа

Николай КировНиколай Киров
26.07.2015, 22:02 (обновена 29.07.2015, 14:01)
европроект

Снимка: © webcafe.bg

Абсурдите с европейските фондове са много. Тук дори не става въпрос за злоупотреби, а за разпределяне на средства на непазарен принцип, което може да бъде много вредно както за бизнеса, така и за икономиката като цяло

Европейските субсидии. Въпрос за 31 млрд. лв. Сумата е внушителна, дори разпределена в периода от 7 години, в който България трябва да я получи. Падат се по 4.4 млрд. лв. на година или около 5% от брутния вътрешен продукт на страната.

Разбира се, България също внася пари в европейския бюджет. Средно по 800 млн. лв. на година. Така ефектът за икономиката пада до 4%, при 100% усвояване, което е възможно само на теория с оглед на българското правораздаване и практикуването на опити за измами на държавата - била

Става въпрос за много пари, а не е луд този, който яде баницата, така че щом ни дават, да ги вземаме.

Проблемът е там, че това не е баница, а икономика и парите могат да бъдат както полезни, така и вредни за нея.

Причината за този проблем е, че парите са средство за измерване и прехвърляне на стойност.

Тоест, ако ви дадат 1 милион лева, това няма автоматично да ви направи богат. Зависи как ще ги изхарчите. Накрая може да се окажете по-беден и задлъжнял, отколкото ако не бяхте вземали въпросния милион.

На ниво макроикономика нещата са по-сложни, но в същността си основният проблем е същият.

През първите 2 години от членството на България в ЕС тя плащаше повече, отколкото получаваше по европейските програми. Причината бяха много - липса на административен капацитет за усвояване на парите, липса на интерес от политиците и бизнеса - и най-вече огромен приток на преки чуждестранни инвестиции.

През 2007 г. в България се вляха над 11 млрд. лв. от чужбина, а през 2008 г. рекордните 13 млрд. лв. Всъщност, това беше единственият двигател на икономиката през тези години, в които тя бележеше ръст от около 6%.

След това дойде ударът на глобалната финансова криза. Икономиката падна с 5% през 2009 г., а потокът на преките чуждестранни инвестиции пресъхна.

Какъв обаче беше ефектът от милиардите, излели се преди кризата?

Балон в имотния сектор, който продължава да има своите негативни последствия, тъй като огромна част от добавената стойност в икономиката се създаваше от строителството. Дори и сега, 6 години по-късно, в строителния бизнес има излишък от производствен капацитет. Цените остават ниски, както и качеството. А излишъкът се трансформира в презастрояване.

Голяма част от българското Черноморие се превърна в бетонна джунгла именно заради притока на преки чуждестранни инвестиции в имотния сектор. Сега хотелите не могат да си запълнят легловата база, морето е мръсно, туристическите фирми са принудени да привличат евтини туристи с ниски цени, а строителството продължава.

Тук се сблъскваме с факта, че инвестициите формират структурата на икономиката. Повечето пари, насочени към даден сектор, означават, че той е оценяван по-високо. Съвсем не е задължително обаче тази оценка да е обективна, тъй като при свободен пазар тя се базира на очаквания за бъдещи печалби.

При субсидирането от ЕС това не е така, но пък изкривяванията могат да бъдат много по-големи.

И така, след кризата европейските субсидии се превърнаха в основен източник на чуждестранни инвестиции за страната. Парите от Брюксел изведнъж станаха приоритет както за политиците, така и за бизнеса.

Как са разпределени тези средства?

За развитие на транспортната инфраструктура са заделени 3.1 млрд. лв. За подобряване на околната среда още 2.7 млрд. лв. За финансиране на регионалния растеж са предвидени 2.6 млрд. лв. За подобряване на конкурентоспособността и иновации - 2.3 млрд. лв. За развитие на човешките ресурси - 1.6 млрд. лв. За наука и образование - 1.1 млрд. лв. За подобряване на административния капацитет - 730 млн. лв.

Останалата половина от въпросните 31 млрд. лв. отиват за селското стопанство - отрасълът с най-ниска добавена стойност в икономиката. Ефектът от тези инвестиции за икономиката е на практика отрицателен, както и в другите страни от ЕС.

Като цяло в селското стопанство много сектори са губещи без субсидиите. Благодарение на субсидиите обаче те стават печеливши.

Така предприемачите - в случая фермерите, започват да работят за субсидии, без да се съобразяват с фактори като пазар, търсене и конкуренция. Без да рискуват и инвестират собствени пари за развитие. В резултат с всяка изминала година положението в българското селско стопанство се влошава.

През 2010 г. отрасълът е произвел продукция за 7.5 млрд. лв., а през 2014 г., за 7.8 млрд. лв. При инфлация на цените за периода от 8.5%, реално в селското стопанство има спад с 4.5%.
Само през миналата година реалният индекс на дохода в отрасъла бележи намаление от 10.7%, а брутната добавена стойност се свива с 5.5%, по данни на НСИ. Фермерите печелят по-малко и произвеждат по-малко. А това е най-субсидираният отрасъл в икономиката.

Да не говорим, че европейските фондове често се храчат за абсурдни неща, само за да бъдат усвоени.

Много добър пример за това има в Чехия. Там Брюксел финансира скъпа и безсмислена инициатива за изграждане на стотици наблюдателни кули, разхвърляни из страната, често без пътища до тях. Целта е стимулиране на туризма. Ефектът в това отношение е нулев. Разбира се, бизнесът усвои европейските пари, строейки безсмислени кули, вместо да прави нещо по-полезно за икономиката.

В България също има много примери за вредно пилеене на еврофондове.

По програмата за развитите на селските райони редица кметове се сдобиха с мощни, луксозни коли, чиято скъпа поддръжка ще плащат техните съселяни.

Показателно е, че европейските пари за подобряване на административния капацитет все още не са довели до създаване на електронно правителство.

За сметка на това няколко предприемчиви българи развиха добър бизнес със семинари за чиновници, на които никой нищо реално не научава. Но нали Европа плаща...

Оперативна програма за развитието на човешките ресурси финансира безвъзмездно осигуряване на организиран транспорт от и до работното място на служителите на Макдоналдс, с цел да бъде повишена мотивацията им и тяхната ангажираност към работата.

Абсурдите с европейските фондове са много. Тук дори не става въпрос за злоупотреби, а за разпределяне на средства на непазарен принцип, което може да бъде много вредно както за бизнеса, така и за икономиката като цяло.

Субсидиите изкривяват стимулите за бизнеса.

Той започва да спестява или да харчи пари, които иначе не би спестил или похарчил. Парите, които не са свързани с търсенето и предлагането на пазара, водят до поддържане на губещи производства, ограничават иновациите и се превръщат в пречка за икономическото развитие.

По този начин част от ресурсите в икономиката не се използват ефективно. Така се забавя растежът, намалява се добавена стойност и в крайна сметка се потиска ръстът на производителността и повишаването на благосъстоянието на гражданите.

Парите наготово ограничават конкуренцията.

Те правят някои компании по-конкурентни от други, но не благодарение на иновации и инвестиции, а заради поддържане на субсидирани производства и лобизъм.

Конкуренцията по принцип е негативен механизъм. Тя вреди на бизнеса и това я прави толкова добра за потребителите и икономиката. Конкуренцията принуждава компаниите да стават все по-добри и да произвеждат по-качествени продукти и услуги на по-ниски цени. Субсидиите спират този процес.

Сега огромна част от административния капацитет на държавата, реформите и усилията на политиците са съсредоточени върху усвояването на лесни пари от Европа. В същото време преките чуждестранни инвестиции в страната намаляват.

В крайна сметка да се каже, че европейските фондове са изцяло вредни за икономиката, няма да е нито вярно, нито правилно. Но негативните последствия от тях са безспорни.

Развитието на икономиката не се дължи на пари, а на иновации и потребление. А субсидиите разсейват вниманието и усилията от решаването на истинските проблеми като слабото вътрешно търсене, ниската производителност на труда и съответно ниското му заплащане, демографската криза и т.н.

Европейските фондове позволяват на част от бизнеса и на политиците да сложат розовите очила и да игнорират реалността. Това не означава, че България трябва да спре да взема парите, отпускани от Брюксел. Но усвояването на европейските фондове не може да бъде приоритет нито за предприемачите, нито за държавата.

Oще: административен капацитет  бизнес  българия в ес  европейски програми  европейски съюз  европейски фондове  злоупотреби с европари  икономика  кметове  корупция  магистрали  образование  пари от европа  преки инвестиции  програма за развитие на селските региони  регионално развитие  селско стопанство  усвояване на еврофондове 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

4 Dox | 27.07.201522:53

Боже мой! Тази непоносимо гореща вечер, ще се окаже вечерта на чудесата! Нима е възможно това - тесктът под номер 3 да е на моята любима, незаменима Вики Пенелоповна?

О, Не! Грях ми на душата, но не мога да се освободя /О, помогни на мен грешния, Господи!/ от мисълта, че текстът под номер 3 е на племенника или племенничката на моята любима! /Тия подрастващи 8-9 годишни гадове мръсни, сякаш са се родили с клавиатури и мишки в ръцете!!! И никакви пароли на са пречка пред пъклените им замисли! О, времена!!!!!!/.

Моля те, моя Вики! Кажи нещо против комунизма, Русия, Путин,!!! Иначе ме обричаш да бъда навеки извън реалността! Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.04.2015, 21:11

3 Виктория Пенелопова 07 | 27.07.201520:06

Парите от Европа, в огромния процент от случаите, са "имането" на "наште" хора. Просто разни недорасляци с политическа власт си стоят по масите на мазни обяди и вечери и си разпределят едни пари. Познавам случай на зъболекар, депутат, който си обзаведе клиника по програма за "енерго-спестяване"?!?! Вероятно, вместо ток, използва педал за машинките. От това той не става по-добър зъболекар, но мръсничко и подло се просмуква в пазара на услугите. Бесен
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

2 Dox | 27.07.201519:05

Пепе,
Нещо не мога да го схвана тоя "безвъзмезден кредит". Знам за безлихвен, краткосрочен, дългосрочен кредит, но "безвъзмезден" .... !?!?
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

1 pepe | 27.07.201516:18

Николайчо, хайде обясни ми, какво е "обективна оценка", защото пазарната според теб не е обективна, та кажи ми коя е тази другата - обективната. И сподели ако можеш в кой курс по икономика си го учил това за "обективната" не пазарна оценка.

Накрая заключението ти е "уникално" - съкратено до една фраза се получава "не е вредно но вреди", само дето не е "нито вярно, нито правилно" /според твоите думи/. Усмивка

И още нещо - неефективното използване на ресурси е по-добро от неизползването им въобще /дори за луксозните автомобили - като илюстрация за крайно неефективно използване, с което съм съгласен, се плащат данъци/, макар че ефективното им използване разбира се е за предпочитане.

Изказването ти, че субсидиите ограничавали конкуренцията е много близо до това, да кажеш, че банковите кредити я ограничават, или въобще всички кредити - защото субсидията е безвъзмезден кредит. Още повече, че основна част от субсидиите /с изключение на селското стопанство, което е отделен случай и където опита е показал, и сме го разисквали, че субсидиите са неизбежни/ е насочен именно към подобряване на конкурентноспособността - защото е много трудно без подобно безвъзмездно кредитиране да се конкурираш с някой, който технологично е примерно 20 години напред от теб.
Разбира се можеш да разпилееш този безвъзмезден кредит - също както можеш да разпилееш всеки кредит - обаче това означава, че си постъпил глупаво, не отрича значението на кредитирането за икономиката /само да подчертая - тук не става дума за потребителски кредити, макар, че дори и те са /предимно/ полезни за икономиката/...
   

оценка

+1 -1