Двуликият нов дълг | webcafe.bg
Webcafe

Двуликият нов дълг

Николай Киров 22.02.2015, 21:21 (обновена 26.02.2015, 13:08)
Народното събрание

Поне през тази и следващата година държавата планира да заема повече пари, отколко растежът на икономиката прибавя. В същото време разходите, свързани с тези заеми, очевидно няма да водят до ръст на БВП.

От няколко седмици държавата се тресе от спекулации и скандали за плановете на правителството да увеличи държавния дълг. Премиерът Бойко Борисов дори намекна, че ще си подаде оставката, ако новата средносрочна програма за емитиране на облигации не бъде одобрена от Народното събрание.

Всъщност, идеята на правителството да удължи хоризонта за планиране на дълга е добра. Тя дава предвидимост на действията на държавата, а инвеститорите харесват това и съответно биха искали по-ниски рискови премии за покупката на българските облигации.

На пръв поглед става въпрос за буря в чаша вода.

Огромната за България сума от 8 млрд. евро, всъщност не е еднократен заем, а серия от емисии на облигации, които ще бъдат пуснати за продажба през фондовата борса в Люксембург през следващите 3 години.

Опозицията естествено се направи на изненадана и развя близо 16-те милиарда лева като знаме. Не случайно, въпреки че облигациите ще бъдат деноминирани в евро, се говори за сумата им в лева. 16 милиарда звучи по-драматично от 8.

Но единственото ново нещо е, че държавата ще регистрира средносрочна програма за емитиране на облигации на фондовата борса в Люксембург.

Записаните параметри като дълг до 8 млрд. евро, максимална лихва от до 10% и матуритет от до 30 години, също не са изненадващи. Нито пък са задължителни. Това са границите, които не могат да бъдат надхвърляни, но вероятно няма да бъдат и достигнати.

Опозицията скочи и срещу избора на банките, които ще управляват предлагането на дълга - HSBC, Citi, UniCredit и Société Générale. Причината - избирането им не е било обсъдено публично. Подобен избор обаче не e въпрос на обществени дискусии никъде по света. Нито един от депутатите в парламента няма квалификацията и експертните познания да го одобри или отхвърли. Ето защо изборът на дилърите на дълг се прави от финансовото министерство.

Реално в бюджетните процедури за вземане на дълг нищо не се променя

Все така Народното събрание ще ги обсъжда и одобрява всяка година. Ако депутатите вземат решение да не се емитира нов дълг в Законите за държавния бюджет през 2016 г. и 2017 г., такъв няма да бъде предлаган на пазара, независимо от средносрочната програма, регистрирана в Люксембург.

И така, става ли въпрос за буря в чаша вода? Не съвсем. Съгласно тригодишната бюджетна прогноза, приложена като мотив към бюджета за 2015 г., държавният дълг през 2017 г. ще е 24 млрд. лв., или 27.4% от БВП.

В средносрочната програма, регистрирана в Люксембург, обаче се планира към 2017 г. дългът да е 31.3% от БВП или с около 3.1 млрд. лв. повече.

Въпросният нов дълг трябваше да е разписан в средносрочната фискална рамка на вече гласувания от Народното събрание бюджет за 2015 г.

Финансовият министър неубедително обясни разминаването с използване на различни методологии. Но тази разлика на практика е заблуждаваща за депутатите.

Тук се сблъскваме и с ограниченията, поставени от механизма на валутния борд, а именно, при какви нива на държавния дълг паричният съвет, обвързващ лева с еврото, на практика няма да работи.

През 90-те години на XX век това, което потопи държавата и предизвика хиперинфлация, бяха растящите плащания по външния дълг, съчетани със свиваща се икономическа активност. Тогава държавата финансираше източването на банковата система с бюджетни дефицити, запълвани с пари, напечатани от БНБ. В крайна сметка обаче това, което предизвика срива и доведе до въвеждането на паричния съвет, бяха плащанията във валута.

Все пак сериозна част от предвидения нов дълг за 2015 г. е резултат от необходимостта от рефинансиране на заема, взет за разрешаването на кризата около КТБ.

От планирани за годината общо 8.1 млрд. лв. нови задължения, 2 млрд. лв. са за рефинансиране на мостовия кредит на стойност 1.5 млрд. евро, взет от 4 български банки.

Тук възниква въпросът защо въпросният заем ще се плаща с емисия облигации на външните пазари. А при условие, че Фондът за гарантиране на влоговете, на който бяха преведени парите през 2014 г., възнамерява сам да емитира облигации, с които да върне предоставената от бюджета сума, тези 2 млрд. лв. дълг могат да се окажат излишни.

В такъв случай те ще влязат във фискалния резерв, в който, към края на 2014 г., вече има 9.17 млрд. лв. Но лихвите по тях ще продължават да текат, т.е. държавата ще губи пари.

При пълен фискален резерв, защо въобще се налага тегленето на 6.9 млрд. лв. нов външен дълг и 8.1 млрд. лв. общо през 2015 г.?

За годината предстоят плащания в размер на 5 918 млн. лв. по стари задължения. Остатъкът от 2.2 млрд. лв. е дефицит.

Нека да е ясно, че в бюджетните дефицити по принцип няма нищо лошо. Те компенсират ефекта от инфлацията. През 2015 г. обаче се очаква ръст на потребителските цени под 0.1%, след дефлация от 0.9% през 2014 г. А предвиденият в бюджета дефицит е в размер на 3% от Брутния вътрешен продукт на страната.

И все пак няма опасност от потъване в дългова спирала, при която плащанията по старите задължения сами по себе си водят до увеличаване на номиналния размер на дълга, ако дефицитите в бюджета са по-малки от темпа на икономически растеж.

Но през тази година правителството очаква ръст на БВП от 0.8%. През 2016 г, той ще се ускори до 1.5 %, а през 2017 г., до 2.3%.

В същото време, след 3% от БВП през 2015 г. бюджетният дефицит ще намалее до 2.5% за следващата и 2% за по-следваща година.

Т.е. поне през тази и следващата година държавата планира да заема повече пари, отколко растежът на икономиката прибавя. В същото време разходите, свързани с тези заеми, очевидно няма да водят до ръст на БВП.

Всичко щеше да е наред, ако не беше експлозивното покачване на държавния дълг през последните години.

В края на предишния мандат на ГЕРБ, по времето, когато финансов министър беше Симеон Дянков, държавният дълг достигна 13 млрд. лв. Към края на 2015 г. се планира той да е 24.5 млрд. лв.

Държавата предвижда бюджетни дефицити на обща стойност 3.32 млрд. евро /6.49 млрд. лв./ до 2017 г. и да върне и рефинансира задължения за около 6 млрд. евро.

По-голямата част от тези разходи ще се платят с въпросните 8 млрд. евро нов външен дълг.

В края на 2014 г. външният дълг на държавата е в размер над 7 млрд. евро, при 3.6 млрд. евро в края на предходното управление на ГЕРБ. А при условия, че плановете на настоящия финансов министър, Владислав Горанов, се реализират, то през 2017 г. българското правителство ще дължи на международните кредитори над 10 млрд. евро.

Ако това рязко увеличение на държавните задължения не е съчетано със също толкова големи излишъци по платежния баланс или свиване на размера на частния дълг, то ще повлияе на стойността на лева.

Как? Никой не знае. На практика българският валутен борд навлиза в неизследвана територия.

В Аржентина, подобна политика на трупане на дългове и бюджетни дефицити доведе до рухването на валутния борд. Но аржентинският паричен съвет беше по-различен от българския.

Кой е виновен за задлъжняването на българската държава през последните години? Отговорът е Симеон Дянков. От 2009 г. насам държавният бюджет работи с дефицити. Това, само по себе си не е лошо нещо, проблемът е, че въпреки дефицитите много сектори оставаха недофинансирани и нереформирани.

По времето на правителството на Пламен Орешарски натрупаните проблеми излязоха наяве. Те са видими и сега, като енергетиката и здравеопазването са на прага на финансов колапс. Нивата на проблемните кредити в банковата система остават трайно високи след рецесията през 2009 г. А капиталовият недостиг, както в частния, така и в държавния сектор расте по-бързо от икономиката.

Единственият начин тази спирала на задлъжняване да бъде прекъсната е държавата да започне структурни реформи в публичния сектор и оптимизиране на регулациите в частния.

Дянков държеше бюджета изкъсо, но не правеше реформи. Пламен Орешарски и неговият финансов министър Петър Чобанов, изпуснаха бюджета и също забравиха за реформите. Сега отново е ред на премиера Бойко Борисов, но заедно с Владислав Горанов, начело на финансите. Първостепенната задача трябва да е реформирането на държавата. Не просто свиването на разходите или придържането към някакви фиктивни фискални цели.

Ако Горанов и Борисов се провалят, този път няма да има кой да спаси държавата. Има риск България последва примера на Аржентина и Гърция.

Oще: банки  борси  бюджетен дефицит  владислав горанов  герб  заем от 16 милиарда лева  народно събрание  нов заем  пазари 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

10 Pavur Pezev | 26.02.201510:50

''Тази сутрин пред bTV обаче Томислав Дончев призна за срещата. "Имаше съвещание при премиера Бойко Борисов, но не очаквайте от мен да ви предоставя протокол от нея", каза той. След което заяви, че и преди е имало и други подобни срещи, когато ситуацията налага, но не може всичко, което се обсъжда в правителството да става обществено достояние. "Ние сме достатъчно прозрачни в работата си", все пак уточни Дончев.''
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

9 Pavur Pezev | 26.02.201510:13

Шамито,ми то тъй беше и с пред-присъединителния договор за ЕС-казаха:"Ми то нам си колко хиляди страници,сложна материя,офците нищо няма да разберат,бла,бла,бла...".Па ти ся искаш да ти разясняват туй онуй за дълга,че и за банките.Важното е да се въртят едни мангизи от ЕЦБ,през търговските и после пак на обратно.От цялата работа се гушкат банкстерите,овците блеят.Живеем в банков феодализъм,свиквай. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

8 boris | 25.02.201512:01

Туко що завърши речта на Горанов. Беше добра.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

7 peta_wawa | 24.02.201523:23

Сашо: "Единствената грешка, която бе направена най-вече от Горанов, бе, че не бе поднесено по начин, по който да парира тази буря от фалшиви емоции в парламента. Това го отдавам най-вече на малкото опит на Горанов в политиката и това, че може би е смятал, че отсреща си има хора, които мислят само и единствено като експерти, а не се уповават на политиканстването като някаква религия. "
-------------------------------------------------------
Много точно казано! А тази статия е каша от добри попадения, теоретично верни предположения и градски легенди, в стил "Млъкни, да ти кажа как е! ", толкова типичен и за сайта и за държавата на този етап Чуди се ...
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 05.10.2014, 23:18

6 Chelsea FC.100005411025002 | 24.02.201500:24

И България ще се пусне по пързалката. Корупция, лакомия, лакомия, корупция...съсипия. Политиците поръчват музика, народа плаща. Да са живи и здрави!
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 29.12.2012, 10:07

5 Борката | 23.02.201519:46

Сашко,
слушай сега да ти кажа.
Горанов не само в политиката има малко опит.Това недоклатено счетоводителче с опит в социалното подпомагане така се е увъртолило и такива глупости приказва,че кара Боко Кратуната да изглежда ,като Джон Наш.
Може ли да се изтъпанчи и да изръси ,че инструмента ще се търгува с до 3.5% лихва, като всички (включително FT) му обясняват, че в такъв договор се предвижда до още 5.5% до 6% запас в прогнозата.И после Горанов,понеже няма акъл за пет стотинки почна да мрънка ,че били фючърси, нам кво,нам шо-пълни глупости.
Второ има ли надписване по падежите?(Според Bloomberg има)
Трето ,една четвърт от тия пари са за социални плащания.Демек ще ги изядат и изсерът,ако преди това не ги откраднат.
Четвърто-къде са реформите в държавния сектор?Къде са съкращенията на чиновниците?
Оставя се вярното впечатление,че 3.5 млрд,част от осемте млрд.,ще са политически буфер за запазване на гъзагите на топло в парламента.
Те така...
   

оценка

+6 -3

Регистриран на: 20.01.2014, 23:42

4 Сашо | 23.02.201519:23

Пръво на първо не мога да разбера какво някои хора (най-вече политици) разбират под публично обсъждане на държавния дълг и избора на банките (тук се обръщам и към @Шамито). Значи, където и по света да се намира човек, в момента, в който кажеш "Избираме банка Х, защото предлага такъв и такъв лихвен процент, такава и такава програма за разплащане", моментално трябва да очакваш реакция от банковия сектор и то обикновено не в твоя полза. Другото, което вече неколкократно бе повторено (с изключение на един "виден" професор от БСП и още няколко червенушки и псевдо-патриото от Атака (някой се наака)) е, че става дума за гласуване на план какво да се прави, но не и наистина да се тегли, защото това е заложено само и единствено в държавния бюджет и няма как за 3 години наред да се реши да се изтегли дълг, защото бюджетите за следващите години не са на лице. Единствената грешка, която бе направена най-вече от Горанов, бе, че не бе поднесено по начин, по който да парира тази буря от фалшиви емоции в парламента. Това го отдавам най-вече на малкото опит на Горанов в политиката и това, че може би е смятал, че отсреща си има хора, които мислят само и единствено като експерти, а не се уповават на политиканстването като някаква религия. РБ от друга страна пък гледат да се изкарат на ангелчета - хем са съгласни, хем се цупят, че уж не им било казано. Въпрос: как тъй Калфин заяви, че на министерски съвет заемът е бил обсъждан? Нима от РБ нямат представители там? Аз не мога да разбера подобно меко казано лицемерно поведение и често да ви кажа доста се ядосвам на това, че ГЕРБ нееднократно отстъпват заради една пръдлива купчина от стари-нови партии, които имаха 3 ПЪТИ по-малко гласове от партията с ръководител Борисов на последните парламентарни избори.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

3 pepe | 23.02.201517:50

Отначало автора отбелязва, че става дума за заявяване на намерение за вземане на дълг с предварително договаряне на условия понего, но после започва пресмятания на конкретни параметри все едно в действителност става дума за вземане на дълг /в момента, в тези пълни параметри и без допълнителна санкция /одобряване/ от народното събрание/.
Това предварително договаряне, ако разбира се не е съпътствано с някакви допълнителни условия, каквито в случая ни убеждават че няма и няма да има, предполага, че каквато и сума в действителност в последствие да се вземе, в рамките на договорената, тя ще се вземе при тези, предполагаемо облекчени условия - поне това е смисъла на предварителното договаряне.
Т.е. ако окончателната сума се впише в договорените рамки, тя ще бъде получена при тези облекчени условия, ако надхвърли предварително договорената, частта, с която надхвърля, ще се получи при предполагаемо по-неизгодни условия.
Сдруги думи предварителното изгодно договаряне /пак казвам - поне се предполага да е изгодно/ на по-голяма сума намалява риска от надхвърляне на тази рамка.
Пропускам ли нещо?
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

2 Шамито | 23.02.201514:38

Забележете.Изборът на банките които ще управляват дълга не било обсъдено публично защото нямало обществени дискусии никъде по света.А стига бе.По наивен довод не бях чувал досега.Нима експерти има само във финансовото министерство?За всички–обществени поръчки–само за финансовите врътки–тишина и специално отношение.Що се чудя–демократични ценности–но за определен кръг.
   

оценка

+2 -6

Регистриран на: 04.04.2014, 00:53

1 Никой | 23.02.201508:45

Интересно защо автора не дава отговора, който опозицията и коалиционните партньори на ГЕРБ искат, а именно:

КАКВА ЧАСТ ОТ ТИЗИ ЗАЕМ ЩЕ ОТИДЕ ЗА ВЪОРЪЖЕНИЕ Въпрос

Заемът трябва да се вземе, защото с политиката на тотално финансиране на тайните служби, сме станали една говорилня без производствени ресурси и утре България няма да я има без пари за покриване дупки в бюджета...

А да не забравяме и факта, че част от евромагистралите на Борисов може и да останат за сметка на бюджета - ЕС вече реже парите за корупция по избори Чуди се
   

оценка

+2 -4